На фона на объркването и оглушителните викове за предателства и тайни споразумения на Доналд Тръмп с Русия, малцина забелязват един интересен резултат от срещата на върха в Хелзинки тази седмица, коментира Джон Р. Брадли за "Спектатор".

В разговорите си с Владимир Путин, висши американски и руски дипломати, в тясна координация с лидери от съюзника Израел, сключиха сделка между всички воюващи фракции в опустошителната седемгодишна сирийска гражданска война.

Както често се случва в ситуациите, в които е намесен Тръмп, рекламата е склонна да заглуши посланието, но то е там, ако някой обърне достатъчно внимание. САЩ, руснаците и израелците се договориха за решение за Сирия и името на това решение е Башар ал Асад.

На Срещата на върха се реши, че е необходимо прекратяване на огъня между Сирия и Израел (двете страни са в състояние на война от 1948 г. насам), а сирийското правителство ще предостави гаранции за сигурността на еврейската държава. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства заявиха, че са зад Израел, а Турция се примирява с Русия, но сделка има и е сключена. Асад, накратко, е тук и остава и Западът сега трябва да започне да възприема факта, че подкрепя загубилата страна в сирийската гражданска война.

Като се има предвид, че Америка близо до война с Асад, това е сериозна промяна - и тя се е подготвяла известно време. Миналият месец Тръмп тихо изостави подкрепяните от САЩ бунтовници в югозападна Сирия. Това бе родното място на въстанието срещу Асад, което бързо привлече всички големи регионални играчи, както и ключови членове на НАТО и разбира се Русия. Повечето от бунтовниците се предадоха и им бе даден безопасен проход на север. Онези, които остават, очакват окончателно опустошително нападение от страна на сирийската армия и техните съюзници в руските ВВС. И да, би трябвало да очакваме двете сили действат в тандем: Сирия е руски протекторат.

Като част от процеса на премахване на ескалацията, Тръмп е готов да оттегли около 2 000 души от специалните сили на САЩ, които все още са разположени в Сирия. По този начин той може да претендира, че изпълнява обещанието си да пази американските войници от безкрайни чуждестранни конфликти, когато е възможно и "мисия е изпълнена", снимки и поражението на "Ислямска държава" в Сирия. Всичко е съвсем навреме за междинните избори в САЩ през ноември.

Нищо от това не би било възможно без съгласието на израелците. Дни преди срещата в Хелзинки Бенямин Нетаняху хвърли собствена дипломатическа бомба след още една среща с Путин в Москва (те се срещнаха най-малко девет пъти през последните 18 месеца). Израел, каза той, няма да има проблем да работи с режима на Асад в бъдеще и това е на фона на повтарящи се призиви за промяна на режима и десетки нападения над военни цели от страна на израелските ВВС през последните няколко години.

Защо сега Нетаняху е запален по Асад, та основната му грижа са иранските сили, които са в Сирия, често с руска помощ. Израел също така иска бойците от Хизбула да се завърнат в Ливан, а силите на Сирия да се отдалечат от граничните райони с Израел. Ако Русия се съгласи с всичко това, Израел ще се задоволи да приеме, че Сирия е под покровителството на Русия и Кремъл има своя военноморска база в Средиземно море.

Путин изглежда е убедил Нетаняху, че ще направи всичко по силите си, за да отблъсне иранците и да държи всички далеч от израелската граница. Като се има предвид всеобхватната бъркотия в Сирия, това е, което Израел трябва да очаква от Путин в краткосрочен план. А какво получават иранците в замяна - това, което изглежда като компенсация, Путин обяви 50 милиарда долара директни руски инвестиции в нефтения и газовия сектор на Иран, всъщност предишния ден. Сега Хизбула може да отстъпи в Южен Ливан, а Иран може да обяви, че революционната и гвардия се е справила с враговете на Асад.

Израел изглежда доста нетърпелив за  тази нова сделка и бомбардира цели на Хизбула и Иран в Сирия дори и по време на срещата на върха. Никой в ​​Москва не коментира нищо публично. Като допълнение, Путин планира да продаде въздушни отбранителни системи S-400 на Асад, които биха били използвани за успешно отблъскване на още израелски удари.

Тръмп от своя страна има нова червена линия: да изведе Иран от Сирия. "Казах ясно, че няма да позволим на Иран да се възползва от успешната ни кампания срещу ДАЕШ", каза той в Хелзинки.

