Израел наложи блокада на Ливан 

Израел атакува две военни бази на ливанската армия, разположени близо до ливанско-сирийската граница, съобщава БТА.

Пистите на базата Раяк в долината Бекаа бяха напълно изведени от строя с две тежки бомби. Раяк, разположена на около 7 километра от границата със Сирия, е основната база на ливанските ВВС, където са разположени десетина стари леко въоръжени бойни хеликоптери. Ливан няма бойна авиация.

С ракети бе обстрелвана и базата Кулаят, в Северен Ливан, която е също много близо до границата със Сирия.

Тези нападения могат да принудят и ливанската армия да се намеси във въоръжения конфликт между Израел и шиитската фундаменталистка организация Хизбула, коментират от АП.

Досега ливанската армия не се е намесвала в бойните действия. Въпреки това Израел обвинява правителството в Бейрут, че не е в състояние да упражнява контрол върху действията на въоръжените милиции в страната, в това число и бойните формирования на Хизбула.

Ударите срещу двете военни бази бяха извършени малко след като израелски самолети бомбардираха пистите на международното летище в Бейрут и ги извадиха от строя.

Интензивните нападения започнаха след като през нощта Хизбула изстреля близо 70 ракети срещу северната част на Израел, при което бяха убити двама и ранени повече от десет цивилни израелци.

С изваждането от строя на трите летища в Ливан Израел на практика прекъсна въздушните връзки към страната. Едновременно с това по ливанското крайбрежие бе наложена и морска блокада.

Израел се закани да прекъсне и магистралата между Бейрут и Дамаск, с което Ливан на практика ще бъде откъснат от света.

Ударите срещу летищата, морската блокада и заплахата да бъдат прекъснати и сухопътните връзки от и към Ливан се оценяват като опит за оказване на силен натиск върху ливанското правителство въпреки заявения от него неутралитет.

Според АП разрастването на военните действия отразява твърдото намерение на двете воюващи страни да постигнат очевидно нереални цели:
Израел иска веднъж завинаги да ликвидира военното присъствие на Хизбула по северната си граница, а Хизбула от своя страна се опитва да натрупа политически авторитет, като настоява за размяна на арабски затворници срещу двамата пленени израелски войници.

Хизбула на практика има пълна автономия в южната част на страната, но ливанското правителство досега не е правило опити за принудително разоръжаване на организацията, тъй като се опасява, че силното влияние на Хизбула сред най-многочислената ливанска религиозна общност, шиитите, може да доведе до избухване на нов вътрешен конфликт.

Разрастването на конфликта между Израел и Хизбула предизвика остри реакции. Президентът на САЩ подкрепи Израел и обвини фундаменталистката организация, че е "банда терористи, които искат да спрат напредъка към мир в Близкия изток".

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните отношения и сигурността Хавиер Солана започна интензивни консултации както с израелското и ливанското правителство, така и с ООН и с финландското председателството на ЕС.

В близките дни се очаква Солана да започне поредица от посещения в Близкия изток с цел да помогне за уреждане на кризата. Със същата задача генералният секретар на ООН Кофи Анан изпраща в района тричленна делегация, състояща се от високопоставени представители на световната организация.

Палестинският президент Махмуд Абас предупреди, че нападението на Израел в Ливан "създава опасност от нова регионална война".

Египет предприе дипломатическа офанзива, опитвайки се да намери изход от кризата, докато умерените арабски държави са силно объркани от факта, че Хизбула - и съответно нейните основни съюзници Сирия и Иран - са тръгнали към конфронтация с Израел, посочва АП.