Москва оповести, че ще признае изборите, организирани от сепаратистите в Донецк и Луганск. С това тя бетонира разпокъсването на Украйна. И отваря вратата към нова Студена война, твърди Инго Мантойфел в коментар за Дойче веле.

Русия навярно ще се окаже единствената страна в света, която ще признае така наречените избори на 2 ноември, организирани от сепаратистите в Донецк и Луганск. По този начин Москва не просто ще легитимира новата политическа конструкция - тя ще направи нещо много по-опасно.

На първо време можем да очакваме, че Русия ще поеме снабдяването на тези области, които се разбунтуваха срещу Киев, и ще помогне на хората, измъчени от насилието и войната, да изкарат някак зимата. От чисто човешка гледна точка това, разбира се, е прекрасно. Нека обаче в същото време не забравяме, че тъкмо руската политика носи главната вина за бойните действия, които се водиха в този регион.


Под диктовката на Москва

Чрез изборите в самопровъзгласилите се републики в Донецк и Луганск сепаратистите искат да заздравят властта си, наложена с оръжие. Целта им е да легитимират откъсването от Киев и да утвърдят собствените си позиции в преговорите както с украинското правителство, така и с ЕС и САЩ. Така под диктовката на Москва в Източна Украйна възниква нов „замразен конфликт" по подобие на другите в постсъветското пространство: Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах.

За руската политика тези замразени конфликти са познат терен - и са добре дошли. Защото чрез създадените там марионетни структури тя може умело да защитава интересите си в съответния регион. И още нещо: тлеещите териториални конфликти допълнително дестабилизират държавите, заплашени от разпокъсване. А чрез своята политика на моркова и камшика Москва въздейства върху обществените настроения в тези държави и направлява тяхната вътрешна политика. Молдовците и грузинците вече доста са се напатили от тази схема.


Киев е безпомощен

В момента украинското ръководство не е в състояние да реагира адекватно на тази агресивна политика. През пролетта Киев беше принуден без бой да се откаже от Крим. По-късно украинското правителство се опита с военна сила да спре отцепването на Донецк и Луганск, но претърпя тежки поражения и в крайна сметка - провал. Така в споразумението за примирие от Минск украинският президент Порошенко беше принуден фактически да признае статуквото в Източна Украйна.

Принуди го не само военната слабост на неговата държава - Украйна е изправена пред огромни политически, икономически и финансови предизвикателства. На Киев му трябват милиарди, за да изпълни ангажиментите си по постигнатото временно уреждане на газовия спор с Русия. В този смисъл Крим и Източна Украйна са само два от многобройните проблеми на днешното украинско ръководство.

Нова надпревара във въоръжаването?

Както Украйна, така и ЕС и САЩ няма да признаят изборите в самообявилите се републики в Донецк и Луганск. В същото време те са принудени да се съобразяват с фактическото положение в тези региони. Едно нещо обаче няма да стане, независимо от надеждите на Русия. За разлика от случилото се след Грузинската война през 2008 година, този път Западът няма просто да си затвори очите и да продължи със следващата точка от дневния ред.

Защото украинската криза и подходът на Кремъл в този конфликт откриха съвсем нова епоха в европейската политика по сигурността. Досега с Русия се поддържаха партньорски отношения, занапред в центъра на вниманието отново ще бъде въпросът: Как да се предпазим от руската опасност? Първата стъпка ще бъде целенасоченото укрепване на отбранителните капацитети на държавите от НАТО. Случаят с неоповестените ята руски изтребители над Северно и над Балтийско море засили още повече убеждението, че тази стъпка е неизбежна. И затова е твърде вероятно да се намираме в навечерието на нова надпревара във въоръжаването.


Пак Студена война?

Доверието си отиде, сега на дневен ред е недоверието. Вместо широко сътрудничество между Европа и Русия, занапред ще наблюдаваме някаква смесица от санкции и ограничени до минимум взаимни действия. Контактите ще бъдат редуцирани във всички направления: в търговията, в науката, в космическите изследвания, в международната политика. Ястребите и от едната, и от другата страна ще настояват тъкмо за това.

В крайна сметка нещата опират до това да се предотврати нова Студена война. Защото опасността е налице. Днешното разпокъсване на Украйна, наложено от Русия, напомня на разделянето на Германия в началото на първата Студена война. А именно то беше в дъното на тогавашния сблъсък между Изтока и Запада.