Преговорите за бюджета накараха някои леви сили да поискат спиране на плана за издаване на първите лицензи за подводен добив на полезни изкопаеми от норвежкото морско дъно.
Въпреки критиките от всички страни, Норвегия няма да издава разрешителни за подводен добив в арктическите си води от 2025 г., както беше планирала, предаде АФП.
Малката партия "Социалистическа левица" обяви в неделя, че е спечелила тази отстъпка като част от преговорите с лявоцентристкото правителство, което е в малцинство в парламента, за да му помогне да приеме проектобюджета си за 2025 г.
"Спряхме плановете за добив на полезни изкопаеми от морското дъно", заяви на пресконференция Кирсти Бергстрьо, лидер на Социалистическата левица. В съобщение за пресата партията заяви, че спирането се отнася за 2024 и 2025 г.
Премиерът от Лейбъристката партия Йонас Гахр Стрьоре подчерта, че това решение не означава край на проектите за добив на полезни изкопаеми в страната, които се считат за съществени, ако страната иска да се откаже от въглеводородите, чийто основен производител също е, като част от енергийния си преход. "Това е отсрочка, трябва да можем да приемем това", каза той пред TV2.
Въпреки възраженията на учени, неправителствени организации и други държави, Норвегия планираше да издаде първите си разрешителни за проучване на подводен добив през следващата година, което можеше да я превърне в една от първите страни в света, които експлоатират морското дъно.
През януари норвежкият парламент даде зелена светлина за отваряне на 280 000 км² от морското дъно на страната за проучване на минерали - площ, по-голяма от цялата територия на Обединеното кралство.
След това Министерството на енергетиката определи подходящи зони, представляващи 38 % от тази площ, в Норвежко море и Гренландско море, за първия кръг на лицензиране, планиран за 2025 г.
Според правителството това постепенно отваряне на морското дъно за проучване на полезни изкопаеми, което е обратимо и е съпроводено с предпазни мерки, е предизвикало съпротивата на неправителствени организации, международни институции като Европейския парламент, учени и мултинационални компании.
В четвъртък в Осло започна съдебното дело, заведено срещу правителството от норвежкия клон на Световния фонд за дивата природа (WWF), в което се призовава процесът на отваряне да бъде спрян до провеждане на проучвания за въздействието.
"WWF е много доволен, че няма да има концесионен цикъл (...) през 2024-2025 г.", реагира президентът на WWF Норвегия Каролин Андаур в съобщение до АФП.
Тя обаче изключва възможността за спиране на съдебното производство. "Все още се нуждаем от съда, за да реши (дали) решението за отваряне на морското дъно е взето на законова основа", подчерта Каролине Андаур.
Потърсено от АФП, Министерството на енергетиката отказа коментар, като се позова на страните, които стоят зад бюджетния компромис.
Според много неправителствени организации отварянето на морското дъно за минни дейности представлява допълнителна заплаха за екосистемата, която е малко позната и вече е отслабена от глобалното затопляне.
Възможните опасности включват пряко унищожаване на местообитания и организми на морското дъно, шумово и светлинно замърсяване, риск от изтичане на химикали от машините и случайно разселване на видове.
"Това е решаваща победа в борбата срещу подводния добив", коментира лидерът на "Грийнпийс" - Норвегия - Фроде Плейм. "Това трябва да бъде последният удар по тази разрушителна индустрия", каза той пред АФП.
От своя страна норвежките власти подчертават, че е важно да не зависим от страни като Китай за доставките на минерали, които са от съществено значение за енергийния преход, и ни уверяват, че проучването ще даде възможност да се съберат знания, които в момента липсват.
Според Осло континенталният шелф на страната най-вероятно съдържа големи залежи на минерали като мед, кобалт, цинк и редкоземни елементи. Тези минерали се използват в електрическите батерии, вятърните турбини, компютрите и мобилните телефони.
USD
CHF
EUR
GBP
