Американският президент Обама има нужда от помощ за приютяването на задържаните в Гуантанамо. С проявяваната от Германия недостатъчна солидарност в това отношение се парви сериозна грешка, коментира "Дойче веле".

Все още е вярно, че отношенията между Германия и Америка като цяло са добри. Правителството в Берлин продължава да се числи сред най-важните съюзници на Съединените щати. Въпреки това с твърдоглавата си позиция спрямо приемането на затворници от Гуантанамо федералното правителство е на път да проиграе един огромен шанс. 

Проявата на само малко по-добра воля от страна на канцлерството и министерството на вътрешните работи би предизвикала огромна благодарност у американския президент. Положителната нагласа на Берлин би укрепила позициите му. Сега Обама има нужда от спешна помощ за своя план, който предвижда закриването на затворническия лагер до 2010-та година. Вместо това обаче той се натъква на съпротива - не само в Съединените щати, но и почти в целия свят.

 

Германия прави голяма грешка

Тъй като изява на по-голяма солидарност с Америка би се заплатила много бързо. Най-вече там, където федералното правителство се надява на по-добро сътрудничество от американска страна: при защитата на климата, по въпроса за американския противоракетен щит и т.н. В крайна сметка Германия има насреща си такъв президент, какъвто винаги е желала: миролюбив, вслушващ се и склонен към партньорство. Но го изоставя.

Достатъчно неловко е, че вместо Германия сега една държава, за която до вторник почти никой не беше чувал и която трудно би могла да бъде открита на картата, предлага нова родина на 17 уйгури от Гуантанамо. Президентът на Палау, глава на над 230 острова и 20 хиляди души, заяви: Ние сме готови!

Америка вече бе отправила молба към федералното правителство да приеме тези задържани някога в Афганистан уйгури. Те принадлежат към едно потискано в Китай мюсюлманско малцинство и трябва скоро да бъдат освободени, тъй като първоначално отправените към тях подозрения в тероризъм не са се доказали. Те не могат да се върнат в Китай, тъй като режимът в Пекин тутакси ще ги прати в затвора. Вътрешният министър Шойбле разполага от седмици със списъка от имена. Повечето от уйгурите биха предпочели федералната република, тъй като там - предимно в и около Мюнхен - живеят и други хора от тяхната народностна група.

 

Някои съображения съвсем не са за пренебрегване

 

Естествено е Германия да не каже сляпо "да. Все пак уйгурите може и да не са толкова безобидни, както твърдят някои. Или пък - дали не са били обучавани за ислямистки бойци преди атентатите от 11 септември? Защо Вашингтон не предоставя на Германия цялата информация, а само част? И защо самата Америка не приюти уйгурите?

Така или иначе германското правителство, което бе сред най-отявлените критици на Гуантанамо, трябваше най-напред великодушно да каже "да", след което зад кулисите да се уредят отделните подробности около предоставянето на убежище. Но както е известно в Берлин има двоен стандарт спрямо Гуантанамо: на моралната страна се акцентира шумно, но се мълчи, когато става дума за помощ. Освен това не бива да се изключва вероятността уйгурите да не са добре дошли за канцлерката и много от нейните министри и поради още една причина - в контекста на икономическата криза Меркел и останалите не биха искали да си създават проблеми с китайското правителство.