Китай стратегически протяга ръка към Сиера Леоне

Китайският президент Си Дзинпин обеща да насърчи китайските компании да инвестират в богатата на минерали, но икономически затруднена Сиера Леоне, съобщава "Ройтерс".

Този ход е част от дългосрочния стремеж на Пекин да задълбочи икономическите и политически връзки с Африка.

Китай винаги е считал сътрудничеството с африканските страни за крайъгълен камък на своята външна политика, посочи Си пред президента на Сиера Леоне Джулиус Маада Био в Пекин.

По негови думи отношенията на страната му със Сиера Леоне са "модел на единство и сътрудничество" за други африкански държави.

Китай иска да измести Франция от оръжейния пазар на Африка

Нови тенденции на Черния пазар

Био, който придружава своите министри на финансите и минното дело, се надява да привлече повече китайски фирми в западноафриканската държава и да осигури обещания за инвестиции за подобряване на лошата инфраструктура.

Очаква се ангажиментът на Китай с африканските държави да придобие по-голям фокус през тази година след премахването на строгите ограничения заради COVID-19 и повторното отваряне на границите на страната за света.

От началото на 2023 г. Китай повиши дипломатическите си отношения с Етиопия, Замбия, Бенин, Демократична република Конго и Габон на континента, чиито природни ресурси отдавна са притегателна сила.

Китай се опитва да разшири своето геополитическо влияние, както Съединените щати се стремят да задълбочат връзките си с континента.

Си увери Био, че Китай ще подкрепи стремежа на Африка да индустриализира и модернизира своя селскостопански сектор.

Китайските инвестиции в Африка не са колониализъм

Южноафриканският президент опровергава критиките

Китайски фирми са инвестирали 6,4 милиарда долара в Сиера Леоне от 2010 г. насам, предимно в метали.

През декември Сиера Леоне подписа договор с "Чайна роуд енд бридж корпорейшън" (China Road and Bridge Corporation) за изграждане на 8-километров мост над реката, разделяща столицата Фрийтаун от главното летище на страната за приблизителна цена от 1,5 милиарда долара.

Фрийтаун се опитва да убеди чуждестранните кредитори, че може да обслужва всеки евентуален дълг, въпреки че се нуждае от ново финансиране за възстановяване след 11-годишна гражданска война, която приключи през 2002 г.

Фрийтаун дължи на Пекин около 78 милиона долара, или 2,5% от публичния си дълг. От Южна Корея пък е заел около 50 милиона долара, а на Индия дължи 28 милиона долара.