Френските работници нахлуха по улиците на Париж заради увеличаването на данъците, икономическото неравенство и усещането, че управляващите на страната са извън всякакъв досег с гражданите - това, разбира се е 1789 година - когато крал Луи XVI помогна на богатите да се освободят от данъците си и плати за това с главата си, пишат АП в своя статия.

Днес някои виждат паралели с непопулярния президент Еманюел Макрон. Да, демокрацията е заменила монархията във Франция, но културата на масите и гнева срещу неравенство проявявано по улиците на Париж, не са се променили.

Макрон, бивш банкер на Ротшилд, който критиците обвиняват, че е "приятел на богатите", трупа сериозен гняв срещу себе си, за това, че миналата година премахна данъка върху богатството и реши да вдигне данъците за горивата, което хората определят като директно посегателство срещу най-бедните.

Срещу този енергиен данък протестиращите "жълти жилетки" извършиха един от най-лошите погроми в Париж от десетилетия, запалиха коли в "плюшените" квартали до булевард Шанз-Елизе, а графити "Макрон=Луи XVI" са изписани на Опера Пале Гарние. Стотици са ранени в протестите през последните седмици, а четирима души изгубиха живота си.

Френският президент се оттегли и в сряда Макрон се отказа от увеличението на данъка върху горивата, а образът му на непоклатим лидер, сериозно пострада.

"Ако хората сравняват Макрон с Луи XVI, това е предупреждение, че той не е научил урока си от историята. Те не искат главата му буквално, но това все пак е силно послание, че хората въобще не са чути и са игнорирани", коментира социологът Мишел Виевиорка пред АП.

Отстъпките не успокоиха протестиращите, които сега искат повече. Със застой в заплатите и фрустрация срещу френските данъци, които са сред най-високите в Европа, някои "жълти жилетки" сега искат да свалят и правителството. Още протести са планирани за идващите почивни дни.

Протестите са толкова повтаряща се част от френската история, просто, защото те често успяват. Самата архитектура на Париж има за цел да осуети масовите протести след революциите от XIX в., които свалиха монархиите.

"Основният момент за френската политическа история е Революцията. Оттогава французите говорят директно на властта чрез протести. Макар да не е задължително да е по кървав начин", допълва Виевиорка.

Преди 50 години студенти от Сорбоната издигнаха барикади, за да оспорят статуквото. Насилието, което властите използваха през 1968 г., за да потисне протестиращите изкара френски работници на улицата, а протестът, който бе подкрепен от 9 милиона души, постави Франция на колене.

Протестът доведе до повишаване на минималната заплата с 35% и увеличение на заплатите с 10% и това подкопа легитимността на президента Шарл де Гол, който се оттегли на следващата година.

Огромни демонстрации също така принудиха френското правителство да отклони реформата за подбора на университетите през 1986 г., реформата за пенсионните осигуровки на работниците в обществения транспорт през 1995 г. и въвеждането на по-ниска работна заплата за току-що завършилите висше образование през 2006 г.

Тълпата е незаличим субект във френската психика заради 19-ти век - паметта за революциите от 1830 г. и 1848 г. и безбройните въстания. Архитектурата на Париж служи като предупреждение и напомняне.

Революцията от 1830 г. е обезсмъртена в "Клетниците" на Виктор Юго, класика във френската литература, а по-късно и в цял свят като един от най-великите мюзикъли на всички времена и с последната си сцена на барикадите през 1832 г.

По-късно Наполеон III, страхувайки се от такъв протест, който би могъл да застраши властта, търси помощта на барон Хаусман да преустрои известните тесни улици на Париж в широки и леснодостъпни булеварди от 1853 г. - раждайки съвременната френска столица. Смятало се е, че това ще спре създаването на барикади, които възпрепятстват войниците да възстановят реда. Новите булеварди са проектирани във формата на звезда, простиращи се от една централна точка, за да се увеличи видимостта за армията.

"Отчасти, големите булеварди, които се събират, могат да помогнат при спирането на повечето протести", обяснява Виевиорка, като се позовава на местоположението на Триумфалната арка.

Богатата история на протести в страната показва, че те издържат на почти всички опити да бъдат спрени, както показаха протестите на "жълтите жилетки", които разкъсаха Шанз-Елизе през почивните дни: Те все още могат да издигат барикади.