Докато Коронавирусът преминава през континентите, причинявайки смърт и паника, реших, че може да е полезно да се предостави малко перспектива, като се разгледа икономическото въздействие, което вирусът има - и какво може да се случи в следващите няколко седмици, пише Джеймс Кроу за "КейпЕкс".

В краткосрочен план данните на Американския център за контрол на заболяванията, обхващащи периода 1982-2018 г., показват, че пикът на сезона на грипа е февруари, като степента на пикова грипна активност преминава през март, в изключителни случаи до май. Като се имат предвид данните за тази година за САЩ, пикът изглежда е бил в средата на февруари, а спадът в отчетените случаи следва историческия модел. Въпреки че степента на хоспитализация на грипа в САЩ е по-голяма тази година от тази през миналата година, тя е доста под рекордното ниво, наблюдавано през 2017/18.

Погледнато в по-дългосрочен план, Мат Ридли отбелязва, че са били нужни години, за да се раздели генома на ХИВ, седмици за генома на SARS и дни за Covid-19. Това се разглежда като първият важен етап в разработването на ваксина.

Изводът тук е, че макар да изглежда, че има доказателство, че коронавирусът бързо се разпространява, също има голяма вероятност да се стигне до естествен спад като при всяка грипна пандемия с наближаването на пролетта. Бързият напредък в имунологията подсказва, че ваксина ще бъде налична преди следващата есен.

Какво е вероятното икономическо въздействие в Китай?

Официалните икономически данни от Китай са явно ненадеждни. Китайското правителство все още прогнозира забавяне на растежа до 4% през 2020 г. (от очакваните 5,8%), но икономическите прогнози от цял ​​свят често имат големи трудности при предсказването на нестабилността, дори когато такава нестабилност е открояваща се през минали години. Най-новата прогноза на МВФ наблюдава забавяне на вноса, но износът, инвестициите и общият БВП остават нормални. В Китай не е имало рецесия от 40 години, така че всеки негативен растеж ще дойде като икономически, политически и културен шок. Данни от бизнеса в Китай показват, че много фабрики остават затворени и икономическата активност е силно ограничена, така че рязък спад трябва да бъде реалистична възможност.

Ключовият въпрос за инвеститорите е какъв вид възстановяване може да очаква от Китай. Дали възстановяването ще бъде бързо, което означава, че разпродадените позиции сега просто ще кристализират загубите, или възстановяването след този спад ще отнеме повече време, ще бъде ли временно с втори спад, тъй като коронавирусът се премества в останалия свят и влияе върху търсенето на китайски продукти.

Много инвеститори са готови да "разгледат" кризата, по същество очаквайки бързо възстановяване, но колкото повече се разпространява коронавирусът, толкова по-трудно е да се поддържа тази позиция.

От близките съседи, Хонконг е най-големият експортен пазар на Китай (и вторият най-голям като цяло след САЩ). Европа остава третият по големина експортен пазар на Китай, а Германия е основният пазар в Европа, следван от Холандия и Великобритания. От голямо значение е производството на електроника и компютърна техника.

Опитвайки се да преценят по-добре точността на официалните китайски правителствени данни, анализаторите в продължение на много години разглеждаха данни за производството на електроенергия. Това бе и остава много добър ориентир за общия растеж на БВП, като се има предвид зависимостта на китайската икономика от производството и общия етап на развитие. Подобни данни също предоставиха по-продължително и по-точно ръководство за случващото се, отколкото правителствените данни за БВП. Свързани с данните за производство на електроенергия са данните за потреблението на въглища (където има най-актуални данни); тези данни сочат значително забавяне и разкриват, че потреблението не се е възстановило, както би се очаквало след празненствата след китайската нова година. Ясна индикация, че много фабрики остават бездействащи или със сигурност работят доста под капацитета си.

В резултат на това, вероятно ще има измерим спад в китайската икономика през 2020 г., но дали това е "моментът на Чернобил" за Китай (криза толкова лоша, че хората губят вяра в политическото лидерство на страната си) е въпрос за някой друг път.

