Планираме "Св. София" да бъде отворена за ислямско богослужение на 24 юли. Това заяви в телевизионно обръщение президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от БНР.

Вчера, 10 юли, Ердоган подписа указ за отваряне на "Св. София" за ислямски молитви, след като турската върховна административна инстанция отмени решението на Министерския съвет на страната от 1934 г. за превръщане на "Св. София" в музей.

Реджеп Тайип Ердоган заяви, че и той ще участва в първата молитва след отварянето на музея като храм след 86 години. 24 юли е и датата, на която е подписан Лозанският договор, който оформя границите на модерна Турция след съпротива срещу победителите от Първата световна война.

Реджеп Ердоган глава подчерта, че решението за статута на храма е суверенно решение на страната и призова международната общност да го уважи.

На превръщането на древният християнски храм "Света София" в джамия реагираха от Австрия, Гърция, Русия, САЩ и други страни. ЮНЕСКО изрази огорчение от взетото решение. В четвъртък от организацията изтъкнаха, че "Държавите са длъжни да не правят никакви промени, които могат да нанесат вреди на обект с универсална стойност", включен в списъка на ЮНЕСКО на обекти под закрила.

По думите на държавния глава на Турция, храмът ще бъде отворен за всички - мюсюлмани и немюсюлмани - без входна такса. През 2019 г. "Св. София" е била посетена от над 3,7 млн. туристи при цена на билета от над 70 турски лири.

По-рано турският държавен глава подписа указ, който беше публикуван в официалния вестник на страната, с който юрисдикцията над храма се прехвърля на Дирекцията по религиозните дела.

Вчера следобед състав на турския Държавен съвет единодушно реши, че през 1934 г. турският Министерски съвет се е разпоредил със собственост, с която не е имал право да се разпорежда. Турските административни съдии посочват, че в османските документи имотът е записан като джамия и трябва да служи на обществото като такава.

На 24 ноември 1934 г. турският кабинет взема решение за превръщане на "Св. София" в музей. Жалбоподателите, които атакуваха решението, оспорваха и автентичността на подписа на Мустафа Кемал Ататюрк под решението, но Държавният съвет не взе отношение по този въпрос.

На 5 юли 1967 г. при посещението си в Истанбул папа Павел VI извършва молитва в "Св. София". В отговор на това ден по-късно националистическо-религиозният Национален съюз на турските студенти (MTTB) провежда там масова ислямска молитва, с което се слага началото на разпалени дискусии в турското общество по въпроса.

Малка османска постройка в комплекса на "Св. София" от 1991 г. е отворена за обедна и следобедна молитва, а от 2016 г. в нея е назначен имам. От тонколоните на четирите минарета, пристроени по османско време към "Св. София", пет пъти в денонощието звучи ислямският призив за молитва езан. През 2006 г. в музея е отворена стая за молитви за работещите там служители.

В последните няколко години при различни поводи в "Св. София" бяха четени откъси от Корана, последният път беше на годишнината от завладяването на Константинопол на 29 май.

Няколкостотин души се събраха в петък вечерта пред полицейските бариери пред "Св. София" и проведоха молитва на площада.

ЮНЕСКО против променения статут на "Света София"

ЮНЕСКО против променения статут на "Света София"

Турският президент Реджеп Ердоган подписа вчера указ, който позволява на мюсюлманите да се молят

Черквата "Света София" - "Църква на светата Премъдрост Божия" е построена през 360 г. и тогава е осветена като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. "Света София" е катедрален храм на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г.

След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. "Света София" е превърната в джамия.

След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. От 1935 г. "Света София" е превърната в музей.

На два пъти църквата е разрушавана при обществени безредици. Съвременната сграда е построена през 532 - 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал.

Храмът е впечатляващо инженерно постижение за времето си. "Света София" в Истанбул е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.