Операциите на НАТО в Афганистан и Косово и разширяването на алианса, ще доминират в започващата днес в Букурещ тридневна среща на високо равнище на 26-членната организация.

Това е най-голямата среща на върха в историята на НАТО, по броя на участващи партньори и международни организации - близо 3000 делегати, сред които шейсетина държавни и правителствени ръководители, министри на външните работи и на отбраната.

Еврокомисарят по регионалната политика Данута Хюбнер ще има среща в Брюксел с българския министър на финансите Пламен Орешарски относно спряното финансиране за страната ни по предприсъединителните програми на Европейския съюз. 

Още...

Българската делегация е ръководена от министър- председателя Сергей Станишев, предаде БТА.

Над 3500 журналисти са акредитираните за срещата, която протича при безпрецедентни мерки за сигурност.

За първи път среща на върха на НАТО започва без яснота по крайния си резултат, след като до официалното откриване не бяха уредени споровете между съюзниците за това какъв статут да дадат на стремящите се към алианса Украйна и Грузия, и за приемането на Македония, заплашено от гръцко вето.

Дискусиите по спорните въпроси ще продължат по време на форума, но никой не се наема да прогнозира техния изход. Форумът, който ще се състои във внушителната по размерите си сграда на парламента, ще включи срещи на най-високо равнище в различни формати - Северноатлантически съвет, Евроатлантически съвет за партньорство, Комисия НАТО-Украйна и Съвет НАТО-Русия, за който е поканен президента Владимир Путин.

Срещата започва с работна вечеря, на която държавните и правителствени ръководители на 26-те ще обсъдят операциите на НАТО, разширяването и развитието на партньорствата, се посочва в комюнике на алианса.

Дискусиите продължават утре сутринта със заседание на Северноатлантическия съвет, последвано от среща на Съвета с новопоканените държави и работен обяд на ЕАСП, с участието на страните от НАТО и 23-те партньори.

На Афганистан - една от най-важните теми за алианса, смятана дори за решаваща за оцеляването му - ще бъде посветена специална сесия утре следобед. На нея ще бъде обсъдена нова стратегия за Афганистан, предвиждаща по-добро съгласуване на военните действията на ИСАФ и гражданските усилия за възстановяване на страната.

В дискусиите ще участват държавните и правителствени лидери на алианса, представители на ненатовски страни, участващи в ИСАФ, президентът на Афганистан Хамид Карзай, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, големи международни организации, ангажирани с Афганистан като ЕС и Световна банка.

Мисията на НАТО в Афганистан е предмет на остри търкания между съюзниците, главно що се отнася до начина и равнището на участие на отделните страни членки в операциите на ИСАФ.

Букурещкият форум на алианса бе първоначално замислен да остане в историята на НАТО като среща на поредното разширяване.

Три страни от Адриатическата харта - Албания, Македония и Хърватия очакват да получат покани за членство, но едва утре ще стане ясно колко покани ще бъдат раздадени.

Ако за Хърватия и Албания има консенсус сред 26-те, членството на Македония съвсем не е сигурно. Гърция заплашва с вето поканата за Скопие, ако не се намери приемливо решение за името на бившата югорепублика, и тъй като в НАТО решенията се вземат с консенсус, Македония може да остане още известно време пред вратите на алианса.

Липсата на консенсус сред съюзниците е още по- очевидна при разширяването на изток, към бившите съветски републики, и на срещата се очаква сблъсък и по този въпрос. Амбициите на Украйна и Грузия да бъдат приети в Плана за действие за членство - последният етап преди пълното присъединяване - са силно подкрепяни от САЩ, Канада и повечето нови членове на НАТО, включително България.

"Ветераните", начело с Германия и Франция, не искат Киев и Тбилиси в компанията си, като изтъкват липсата на достатъчно обществена подкрепа за НАТО в Украйна и нерешените вътрешни конфликти в Грузия.

Те се опасяват също от гневните реакции на Русия, която всячески иска да избегне приближаването на НАТО до нейните граници.

В натоварения дневен ред на срещата са включени също въпроси, свързани с политиката на НАТО към предизвикателствата на утрешния ден: кибертероризма, климатичните промени, енергийната сигурност.

Предвидени са също дискусии за натовската мисия КФОР в Косово след обявената независимост на областта, както и за разработване на система за противоракетна отбрана на НАТО, включваща американския противоракетен щит, която да покрива всички страни членки.

Срещата ще приключи в петък със заседание на Комисията НАТО-Украйна, и на Съвета НАТО-Русия. Украинският президент Виктор Юшченко участва не за първи път в заседания на тази комисия, но за руския държавен глава Владимир Путин това ще е първата му проява в среща на върха на алианса.