Глобално икономическо въздействие. И така, какво е вероятното въздействие на това върху световната икономика?

Финансовата криза през 2007/08 демонстрира много неща. Едно от най-важните, подчертано от краха на "Лемън брадърс" бе, че има по-голяма степен на свързаност на финансовите пазари, отколкото някой е предполагал. В действителност, през есента на 2008 г. бързо стана ясно, че степента на финансова свързаност е толкова сложна, че по същество е непознаваема - и когато рискът не може да се прецени, инвеститорите и банките не желаят да търгуват с никого.

Урокът е, че глобализацията означава, че степен на свързаност на китайската икономика, особено в производството света е значителна и като финансова свързаност е изключително трудна за оценяване. Често се цитира, че китайската икономика представлява 16% от глобалния БВП, но това не дава голям поглед върху интегрирания характер на производството. Въпреки това, за разлика от световната финансова криза през 2008 г., участието в търговията не води до същия риск от загуба, който в крайна сметка бе в основата на страховете по време на финансовата криза.

Това, което се случва, е криза в доверието в търговията и с това съществува опасност тази загуба на доверие да се пренесе по-широко в подобряване на доверието в бизнеса.

Разглеждайки конкретно най-новите данни за търговията, според Международната морска организация, над 90% от физическата търговия се осъществява чрез кораби. Индексът Baltic Dry, глобална мярка превоз на товари (не включва превоз на нефт) за ключови световни маршрути за корабоплаване - претърпя рязък спад от 84% между септември 2019 г. и февруари 2020 г. и коронавируса в средата на януари просто запази тази тенденция (въпреки че от средата на февруари имаше незначителна корекция). За разлика от това, Baltic Dry претърпя спад от 90% вследствие на глобалната финансова криза от 2008 г.

Следователно, основната точка тук е, че има реална възможност коронавирусът да бъде ефективно задържан и да намалее в следващите месеци, това означава, че по-широкото икономическо въздействие върху търговията ще се наблюдава предимно в нововъзникващите дупки във веригите на доставки и изоставането в доставките.

Вече е повече или по-малко сигурно, че коронавирусът ще има значително влияние върху глобалния растеж през първата половина на 2020 г., има достатъчно прекъсване на веригите за доставки и разписанията, претоварване в пристанищата и забавяне на производството, че ще има измеримо въздействие.

По-голямата опасност (засега нереализирана) е, че тази криза ще бъде катализаторът за по-голяма загуба в доверието на бизнеса и потребителите и със загуба на доверие идва преоценка на оценката на активите. Централните банки по света провеждат политика за нулеви лихвени проценти от 2008 г. Първоначалният резултат бе, че светът бе спасен от драматична икономическа депресия, но с времето тази политика също бе в основата на стабилния ръст на стойностите на активите. Тези стойности на активите, в жилищното строителство, в акциите и в цените на облигациите и на дълга, достигнаха до точката, при която е много вероятно да се извърши значителна корекция.

Бързата корекция, необходима за връщане към историческите норми, би предизвикало рецесия, подобна, ако не и по-лоша от тази през 2008 г., тъй като фирмите ограничават инвестициите в светлината на по-високите разходи за заеми и потребителите се примиряват с факта, че най-големите им активи, т.е. домът им и пенсионните им сметки, сега струват далеч по-малко. Какво ще направят правителствата и централните банкери в отговор на подобна преоценка на оценката на активите, остава да видим, но най-вероятният път е този, следван от японците: а именно, Централната банка да закупи широк спектър от активи. Относно Япония, това не е задължително да доведе до някакъв устойчив растеж, въпреки че може да предотврати рецесия.

Така че накратко, реалната икономическа опасност от корнавируса не е временно прекъсване на веригата на доставки, което вероятно ще забави съществено глобалния икономически растеж през първата половина на 2020 г. Тревогата трябва да бъде, че тази криза предизвиква паника в доверието на потребителите и бизнеса и по този начин поставя началото на по-широка преоценка на оценката на активите.