Днес Урсула фон дер Лайен ще председателства извънредно заседание на европейските комисари, след като конфликтът в Иран се задълбочава и след като 27-те външни министри на страните от ЕС заявиха различия по съвместно изявление, пише "Политико".

С дъжда от ракети над Близкия изток и опасенията от заплаха за Кипър, ЕС премина към кризисен режим, свика извънредни заседания вчера и планира серия от извънредни срещи. Той е изправен пред трудната задача да изготви последователен външнополитически отговор за регион, където няма огромно влияние, докато се изправя пред предизвикателства на няколко фронта у дома и в чужбина.

След като лидерите на т.нор. Е3 - Франция, Германия и Обединеното кралство - издадоха далеч по-твърдо изявление в неделя вечерта, отколкото ЕС успя само часове по-рано, епизодът подчертава по-широка картина: С увеличаването на световните кризи - от войната на Русия в Украйна до подновеното трансатлантическо напрежение при президента на САЩ Доналд Тръмп, блокът се бори да говори в един глас.

Приоритет на ЕС е "да гарантира защитата на цивилното население и деескалацията на ситуацията, както и да гарантира, че иранският народ е в състояние да изрази волята си, като същевременно поддържа непоколебима подкрепа за Украйна и продължава натиск върху Русия", заяви латвийският външен министър Байба Браже.

Спешната среща на председателя на Комисията Фон дер Лайен, фокусирана върху сигурността, с представители в Брюксел днес съвпада с планираната среща на министрите на Европа в Кипър.

Това се случва след два дни интензивни бомбардировки на ирански градове, водени от САЩ и Израел, които имат за цел свалянето на режима. Въздушните удари убиха върховния лидер аятолах Али Хаменей и накараха Техеран да предприеме контраатаки в Близкия изток.

"Рискът от атака срещу Кипър" - най-близката страна от ЕС до региона, беше "висок", посочи служител на Европейската комисия, запознат със ситуацията.

Кипър, който е и начело на ротационното председателство на Съвета на ЕС, свика за утре интегрирана среща за политически отговор на кризи, която обединява институциите на блока и страните членки, за да се обсъдят въпросите на вътрешната сигурност, търговските потоци и енергийните доставки. Това е формат, който е бил свикван преди това заради Covid-19, миграционната криза и избухването на войната в Украйна.

Тази седмица се организира и среща на високопоставени дипломати от ЕС с външните министри на страните от Персийския залив,.

"Трябва да има спешни срещи отляво, отдясно и от центъра", изтъкна висш дипломат от региона и подчерта спешната необходимост ЕС бързо да заеме силна позиция. "Това е повратна точка за Близкия изток, Европа и САЩ".

Великобритания, Франция и Германия ще защитят съюзниците си в Близкия изток

Великобритания, Франция и Германия ще защитят съюзниците си в Близкия изток

Лондон е предоставил своите бази на САЩ

Международно право

Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и Киър Стармър - лидерите на Франция, Германия и Обединеното кралство, снощи заявиха, че ще "предприемат стъпки за защита на нашите интереси и тези на нашите съюзници в региона, потенциално чрез осъществяване на необходими и пропорционални отбранителни действия за унищожаване на способността на Иран да изстрелва ракети и дронове по техния източник". Те ще "работят заедно със САЩ и съюзниците в региона по този въпрос".

Малко преди това ЕС публикува внимателно балансирано изявление, след като 27-те външни министри проведоха видеоразговор от два часа и половина. Те призоваха за "пълно зачитане на международното право", настояха Иран да спре разработването на ракетната си програма, подчертаха необходимостта от възстановяване на регионалната сигурност и изразиха подкрепа за "фундаменталните свободи" на иранския народ.

Основен спорен въпрос по време на разговора на външните министри беше дали частта от изявлението, отнасяща се до "международното право", може да се разглежда като критика към Тръмп и израелското правителство, разкриха четирима европейски дипломати, присъствали или информирани за срещата.

По този въпрос европейските лидери останаха публично разделени.

Испанският премиер Педро Санчес осъди ударите на САЩ и Израел и предупреди, че те рискуват да доведат до "по-несигурен и враждебен международен ред". Германският канцлер Фридрих Мерц обаче заяви, че не е "времето да поучаваме нашите партньори и съюзници", като добави: "Споделяме много от техните цели, без всъщност да сме в състояние сами да ги постигнем".

В крайна сметка всички страни одобриха съвместното изявление, като ЕС увери, че ще предприеме "всички необходими стъпки", за да защити своите граждани, които са били въвлечени в конфликта.

По-рано в неделя посланици от правителствата на блока не успяха да постигнат консенсус по изявлението, уточниха трима европейски дипломати, запознати с преговорите, като двама разкриха, че Унгария е отказала да го подпише.

Вместо това Будапеща използва разговорите, за да изрази недоволството си по несвързания въпрос за подкрепата на ЕС за Украйна, повдигайки въпроса за спукан нефтопровод, транспортиращ руски петрол до Централна Европа. Унгария от седмици обвинява Украйна, че я държи извън мрежата и поради това блокира заем от 90 милиарда евро за Киев.

Тръмп имал три варианта за Иран

Тръмп имал три варианта за Иран

САЩ са готови да продължат военната си офанзива до пет седмици

Яростна атака

Експлозии избухват в Близкия изток от събота, когато ударите на САЩ и Израел срещу Техеран убиха върховния лидер и няколко високопоставени ирански служители. Иран отвърна на удара с яростна атака срещу американски военни бази в региона, включително в Бахрейн, Ирак, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. В Дубай луксозен хотел беше ударен и се възпламени, а в столицата на Бахрейн ракета удари база на американския флот. Трима американски войници бяха убити при вълната от атаки.

Вчера Тръмп заяви, че очаква операцията на САЩ срещу Иран да продължи около четири седмици "или по-малко".

Също в неделя посланиците на ЕС се фокусираха върху това как кризата ще се отрази на безопасността на европейците в региона, както и върху последиците за блока, ако боевете продължат.

Сред обсъжданите въпроси беше въздействието върху въздушния и морския трафик, особено ако ключовият Ормузки проток бъде затворен. Протокът, който е частично в ирански териториални води, е ключов корабен маршрут, през който преминава 20% от световния петрол.

По-рано Кипър беше принуден да опровергае съобщенията, че Техеран го е обстрелвал с ракети в неделя, след като британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че "имахме две изстреляни ракети в посока Кипър".

Иран е наредил блокада на Ормузкия проток
Обновена

Иран е наредил блокада на Ормузкия проток

Сателитни снимки показват, че все повече кораби престояват близо до големи пристанища в региона