Нобеловата награда за мир за 2026 г. беше присъдена днес, 9 октомври, на Наванетем "Нави" Пилай за усилията ѝ за утвърждаване на мира и международното право. Решението на Норвежкия нобелов комитет отличава повече от половин век работа, започнала със защитата на противниците на апартейда в Южна Африка и продължила с разследването на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Особено значение има приносът ѝ към международната наказателна юриспруденция: признаването на изнасилването и сексуалното насилие като възможни съставни елементи на геноцид, преследването на подбудителството към масови убийства и утвърждаването на личната отговорност за най-тежките международни престъпления.
Борбата срещу апартейда - началото на кариерата
Пилай е родена през 1941 г. в Дърбан, в семейство с индийски тамилски произход. Израства в Южна Африка, където апартейдът ограничава правата на населението според расовата принадлежност, включително достъпа до образование, професии и обществен живот.
През 1967 г. тя открива собствена адвокатска практика в провинция Натал и става първата жена, направила това там. По онова време за жена от индийски произход юридическата кариера в Южна Африка е свързана със значителни институционални и обществени препятствия.
Тя защитава противници на апартейда, включително Нелсън Мандела и други политически затворници, и работи по въпроси, свързани с условията на задържане, дискриминацията и основните граждански права.
Тази ранна работа оформя възгледа ѝ, че законът не трябва да служи единствено на държавната власт, а трябва да осигурява защита и на хората, които се противопоставят на нея.
През 80-те години Пилай продължава образованието си в Харвардския университет, където през 1988 г. получава научната степен доктор по юридически науки. След края на апартейда, през 1995 г., тя става първата небяла жена, назначена за съдия във Висшия съд на Южна Африка.
Руанда - приносът, който променя международното наказателно право
Работата ѝ в Международния наказателен трибунал за Руанда е сред най-значимите постижения в нейната кариера.
Трибуналът е създаден от Съвета за сигурност на ООН през 1994 г., за да преследва отговорните за геноцида в Руанда, при който за приблизително сто дни са убити стотици хиляди хора, предимно от етническата група тутси.
Пилай става съдия в трибунала през 1995 г., а впоследствие и негов председател.
Историческото дело срещу Жан-Пол Акайесу
Едно от най-важните производства е делото срещу Жан-Пол Акайесу, бивш кмет на община Таба.
С присъдата от 1998 г. трибуналът установява, че изнасилванията и сексуалното насилие могат да представляват актове на геноцид, когато са извършени със специфичното намерение да бъде унищожена изцяло или частично защитена национална, етническа, расова или религиозна група.
Това е съществен правен пробив. Дотогава сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти често е разглеждано като съпътстващо престъпление, а не като средство за осъществяване на самия геноцид.
Пилай е член на съдебния състав, постановил историческото решение. Нейният принос е изрично посочен от Норвежкия нобелов комитет.
Решението създава важен прецедент за последващи международни производства, свързани със системно сексуално насилие по време на война.
Пропагандата също може да бъде престъпление
Друг важен принос на Пилай е свързан с наказателната отговорност за публично подбуждане към геноцид.
Руандийският геноцид показва ролята на медии и политически послания, които представят определена етническа група като враг и насърчават насилието срещу нея.
В международното наказателно право се утвърждава принципът, че прякото и публично подбуждане към геноцид може да бъде самостоятелно наказуемо деяние, дори извършителят да не участва лично в убийствата.
Нобеловият комитет изтъква участието на Пилай в този процес на развитие на правото.
Тук има важно юридическо разграничение: не всяка пропаганда или реч на омразата автоматично представлява подбуждане към геноцид. За наказателната квалификация са необходими конкретни правни предпоставки, включително характерът на подбуждането и необходимата умисъл.
Международният наказателен съд - от специалните трибунали към постоянно правосъдие
През 2003 г. Пилай става съдия в Международния наказателен съд (МНС) в Хага, създаден като постоянна институция за преследване на лица, обвинени в геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и, при определени условия, престъплението агресия.
Тя работи в Апелативната камара до август 2008 г.
Разликата между този съд и трибунала за Руанда е принципна. Трибуналът е създаден за престъпления, извършени в определен конфликт и период, докато МНС е замислен като постоянен механизъм за международна наказателна отговорност.
Важен принцип е, че съдът разглежда отговорността на конкретни физически лица, а не на държави. Високият държавен пост сам по себе си не освобождава от отговорност съгласно Римския статут.
Пилай е сред първите съдии на новосъздадената институция. Работата ѝ допринася за изграждането на практиката и авторитета на съда в първите години от неговото съществуване.
4. Върховен комисар на ООН за правата на човека (2008-2014)
През септември 2008 г. Пилай поема ръководството на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека. Мандатът ѝ продължава шест години, до 2014 г.
Това е различна от съдийската функция. Върховният комисар не произнася присъди, а наблюдава нарушенията, изисква разследвания, представя доклади, оказва дипломатически натиск и настоява държавите да изпълняват международните си задължения.
Работата ѝ обхваща период на изключително сериозни кризи: гражданската война в Сирия, последната фаза на гражданската война в Шри Ланка, насилието в Либия, събитията от Арабската пролет и нарушенията на човешките права в редица други държави.
