Бившият президент на Египет Хосни Мубарак почина във вторник на 91 години. Това съобщи информационният портал Al-Yaum al-Sabia.
Той е починал в болница в Кайро, съобщава БиБиСи и допълва, че бе признат за виновен за съучастие в убийството на протестиращи по време на революцията от 2011г. Тази присъда бе отменена и той бе освободен през март 2017 г.
По време на управлението си той бе непоколебим американски съюзник, опора срещу ислямизма и пазител на мира на Египет с Израел. Но за десетките хиляди млади египтяни през 2011 г. той бе реликва, последен фараон, пише АП.
Държавната телевизия съобщава, че Мубарак е починал в болница, където е претърпял операция след здравословни усложнения.
Мухаммад Хосни Саид Мубарак е роден на 4 май 1928 г. в Кафр-Ел Мезелха, в Северен Египет.
Той завършва военната академия в Египет през 1949 г. Прехвърля се във военновъздушните сили, където е зачислен през 1950 година.
Той прекара две години, летейки на "Спитфайър" и става инструктор. Той е свидетел на военния преврат на генерал Гамал Абдел Насър през 1952 г. и последвалия конфликт в Суец.
През 1959 г. Мубарак пътува до СССР - основен доставчик на оръжие за новото египетско правителство - където се научава да лети на бомбардировачи.
Той се жени за Сузан, 17-годишна дъщеря на лекарка и непрекъснато се изкачва в ранг, като през 1972 г. става началник на Военновъздушната академия и след това началник-щаб на ВВС.
Именно в следващата си роля - командир на египетските военновъздушни сили и заместник-министър на отбраната - той изгражда името си. Мубарак играе важна роля при планирането на изненадващото нападение срещу израелските сили в началото на арабско-израелската война през 1973 г.
Това се случва на Йом Кипур, най-почитаният ден от еврейския календар. Мубарак става национален герой за ролята, която военновъздушните сили изиграват в първоначалната офанзива през Суецкия канал.
СССР и Съединените щати се приближиха до конфликт на свръхсили, като се втурват да снабдяват съюзниците си. Израел отблъсва инвазията, но в крайна сметка отстъпва Синай на Египет.
Наградата за Мубарак е две години по-късно, когато президентът Ануар Садат го провъзгласява за вицепрезидент.
Садат се специализира в това, което нарича външна политика с "токов удар". Той гони 16 000 съветници на СССР, посещава Йерусалим, докато технически все още е във война и хладно отказва среща със саудитските лидери.
Мубарак се придържа основно към вътрешните работи, но започва да изгражда силни лични връзки с колегите си, арабски лидери - по-специално саудитския престолонаследник Фах.
Той не е поддръжник на мирното споразумение от "Камп Дейвид" от 1979 г. - подписано от президента Садат и израелския министър-председател Менахем Бегин.
Договорът рязко разделя арабския свят. Мубарак изразява съжаление за неспособността на Садат да предотврати влошаване на отношенията с умерени съюзници; и радикалните групи се възползват от това, което те определят като "разпродажба".
През октомври 1981 г. войници, съпричастни към една такава група убиват Садат по време на парад, отбелязващ победата му в арабско-израелския конфликт през 1973 г. Убийците се скриват в камион, който спира пред президента, мислейки, че са част от парада, той пристъпва напред, за да ги поздрави. Те хвърлят гранати и стрелят безразборно в тълпата с АК-47. Садат умира в болница два часа по-късно, Хосни Мубарак е сред ранените.
"Студен мир"
Мубарак успява да стане президент, като получи 98% от гласовете на национален референдум - на който той е единственият кандидат. Той обещава да поддържа споразумението от "Камп Дейвид", но отношенията с Израел се охлаждат. Експери започват да го описват като "студен мир".
Египет и Саудитска Арабия - най-населените и богати държави в арабския свят - обединяват сили, за да се противопоставят на нарастващата сила на Иран на Аятола Хомейни.
Египет - изгонен от Арабската лига през 1979 г. - е приет отново, а централата на организацията се връща в първоначалния си дом на брега на Нил.
Мубарак е получил образование в съветска военна академия и говори руски, но има желание да укрепи отношенията със Запада.
Неговата решаваща роля в израелско-палестинския мирен процес засилва отношенията му с няколко американски президенти, които му предоставят милиарди долари помощ. Критиците го обвиняват, че е американска марионетка и че затваря и изтезава дисиденти, като и за фалшификация на избори.
Той увеличава вътрешните сили за държавна сигурност и преживя поне шест покушения - оцелява и след нападение и наранявания от убиец с нож в Порт Саид.
Войната в Залива
Нашествието на Ирак в Кувейт през 1991 г. е удар за Мубарак, който твърди, че е получил обещание от Садам Хюсеин, че не се планират подобни действия. Докато подкрепя санкциите като основен международен отговор, Мубарак обещава военна подкрепа на коалицията срещу иракския лидер.
Десетилетие по-късно Мубарак отказва подкрепа на ръководената от САЩ инвазия през 2003 г. в Ирак. Той каза, че това ще доведе до създаването на "100 бин Ладени" и заявява, че решението на конфликта между Израел и палестинците е основният приоритет на региона.
Той е преизбран на референдуми през 1987, 1993 и 1999 г. Има многопартийни избори през 2005 г., но апаратът за вътрешна сигурност и избирателната система на държавата остават твърдо под контрола на Мубарак.
Той постига успех в привличането на чуждестранни инвестиции, въпреки че често не успяват да достигнат до тези, които имат най-голяма нужда. Има съобщения, че богатството на семейство Мубарак е 50 милиарда паунда.
Арабска пролет
През януари 2011 г. Египет изригва. След седмици демонстрации на протестиращи, разочаровани от бедност, корупция, безработица и автократично управление.
Неговото обещание да не оспорва предстоящите президентски избори не е достатъчно. След 18 дни протести той се съгласява с неизбежното и обявява, че отстъпва.
Само четири месеца по-късно Мубарак е съден. Лежейки на болнично легло, той се изправя срещу обвинения в корупция и умишлено убийство на протестиращи. Неговата защита първоначално твърди, че по закон той все още е президент на Египет и следователно не подлежи на съд.
През юни 2012 г. Мубарак е осъден на доживотен затвор за това, че не успява да предотврати убийството на протестиращи, но е освободен от други обвинения. Решението предизвика поредица от протести по улиците на Кайро.
Шест месеца по-късно присъдата е отменена и е постановено повторно разглеждане. Той е настанен под домашен арест във военна болница в Кайро.
След поредица от съдебни решения, Мубарак е освободен от обвинения в корупция, но осъден за присвояване. През 2017 г. най-висшият съд в Египет окончателно го освободи от отговорност за смъртта на протестиращи и той е освободен.
През трите десетилетия на неговата власт, Египет остава сравнително стабилна страна, но мнозина са затваряни без съд и са измъчвани. В международен план, Мубарак поддържа външна политика, която има за цел да не допуска регионални конфликти, но у дома той управлява с железен юмрук.