Изборът на нов президент на Европарламента заприлича на кална борба, в която мнозина не се придържат към правилата. Засега ясно е само едно - че наследникът на Мартин Шулц ще е италианец, посочва Дойче веле.

След седмица ще се избира наследникът на Мартин Шулц, а надпреварата за шефското място в Европейския парламент (ЕП) придоби черти на кална борба. Лидерът на християндемократите оповести някаква уж тайна договорка, постигната със социалдемократите и либералите още през 2014 година, според която наследникът на Мартин Шулц би трябвало да е от консервативния лагер.

Всъщност това не е никаква тайна. Всички в Брюксел знаят, че християндемократите отдавна настояват да издигнат консерватор за шеф на Европарламента. През 2014 година шефовете на отделните фракции не само са постигнали такава договорка, но са я скрепили и с подписите си, създавайки по този начин нещо като неофициална голяма коалиция. Тя обаче сега явно се разпада, тъй като социалдемократите и либералите издигнаха собствени кандидати за президентския пост. "Предстои да разберем колко струват техните подписи", заяви с нотка на обида лидерът на фракцията на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер.


Човекът на Берлускони

Проблемът на Вебер се крие в това, че неговата фракция си избра твърде странен кандидат. Вместо одобряваната от всички ирландка Майрид Макгинес, на преден план изненадващо успя да излезе човекът на "Форца Италия" Антонио Таяни. Той беше дългогодишен говорител на партията, а по-късно се прочу като "човекът на Берлускони в Брюксел". Като еврокомисар Таяни беше често критикуван заради близките си връзки с бизнеса. За мнозина социалдемократи той е напълно неприемлив.

"Таяни е великолепен кандидат", уверява Манфред Вебер. Но колегите му от другите парламентарни фракции напомнят за миналото на италианеца в Брюксел, което по никакъв начин не позволява той да бъде рекламиран като политик, който стои близо до гражданите.

Кандидатът на социалдемократите Джани Питела има славата на убеден европеец, но не и на човек, който умее да постига компромиси. Освен това му липсват харизма и чуждоезикови познания. За да се надява на някакъв успех, той ще е принуден да разчита на подкрепата на Левицата.

От взаимната блокада на двете най-големи групи в Европарламента може да спечели лидерът на либералите Ги Верхофстад. Белгиецът е познат като пламенен и убедителен оратор. Ако първите три гласувания не излъчат победител, Верхофстад като нищо можеше да излезе неочакваният победител от избора, ако не беше направил една фатална грешка. Преди Коледа той явно е провел тайни преговори с шефа на италианското движение "Пет звезди", с цел хората на Бепе Грило да гласуват заедно с членовете на либералната фракция. Тайната договорка излезе наяве едва когато Грило поиска от съпартийците си да одобрят сделката. В крайна сметка те казаха "не", но мнозина в Брюксел се запитаха що за задкулисни игри са това, след като либералният приятел на Европа Верхофстад е готов да се прегърне с отявления антиевропеец и популист Грило.

Всичко това компрометира Верхофстад в очите на мнозина. Представителят на Зелените Свен Гиголд смята например, че движението "Пет звезди" е нещо като частна фирма, която се управлява еднолично от Бепе Грило. Гиголд се пита също как този факт би могъл да накара либералите да се съюзят с италианеца, след като техните разбирания за демокрация и икономика са съвсем различни.


Кой ще е новият шеф на ЕП?

На този етап е сигурно само едно нещо: следващият президент на Европарламента ще бъде италианец, защото четирима от общо седмината номинирани за поста са италианци, включително и двамата водещи кандидати на двете най-големи фракции - християндемократите и социалистите. За да получат абсолютно мнозинство, Антонио Таяни и Джани Питела ще трябва да се борят за подкрепата и на другите фракции. Ако това се окаже невъзможно на първите три гласувания, на четвъртото вече е достатъчно и обикновено мнозинство - половината плюс един глас.

Председателят на групата на ЕНП Манфед Вебер се кълне, че консерваторите няма да приемат подкрепа от "радикалните сили" в парламента - т.е. от противниците на Европа. Само дето няма начин да се провери дали Вебер е спазил обещанието си - в крайна сметка изборът е таен. Така и няма да се разбере кой за кого е гласувал - нито преди вота, нито след това.