Началникът на криминалния отдел към министерство на вътрешните работи на Ингушетия е ранен в главата при въоръжено нападение срещу него в Назрани.
Инцидентът е станал тази сутрин пред търговския център „21 век".
Неизвестни лица от автомобил са открили огън по началника на криминалния отдел, докато той е влизал в търговския център.
Полицаят е откаран в болница, потвърждава неговият заместник Могамед Гадаборшев, цитиран от агенция Новости.
Само за две седмици това е второто покушение срещу извесна публична личност в Ингушетия, след като на 22 юни тежко бе ранен президентът на републиката Юнус-Бек Евкуров.
През февруари месец тази година покушение беше организирано и срещу главния прокурор на Ингушетия.
Експерти предупреждаваха, че след като Южна Осетия и Абхазия обявиха независимост, а Русия призна акта на отделянето им от Грузия, напрежението и в Ингушетия, и в Чечня може значително да се повиши.
В неделя руските служби проведоха мащабна операция по отстраняването на бунтовници.
Това бе първата по-сериозна операция след като Русия свали нивото на терористична готовност в Чечня.
USD
CHF
EUR
GBP
Джунджурляче
на 08.07.2009 в 17:09:51 #4Това че шепа разбойници стрелят и убиват хора не значи, че Чечня или Ингушетия не искат да са част от РФ. Напротив, чеченските спецназовци се спрявят отлично с уахабитите в Кавказ. С ислямските ектремисти има само един начин за справяне - като им се отрежат главите и бъдат унищожени семействата им
Sioux
на 07.07.2009 в 13:13:00 #3Интересно, как за Абхазия и Южна Осетия може, а за Ингушетия и Чечня - не? Какви са тия двойни стандарти от страна на руските агресори?
nono
на 07.07.2009 в 13:08:31 #2Двойнствеността на тройната за путинизма на посткомунизма у нас by newswriter on 07/07/2009 9:01 AM Иво Инджев http://ivo.bg/ Руски дипломат остави следа в историята на отиващото си управление като го оприличи публично в Брюксел (два пъти) на троянски кон на Русия в ЕС. По въпроса за руската енергийна експанзия в Европа, войната в Грузия, бурята около събитията в Иран и всичко, което Кремъл смята за свой приоритет, тандемът Станишев - Първанов неизменно заставаше с мълчанието си на страната на бившия ни колонизатор. На отсрещния бряг на Черно море през август 2008 бушуваше война, но черноморска България сякаш глътна вода. Нито един държавен ръководител нито веднъж не се произнесе по въпроса, за да не дразни Кремъл (в ситуация, когато ЕС и САЩ заеха ясна позиция срещу ударите на руския военен чук спрямо грузинската муха). А по още по-чувствителната за съюзниците от двете страни на Атлантика тема за неофициално обявената, но видна за всички енергийна експанзия на Путин срещу европейските потребители на руски горива, уж европейската и натовска, но червендалеста като главния площад в Москва, тройната коалиция тук зае на практика страната на кремълския властелин. Да сте чували някога тройните виновници за тази двойнственост да си признават за своите прокремълски пристрастия? Няма как да сте чували- за това се говори само под юргана на властта, зачената преди 8 години в грях с путинизма на посткомунизма. Руските покровители обаче, както обикновено, са безпощадни. Повдигат юргана и показват на цял свят сгушената в неудобна следизборна поза своята разголена (доскоро разгонена) българска другарка. Нищо ново, нали един неформален говорител на Путин каза на 18 януари 2008 г. на пресконференция в София, че България била „невярна булка” на Русия! Ето кратка, но представителна по своята откровеност извадка на руската медийна другарска жалейка за изборната загуба на българските леви, по данни на агенция „Фокус”. „През януари страната бе свидетел на социално недоволство, предизвикано от неспособността на кабинета на Станишев да се справи с последствията от световната криза. По жизнен стандарт България заема последно място в ЕС, а по ниво на корупцията – първо. Относно отношенията между България и Русия трябва да се отбележи, че сега те ще охладнеят, отбелязва историкът-българист Александър Сафонов. Оттеглящият се премиер е завършил Московския държавен университет и отлично говори руски. А и като цяло българската левица е много по-благоразположена към Русия, отколкото десните. И това се проявяваше в сключването на руско-български споразумения по мащабни проекти, по-специално в енергийната сфера.” Поне два пъти през последните две години руският великан удари пред строя бащински шамари на своите български джуджета в София. Министърът на енергетиката и икономиката Петър Димитров вдъхновено лъжеше тук, че едва ли не българските власти извили ръцете на руската делегация в нещо като „сталинградска битка”. Били изтръгнали от триумфиращия (под угодническите грижи на Г.Първанов) по това време в София Путин отстъпки за условията по договора за газопровода „Южен поток”. Колегата му, министър на същото, но в Русия, Виктор Христенко, фрасна един отговор в зъбите на др. Димитров пред руските медии: „ няма такова нещо, не сме правили никакви отстъпки”. „Отговориха” му с пълно мълчание тук като потвърждение на казаното от по-високата московска инстанция. Абсолютно същата унизителна (за нас, българите, явно не и за тройно управляващите ни два мандата другари) се повтори през април тази година. Станишев и компания пак се опитаха (като за пред нашенските медии) да се направят на мъже спрямо матушка Рус. Обявиха, че били победили в преговорите за българския суверенитет върху газопреносната система на България. Това бил резултатът от посещението на Сергей (което ще се запомни с унижението български премиер да бъде накаран да чака за аудиенция при президента Медведев цял ден). Руският началник, министър Шматко, не изчака и 24 часа, за да отвърне, че този „най-важен въпрос” от енергийните разговори не е решен. Което е факт и до ден днешен. Въпросът наистина е открит- Виктор Шматко е прав, а „нашите” шматки раболепно мълчат. През септември 2008 г. Путин показа дресировката на своя пудел Станишев, като го накара да го почака на задни лапи няколко часа в антрето на резиденцията на съветските императори в Сочи, за да си свърши по-важната руска имперска работа. Както е известно, пуделът не се осмели да джафка, че са го наритали. Така се стигна до удължаването на упражнението по послушание за Станишев – 7 месеца по-късно вече беше на колене в чакалнята на батюшката Медведев в самия Кремъл. Това кратко припомняне на дългата история на раболепието пред колониалната арогантност на „големия брат” не е просто препратка към вчерашния ден. Поводът за ретроспекцията е фактът, че истината за отношенията на досегашната ни власт с Москва научаваме отново от московците, на които не им пука, че така унижават своите мимикриращи другари в София. Нещо повече, те държат да се знае, че тук ни е управлявала проруска клика. Оказва се, че тази тема е табу за медиите в европейска България, но се обсъжда свободно и напълно достоверно в Русия. Защо ли ? Да не би в Русия свободата на словото да е по-голяма? Не. В Москва се гордеят, че България е тяхна сфера на влияние. Докато в София приемаха факта като шушумиги тайно и се правеха на европейци и атлантици. А в същото време издайнически приемаха руските разобличителни шамари без оплаквания. Медиите солидарно се правеха, че не забелязват плесниците. Ето ви тема, която си заслужава да бъде следена, но не само от чуждите посолства и наблюдатели, а най-вече от нас, гражданите на европейска и суверенна България.. Тази тема е отправна точка към въпроса какво и доколко нещо се е променило в нашата губерния след изборите от 5 юли, които пометоха прокремълската колониална администрация от властта в София.
Почти маймун
на 07.07.2009 в 12:36:33 #1Путин винаги е действал - точно в главата!