Нападението на руския президент Владимир Путин срещу Украйна е първата междудържавна война в съвременността, в която залогът е оцеляването на една държава и на цяла нация. През ХХ и ХХI век големите войни и конфликти често са застрашавали суверенитета на държавите или оцеляването на народите без държава и националните малцинства. Но тази война е безпрецедентна, тъй като излага и двете на риск, коментира "Политико".
Тази двойна екзистенциална заплаха обяснява яростта на украинската съпротива и е основна причина за масовия изблик на национална солидарност, която обедини благоденстващи и бедни, професионалисти и работници, гражданско общество и олигарси, православни християни, католици, евангелисти, евреи и мюсюлмани - и допринесе за изненадващите успехи на Украйна на бойното поле.
Геноцидът не се ограничава само до изтребването на цяла или част от етническа група. В този случай това е опитът на Русия да унищожи един народ, обединен от идентичност, вкоренена в сравнително нова гражданска конструкция - мултиетническата и многоезична украинска държава. И реалността на този зараждащ се геноцид е още по-голямо основание Западът да направи необходимото, за да предотврати победата на Путин. Ако му бъде позволено да изтрие Украйна от картата, това ще бъде не само морална катастрофа; то ще подхрани хуманитарна катастрофа, която ще продължи да кърви в Европа и само ще окуражи най-агресивните инстинкти на Путин към другите съседи на Русия.
През 30-те години от съществуването на съвременна Украйна етническите украинци и националните малцинства постепенно преодоляха езиковите и културните различия (процес, отчасти стимулиран от анексирането на Крим от Москва през 2014 г. и фактическото завземане на части от Донбас от Русия) и формираха мощен граждански патриотизъм, който обединява тези, които се идентифицират като етнически украинци, с тези, които се идентифицират като украинци, чрез гражданска гордост от тяхната несъвършена, но демократична, свободна и толерантна държава.
Проучване, проведено от уважавана украинска социологическа група през март 2017 г., установи, че около 92% от жителите на Украйна се определят като етнически украинци, в сравнение със 79% през 2001 г. Само 6 % от украинците се определят като руснаци.
Това разнообразно и всеобхватно усещане за украинска идентичност се олицетворява от президента Володимир Зеленски - евреин, израснал в рускоезична общност, но чието могъщо ръководство по време на войната се основава на невероятното му разбиране как да обедини многобройните течения, които съставляват съвременната украинска нация.
Руското поведение по време на войната и окупацията ясно показва, че Кремъл разбира тази политическа и културна динамика и нейната способност да задушава руските цели.
Победата на Путин би означавала укрепване на един брутален режим, който се стреми да унищожи културата и гражданското общество в Украйна. В една контролирана от Русия Украйна милиони хора ще трябва да загърбят етнолингвистичната си идентичност, която се е зародила през 30-те години, откакто Украйна извоюва независимостта си от Съветския съюз.
Следователно за милиони украинци руското управление би създало суровия избор да се очистят от етническата си принадлежност или да бъдат етнически прочистени. Една руска победа би означавала още, че първоначалното изселване на шест милиона украинци ще бъде последвано от бягството на още много милиони, за които животът е непоносим, към Европа и други страни.