По отношение на Асад, когото Тръмп наричаше "чудовище" през април, президентът на САЩ сега е готов да погледне на него по друг начин. Консултантът на Тръмп Джон Болтън заяви, че продължаващото управление на Асад в Сирия вече не е "стратегически въпрос" за САЩ.

Както отбелязва един близкоизточен наблюдател, Западът и съюзниците му хвърлиха всичко срещу него, но без резултат. Асад сега е първият арабски лидер, който оцеля след опит за промяна на режим, координиран от Запада, арабите в Персийския залив и Израел, откакто Гамал Абдул Насър излезе невредим от разрухата на Суец през 1956 г. Дори предполагаемата употреба на химическо оръжие, за която самият Тръмп лично наказа Сирия и Асад с ракетна атака преди три месеца, вече е забравена.

Безсилието на враговете на Асад е почти комично илюстрирано, когато миналата седмица на Сирия бе дадено ротационното председателство на Конференцията на ООН за разоръжаване. Сериозно постижение за лидер, обвинен от ООН, че използва химическо оръжие за рутинни военни операции.

Много по-важно за Асад е, че в очите на по-голямата част от сирийския народ той е герой - и не на последно място и с унищожението на "Ислямска държава". Ежегодно проучване на арабското обществено мнение, публикувано миналата седмица, показа, че САЩ (84%) и Израел (90%) все още се възприемат от арабите като най-голямата заплаха за регионалната сигурност пред сирийските съюзници Иран и Русия. Още повече, според същото проучване, преобладаващо мнозинство от арабите (81 на сто) също смятат, че гледат негативно на външната политика на САЩ спрямо Сирия.

Никой не би могъл да поздрави Тръмп за навигация в сирийското минно поле, но решението му да остави съдбата на Сирия на сирийците (и техните нови приятели в Русия) е доста смело, неочаквано и вероятно логично решение на американския президент, когато става въпрос за Близкия изток, откакто Айзенхауър поиска Великобритания, Франция и Израел да се оттеглят от Суец.

Неговите коментари на пресконференцията в Хелзинки подчертаха колко малък интерес има той към конфликта: гледа на него като нс война на някой друг. И ако американското изтегляне означава да се даде на Русия голяма сфера на влияние в Близкия изток, друг средиземноморски актив, който да върви рамо до рамо с Украйна, то явно изглежда е така.

Време е да се свиква с това американско безразличие, Вашингтон контролираше Близкия изток, защото смяташе, че винаги ще зависи от региона заради неговата енергия. Сега Америка ще бъде енергийно самодостатъчна, очаквано и видимо оформя външната си политика на базата на това. Миналата година САЩ произвеждаха 90% от своите вътрешни енергийни нужди. Защо САЩ трябва да продължат да дават жертви и пари за някакъв мир в Близкия изток,сега фракингът им позволява да напуснат, а саудитците са готови да помагат за контрола върху цените на петрола.

Макар да е наивно да се надяваме, че заплахата от тероризъм в Запада е изчезнала, все пак "Ислямската държава" е победена, а "Ал Кайда" е само сянка на това, което беше. За щастие, ззасега поне войната срещу Иран остава далечна фантазия, като вместо това Тръмп поставя икономически санкции като начин за промяна на режима в Техеран. (Това няма да се случи, но това е друга история.) Интересно, но той постигна и нещо, което мнозина смятаха за невъзможно: да накарат саудитите да се откажат от своята уахабистка идеология и да спрат да финансират тероризма в чужбина.

Резултатът от срещата в Хелзинки - Сирийската мирна инициатива, от която явно печелят всички, Русия получава пълномощия в Сирия и своето военноморско пристанище на брега на Средиземно море, САЩ излизат от блатото, параноята на арабските страни в района на Персийския залив относно иранския експанзионизъм намалява, а Израел се отървава от заплахата на границата си от страна на Иран и Хизбула (последните дори могат да се утешат, че са предотвратили геноцид срещу шиити).

А Западът, е Западът се оказва малко безрезултатен, Путин запълва вакуума и е глупаво да се смята, че Русия има намерение да нахлуе в Европа. Тези които са срещу него могат да са доволни, тепърва ще има постоянно главоболие с решаване на нерешимите конфликти на арабския свят, това може д асе пожелае и на най-лошия враг.