При тези конфликти Пилай последователно поставя въпроса за отговорността на извършителите, независимо от политическата им принадлежност.
Особено важен аспект от работата ѝ е стремежът международните разследвания да събират доказателства, които впоследствие биха могли да послужат в наказателни производства.
Тя работи и по проблемите на дискриминацията, насилието срещу жените, правата на малцинствата, защитата на задържаните и забраната на изтезанията.
Разследването на войната в Газа - най-противоречивата част от нейната дейност
През 2021 г. Пилай оглавява Независимата международна анкетна комисия на ООН за окупираните палестински територии, включително Източен Йерусалим, и Израел. Тя остава начело на комисията до 2025 г.
Мандатът ѝ включва разследване на предполагаеми нарушения на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека.
Комисията разглежда действията както на израелските власти и въоръжени сили, така и на палестински въоръжени групировки.
След началото на войната в Газа през октомври 2023 г. разследванията придобиват особено международно значение.
През 2025 г. комисията под ръководството на Пилай достига до заключението, че Израел е извършил геноцид в ивицата Газа.
Това заключение е категорично отхвърлено от израелското правителство, което обвинява комисията в пристрастност и политически мотивирани действия. Израел оспорва и самото присъждане на Нобеловата награда на Пилай.
Израелският посланик при ООН в Женева Даниел Мерон заяви днес пред Ройтерс, че решението на Нобеловия комитет е позорно, като обвини Пилай в антиизраелска пристрастност и антисемитизъм. Това са обвинения на израелската страна, а не установени факти.
Тук е необходимо важно разграничение: заключението на анкетна комисия на ООН не е равнозначно на окончателно съдебно решение, установяващо отговорност за геноцид. Комисията е разследващ орган, а не международен съд.
Именно тази част от кариерата на Пилай превръща наградата в предмет на непосредствен дипломатически спор.
6. Делото за рохингите в Мианмар
От 2019 г. Пилай участва като съдия ad hoc в Международния съд на ООН по делото, заведено от Гамбия срещу Мианмар за предполагаеми нарушения на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.
Делото се отнася до действията срещу мюсюлманското малцинство рохинги, включително масовото насилие и принудителното разселване през 2017 г.
Международният съд на ООН е различна институция от Международния наказателен съд. Той разглежда спорове между държави, докато МНС разглежда наказателната отговорност на физически лица.
Тази разлика е особено важна за оценката на кариерата на Пилай: тя е работила и в двете основни направления на международното правосъдие — отговорността на отделните извършители и международноправната отговорност на държавите.
Нейното участие като съдия ad hoc означава, че е избрана да участва в конкретното производство, а не че е постоянен съдия в Международния съд.
Други направления на работата ѝ
Освен съдийските и ръководните си длъжности Пилай участва в инициативи, свързани със защитата на човешките права и развитието на международните правни стандарти.
Сред тях са дейността ѝ в Международната комисия срещу смъртното наказание, участието ѝ в създаването на организацията за правата на жените Equality Now и работата по принципите за равенство и недискриминация в демократична Южна Африка.
Тя е свързана и с Международната академия за Нюрнбергските принципи, чиято работа е посветена на наследството на Нюрнбергския процес и развитието на международното наказателно право.
Защо Нобеловият комитет я избра точно сега?
Решението има ясно изразено институционално значение.
Норвежкият нобелов комитет подчертава, че международното право и неговите институции са под засилен натиск, а силовата политика все по-често измества правните механизми за разрешаване на конфликти.
Пилай получава наградата в момент, когато Международният наказателен съд е обект на американски санкции и остри политически критики. Вашингтон оспорва действията на съда срещу израелски представители.
Самият Нобелов комитет не посочва Доналд Тръмп или Израел в мотивите си. Неговият председател Йорген Ватне Фрюднес обаче заявява, че международният правен ред е под сериозна заплаха.
Показателно е и мястото, където Пилай научава за наградата — Нюрнберг, където участва в юридическа конференция. Именно там след Втората световна война са проведени процесите срещу водещите представители на нацисткия режим, поставили основите на съвременното международно наказателно правосъдие.
Приемайки новината, Пилай посвещава отличието на оцелелите от международни престъпления и на хората, които защитават международното правосъдие.
Какво всъщност отличава нейния принос?
За разлика от много предишни лауреати, получили наградата за посредничество, мирни преговори или прекратяване на конкретен конфликт, Пилай е отличена преди всичко за изграждането и защитата на правните механизми, чрез които международната общност се стреми да предотвратява насилието и да наказва извършителите на най-тежките престъпления.
Нейната кариера обединява три основни идеи: че дори държавната власт трябва да бъде ограничавана от правото; че жертвите на масови престъпления имат право на правосъдие; и че отговорността за геноцид и военни престъпления не трябва да зависи от политическото положение на извършителите.
В този смисъл Нобеловата награда за мир за 2026 г. е признание не толкова за един отделен резултат, колкото за развитието на цяла система от международноправни принципи.
USD
CHF
GBP
