Милиони ще отидат да гласуват на насрочените за тази неделя избори в Сърбия. Тези избори, според повечето сърби, са първата реална възможност да се избяга от близкото минало и да се прегърне демократичното бъдеще.

Това са първите избори  в независимата държава Сърбия, след като Черна гора извоюва своята независимост през месец май, коментира Independent. Освен това тези избори са първите след смъртта на бившия президент Слободан Милошевич, който почина през март миналата година.

Изходът от вота, в който националистите са изправени срещу демократите и реформаторските партии, ще бъде важен за маркиране на пътя, по който вбъдеще Сърбия ще поеме.

Победата на реформистите ще направи възможно предаването на Ратко Младич, водачът на босненската сръбска армия на военния трибунал в Хага.

Въпреки смъртта на Милошевич, неговото наследство продължава да хвърля сянка над политическия пейзаж на Сърбия. Проблеми като статута на южната провинция Косово остават, но анализаторите смятат, че изборите в неделя ще се окажат ключови за способността на Сърбия да скъса с миналото.

„Най-важното сега е да направим правилния избор" твърди анализаторът Владимир Гоати, цитиран от Independent.

Правителството начело с министър-председателя Войслав Кощуница, доминирано от консервативната демократическа партия, се оказа неспособно или нежелаещо да се бори с неуредиците в държавата, страхувайки се от реакцията на голяма част от сръбската общество, която остава ревностно националистическа.

Много сърби обаче са уморени от националистическото красноречие и политическия застой. Последните проучвания на общественото мнение показват, че ултранационалистическата сръбска радикална партия, ръководена от Войслав Шешел, който изчаква процеса си в Хага, има резултати близки до тези на реформаторски ориентираните демократи.

Въпреки близо 30% подкрепа нито един от тях няма да може да сформира свое собствено правителство.

Демократите, партията на първия министър-председател на Сърбия, който не е комунист, Зоран Джинджич, убит преди четири години, предприе кампания за бързи промени в начина, по който страната е ръководена. Сръбският президент Борис Тадич, призова към „повече взимания на решения, повече решителни мерки".
Говорейки на финалния митинг, той допълни: „Ние изгубихме прекалено много време, Сърбия не може да чака повече".

„Те имат думи, ние имаме действия", отговори от своя страна Кощуница на митинг на партията си, която от Independent определят като популистка. Правителството на Кощуница претендира за успешен мандат -  6% икономически растеж за 2006 година, навлизане с бързи темпове на чужди инвестиции в страната и увеличаване на заплатите, които са приблизително 10 пъти по-високи в сравнение с тези от 2000 година, когато Милошевич е свален от власт.

Процесът на приватизация се очаква да завърши до края на 2007 година и експертите предричат дори по-добро развитие на икономиката в бъдеще. Въпреки това обаче реформират взимат своята цена - безработицата продължава да е висока - близо 30%.

В момента социологическите проучвания показват, че за разлика от минали години, когато най-голямата тревога на сърбите бяха кървавите конфликти, в момента икономическият статут е от първостепенна важност за избирателите. Техните опасения са свързани с липсата на сигурност и с възможността всеки момент да загубят работата си.

Друг въпрос, по който сред сърбите има напрежение, е статутът на Косово. След приемането на Коституцията миналия октомври, даваща на Косово статута на провинция като „интегрална част от Сърбия", никоя от основните партии не е била готова да признае независимостта на Косово. Само от малката либерално-демократична партия смятат, че дефакто Косово е независимо от близо осем години.