Протоколът възстановява доверието между Македония и България, създава добър политически климат и в съответствие с френското предложение дава възможност за започване на преговорите на страната с Европейския съюз (ЕС) още утре вечер първата междуправителствена конференция за вторник, както и втората междуправителствена конференция след въвеждането на българите в конституцията.
Това каза в неделя министърът на външните работи Буяр Османи, който представи протокола, подписан днес в София, съобщи МКД.
Протоколът, който подписахме, по своята правна същност е протокол от среща, в който има дневен ред, по теми и точки са разписани мерките, договореностите и проектите, които трябва да бъдат изпълнени, както и присъстващите на срещата, каза в началото министър Османи.
На практика, допълни той, това е разрез на резултатите от диалога и междусекторното сътрудничество в периода 2019-2022 г., предвид периода на българското вето и пониженото ниво в отношенията между двете страни.
В началото Османи отбеляза няколко въпроса, от зелени програми, транспорт и железници, младеж и спорт, сътрудничество в туризма, отбраната, здравеопазването и др., като подчерта, че това е първата точка.
След това той спомена втората точка, в която са групирани исторически въпроси, тоест чрез подкрепата и насърчаването на Съвместната историческа комисия за отбелязване на исторически факти от науката до определени въпроси и етапи от историята, каза Османи.
В рамките на две години трябва да се вземат мерки от момента, в който Съвместната комисия даде съгласие по определени въпроси, каза той и подчерта, че по своята същност протоколът има реципрочност, която се отнася както за историческите, така и за образователните въпроси, в смисъл на учебниците.
Резултатите ще бъдат публикувани в рамките на шест месеца от правителствата на двете страни от датата на споразумение между комисиите.
През 2023 и 2024 г. ще бъдат отбелязани съвместно договорени дати и фигури от историята, но след одобрението на комисията, подчерта Османи и каза, че засега има само една препоръка от този тип.
"Смесената комисия се насърчава да завърши средната възраст за една година, казвам насърчение, а не задължение", подчерта Османи и подчертава, че Комисията се насърчава да завърши работата си до членството в ЕС, което означава, че няма крайни срокове, както се спекулираше.
В точката, която се отнася до ЕС, са посочени и двете страни. България се задължава да подкрепи Македония, както предвижда френското предложение, след вписването на българите в Конституцията.
"Това означава, че утре вечер се вземат решения за двете конференции, първата е веднага, там е и пресяването, а втората е след вписване на част от българския народ в Конституцията, т.е. сега са изброени други етнически общности в страната", обясни министърът.
Северна Македония, каза той, е съгласна след скрининга да се проведе втората конференция след промяната на конституцията. България от друга страна, подчерта той, е съгласна да подпише споразумението с Фронтекс и знаете какво означава това, каза Османи и добави, че това означава подписване на македонски език.
Това е много важно, защото е одобрено от 27-те страни членки, каза министърът.
Във връзка с речта на омразата, както обясни той, това се отнася до пренебрегване на определени лица или групи по няколко признака и характеристики, което води до насилие и тук има реципрочност. Османи добави, че това се отнася и до институции, книги, учебници, от различно производство. Идеята е с държавни пари двете страни да не финансират филми или каквато и да е продукция, ако има език на омразата.
Правителствата ще предприемат ефективни мерки в този случай по отношение на алармиране на институциите, а не на собствените си решения, и това се отнася и за злонамерена негативна пропаганда. Ние само обезкуражаваме частни лица. Езикът на омразата е заложен в нашето законодателство и е много важен въпрос в отношенията между двете страни", подчерта Османи и категорично отхвърли като неоснователна забележката на журналист, че това означава цензура.
Относно квалификациите от типа "фашизъм" той каза, че това е в сферата на оценките и препоръките на Смесената комисия, а не на правителствата.
В случай на териториални претенции ще реагираме, имаме един такъв пример в учебника за седми клас, каза Османи.
"Протоколът е подписан на български и на македонски език, тоест според формулировката - според конституциите на страните, и така се определя от 1999 г., когато Любчо Георгиевски беше министър-председател. Но пак по отношение на ЕС имаме чиста формулировка - македонски език", каза Османи.
На въпрос къде е реципрочността по отношение на малцинствата, тоест Македония ще включи българите в конституцията, а България не признава македонското малцинство, Османи каза, че българската конституция не признава етнически общности, както френската конституция например. В същото време той подчерта, че Македония още през 2017 г. е поела ангажимент, че няма да предприема действия, които биха означавали намеса във вътрешните работи на други държави по отношение на малцинствата.
Османи информира, че пълният текст на протокола ще бъде публикуван през деня, едновременно с българското МВнР.
"Политиката на политиците, историята на историците, това беше моят ангажимент в целия процес и така е формулирано в протокола, каза Османи. Ще намерим политическа воля да включим етническите общности в Конституцията, където има хървати, черногорци и българите ще бъдат включени", подчерта Османи.
Припомняме, че министърът на външните работи Теодора Генчовска съобщи, че исканията на България към Република Северна Македония влизат в преговорната рамка на страната за членство в Европейския съюз. Сред тях са историческите спорни въпроси, Гоце Делчев, премахване на езика на омразата от учебниците, вписване на българите в Конституцията.
След днешната среща става ясно, че четирите мерки, които България иска от РСМ, влизат в механизма за членство на страната и в протоколите между двете страни.
Работата продължава на ниво експертни групи.
В събота, македонският парламент одобри т.нар. "френско предложение" за започване на преговори за членство на страната в Европейския съюз, като то беше подкрепено от 68 народни представители.
"За" гласуваха депутатите от управляващата коалиция, а също и народните представители от опозиционните албански формации.
През цялата изминала седмица опозицията в РСМ организираше протести срещу приемането на предложението.
От своя страна в края на юни българският парламент даде своето одобрение, потвърдено и с решение на правителството.
USD
CHF
EUR
GBP
