САЩ и съюзниците от НАТО се обединяват в по-тясно сътрудничество за развитие на безпилотни морски системи, съгласно споразумение, подписано от ръководителите на отбраната на 13-те съюзници на НАТО, съобщава DefenseNews.

"Използването на безпилотни системи е потенциално скок и обръщане на играта, която променя напредъка в морските технологии. Работейки заедно с традиционните военноморски активи, тези безпилотни системи ще увеличат както нашата ситуационна осведоменост, така и контрола над моретата", съобщава НАТО.

Открива се възможността за развитие на подводни и повърхностни дронове и участие на компании, като намеква, че съюзът търси общи, оперативно съвместими системи. Това означава, че доказан производител може да се конкурира за бизнеса на 13 пазара едновременно, вместо само на един.

"Чрез тази инициатива съюзниците ще могат да използват икономии от мащаба, за да намалят разходите, като позволяват увеличаване на бюджетите за отбрана още повече", се казва в изявлението.

Страните, участващи в споразумението, са Белгия, Дания, Германия, Гърция, Италия, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Турция, Обединеното кралство и САЩ.

За наблюдатели от НАТО споразумението е последният знак за това колко сериозно съюзът приема заплахата от руски подводници. "Членовете на НАТО са разтревожени от нарастващата заплаха от руските подводници и инвестират повече ресурси, за да се справят с тях", каза Хорхе Бенитес, старши сътрудник в Атлантическия съвет, който преди това е бил ръководител по въпросите на НАТО за службата на секретаря на отбраната.

"По време на Путин, Русия е разгърнала нови стелт подводници в Северния Атлантик, които са много по-трудни за проследяване от НАТО. Това ново международно сътрудничество за подводни дронове е най-новият пример, че НАТО поема руската заплаха в Северния Атлантически океан много по-сериозно, отколкото през последното тримесечие", обяснява той.

Разширяваща се роля

Споразумението също така отразява непрекъснато разширяващата се роля на безпилотните системи в подводната област, с което държавите компенсират все по-тихите и по-напреднали подводници.

Американската подводна флота е намалена до 56 атакуващи и атомни подводници, а военноморските сили планират този брой да намалее допълнително до 42 през 2028 г. и ще поддържа под 48 подводници през 2032 г., според скорошен доклад на Конгреса.

Този недостиг води до цялостно натиск върху разработването на безпилотни системи, които могат да изпълняват функции и да освободят по-големите подводници за мисии, където те са по-необходими.

Що се отнася до сътрудничеството при разработването на безпилотни кораби и наблюдение на крайбрежните зони в и около балтийските страни, Гренландия, Исландия и Великобритания, там това може да бъде от полза.

Битката за Атлантическия океан

Новата заплаха от руски подводници провокира реакцията на командира на американския военноморски флот в Европа адм. Джеймс Фого и я нарича "Четвъртата битка за Атлантическия океан", правейки препратка към борбата с германските подводници през Първата световна война, Втората световна война и Студената война със СССР.

Но с разширяването на НАТО в бившите съветски сателитни държави, битката за Атлантическия океан ще се разпростре от Източното крайбрежие чак до Балтийско и Черно море, райони, които Русия е укрепила през последните години.

Тази битка се простира и до океанското дъно, където се намира всичко от изскачащи мини до подводни интернет кабели, които пренасят по-голямата част от данните в света.

Това означава, че алиансът трябва да знае повече от всякога какво се случва на морското дъно - работа, която просто не може да се свърши с намаляващия брой атакуващи подводници, необходими за следене на атомни подводници и извършване на високорискови разузнавателни мисии и наблюдение по цял свят.

На тази арена експертите твърдят, че подводните системи - било то дронове или стационарни системи - ще са необходими за наблюдение на всички важни точки. "Не е нужно да знаем всичко навсякъде. Но има места, където бихте искали да имате много повече информация. Имаме критични неща, които искаме да защитим, като част от подводната инфраструктура, която е толкова критична за нашата икономика", коментира вицеадмирал Майкъл Конър, бивш началник на американските подводни сили. 

Пешките

Развитието и използването на автономни подводни безпилотни превозни средства е предизвикателство. Проблемите са разнообразни, но те се свеждат до три основни проблема: комуникации, навигация и издръжливост.

Комуникацията под водата е предизвикателство в най-добрите обстоятелства, а дроновете биха били ненужни, ако не могат да предадат какво откриват. За тази цел те трябва или да имат база, към която да могат да навигират и да качват данни, или се нуждаят от повърхността за да предадат данни, коментира анализатор от CSBA.

Второ предизвикателство е навигацията около препятствия. Рибите, които знаят доста за навигацията под вода, имат проблеми да избягват търговските мрежи за риболов, които са често срещани по морските пътища. 

Издръжливостта е друго предизвикателство. Някои от най-добрите подводни дронове в инвентара на американския военноморски флот, при идеални условия за използване изкарват един ден под вода. "Могат да развият само няколко възела и то с ограничена продължителност", допълва анализаторът Кларк.

Подводните дронове са обещаващи при разчистване на мини, но дори по-обещаващи от тях, за атака и отблъскване, са някои надводни дронове, които се развиват, като програмата "Морски ловец", за средни по големина кораби. 

"Американската армия говори за стратегическото значение на замяната на "царя" и "кралицата" на морската шахматна дъска с множество "пешки", коментира Фред Кенеди, ръководител на офиса за тактически технологии на ДАРПА. 

Споразумението, постигнато от 13-те членки на НАТО, е само последната индикация за това как страните виждат безпилотни системи, които оказват влияние върху бъдещето на войната.

"Това е важно изявление, че съюзниците и партньорите от НАТО размишляват сериозно за тези нововъзникващи възможности и те мислят за тях", коментира Майкъл Хоровиц, професор по политология в университета в Пенсилвания, чиито изследвания са съсредоточени върху безпилотни системи.