Съд в Москва удовлетвори иска на "Роскомнадзор" за анулиране на медийния лиценз, издаден на "Новая газета" през 2006 г. Причината беше официален иск към вестника, но делото беше заведено на фона на проблемите на изданието, възникнали след руската инвазия в Украйна, информира Руската служба на Би Би Си

Съдът обезсили удостоверението за регистрация на печатната версия на "Новая газета", уточнява изданието в канала си в "Телеграм". В края на юли Роскомнадзор заведе дело с искане удостоверението за регистрация на "Новая газета" да бъде обявено за невалидно.

Причината за делото е, че през 2006 г. изданието смени учредителя на редакцията си, но не представи устава на "Роскомнадзор", както изисква законът "За средствата за масово осведомяване", пише "Медиазона" (изданието е включено в регистър на медиите, обявени от Русия за чуждестранни агенти).

Според защитата вестникът започва да излиза през 2002 г., а четири години по-късно има дребни промени, които не налагат представянето на нов устав за регистрация на вестника.

Според "Новая газета" смяната на учредителя не означава, че вестникът е започнал да работи като нова медия, във връзка с което не е необходимо да представя нов устав, а изискванията на Роскомнадзор са немотивирани, съобщава Интерфакс.

"Това е нищожно решение, поръчково, политическо. Без никакво правно основание", каза пред журналисти главният редактор на вестника Дмитрий Муратов.

Московското издание на "Новая газета" скоро след началото на руската инвазия в Украйна спря работа, включително - както и други медии - заради влезлия в сила закон "фалшификати" за руската армия. Освен това вестникът има две предупреждения, което е основание за закриването на медията.

По-късно някои от журналистите на изданието създадоха проекта "Новая газета. Европа" в чужбина.

На 15 юли московският екип на изданието стартира проекта "Новая разсказ-газета", който трябваше да публикува журналистически и литературни текстове, а не текстове, пряко свързани с хода на военните действия. На 24 юли редакторите на новото издание съобщиха, че "Роскомнадзор" е блокирал уебсайта им по искане на Главната прокуратура. Поводът беше обвинението в "дискредитация" на руската армия.

"Сайтът беше убит в зародиш", ​​заявиха тогава журналисти.

Главният редактор на Новая газета и нобелов лауреат Дмитрий Муратов остана в страната след началото на руската инвазия в Украйна. На 7 април той беше нападнат и залят с блажна боя и ацетон във влак, с който пътуваше от Москва за Самара. Самият Муратов тогава каза, че нападателят е извикал: "Муратов, ето ти за нашите момчета".

След 24 февруари, когато руският президент обяви началото на военните действия срещу Украйна, много журналисти напуснаха Русия. Някои от тях успяха да продължат проектите си в чужбина или да стартират нови. Изданията, които продължават да работят на руска територия, са принудени да спазват строги ограничения - по-специално да използват израза "специална военна операция" или да поставят звездички в думата "война".

През пролетта телевизионният канал "Дождь" спря работата си в Русия. През юли той отново започна ограничено излъчване от Рига. Радиостанцията "Ехо Москвы" първо беше спряна от ефира от властите, а по-късно затворена от нейния собственик - холдингът "Газпром-медиа".