Разтрогването на ракетния договор - стратегически грешки за временни предимства

Намерението на САЩ да излязат от Договора за ракетите със средна и малка далечина (РСМД) на действие, подписан през 1987 г. от президентите Горбачов и Рейгън, породи различни тълкувания, някои от които и силно манипулативни.

Ще бъде ли прекратено действието на Договора за ракетите със среден и малък обсег и какво може да последва след това? Възможните варианти коментира ген.-майор (з) Съби Събев, член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България и член на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".

Договорът забрани разработката, изпитанията и разполагането на балистични и крилати ракети с наземно базиране, с малък (500-1000 км) и среден (1000-5500 км) обсег. Като носители на ядрено оръжие същите имаха силен дестабилизиращ ефект върху европейската сигурност. Изпълнението на договора доведе до унищожаването на съветските мобилни ракетни комплекси SS-20 (обсег 5500 км), SS-19/22 (обсег 900 км) и SS-23 (обсег 480 км) и американските балистични ракети Пършинг (обсег 1770 км) и крилатите ракети с наземно базиране Томахоук (обсег 2500 км).

Непосредствената причина за тази стъпка на администрацията на президента Тръмп са руските нарушения на договора, за които САЩ предупреждават вече пета година и най-вече разработката, тестването и развръщането на първите два дивизиона с ракети 9М729 "Новатор".

САЩ и НАТО ясно посочиха, че ключът за спасяването на договора е в Русия. Както преди 1987 г. Съветския съюз провокира САЩ и НАТО с развръщането на ракетите със среден обсег SS-20, което предизвика отговор с разполагането на ракетните системи "Пършинг" и крилатите ракети с наземно базиране "Томахоук", така и днес Русия отново провокира с изпитания и начално развръщане на крилата ракета с наземно базиране с обсег над 500 км, в нарушение на договора за РСМД.

Източник: Уикипедия

Очевидно е, че не може да има договор, ако само една от страните го спазва.

Поддържането на стратегическата стабилност е в интерес както на САЩ и Европа, така и на Русия. Договорът за РСМД от 1987 г. е двустранен, между САЩ и Съветския съюз, като след разпадането му, задълженията по него бяха поети от Русия. Но Русия започна да търси начини да излезе от договора, поради това че редица държави в Азия (Китай, Северна Корея, Индия и Пакистан и Иран) се сдобиха с балистични ракети със среден обсег, които могат да бъдат въоръжени и с ядрени бойни глави. По тази причина в първите месеци на 2004 г., тогавашния руски министър на отбраната Сергей Иванов предложи на американският си колега Доналд Ръмсфелд двете страни заедно да се оттеглят от договора, но САЩ отхвърлиха тази идея.

През 2007 г., в съвместна инициатива САЩ и Русия предложиха на Генералната асамблея на ООН двустранният договор да се промени в международен и всички държави, притежаващи ракети с малък и среден обсег с наземно базиране, да се присъединят към него. Тогава нито една друга страна не подкрепи тази инициатива. След неуспеха на инициативата се предполага, че Русия е започнала да работи скрито за придобиване на ракети с по-голям обсег, в нарушение на договора.

Остава обаче въпросът - защо Русия наруши договора, когато същият не и забранява ракети с малък и среден обсег с въздушно и морско базиране? Още повече, че такива вече са развърнати в значителен брой и пускове с тях бяха осъществени при военната ѝ намеса в Сирия. Вероятният отговор е, че носителите на такива ракети с морско и въздушно базиране са по-уязвими от тези, които са на мобилни наземни пускови установки. Това се потвърди и от американският опит от войната в Ирак през 1991 г., където резултатът в борбата с ракетите "Скъд" не бе достатъчно успешен.

Нарушенията на международни договори се очерта като трайна тенденция във външната политика на Русия в последните 10 години. Демонстрацията на военна сила и нови оръжейни системи се превърна в съществен външнополитически инструмент на руската външна политика, който достигна своя апогей с анексия на чужди територии и подкрепа на сепаратистки движения в държави от Черноморския регион. Русия инициира разработката на нови конвенционални високоточни оръжия, включително хиперзвукови оръжия, както и ускорено модернизира стратегическия си ядрен потенциал.

Така руското ръководство инициира нова надпревара в конвенционалните средства и носителите на ядрено оръжие, а същевременно обявява че САЩ се стремят към такава надпревара. За спечелване на временни предимства, с нарушаването на договора за РСМД, настоящото руско ръководство допусна поредната си стратегическа грешка с далечни последици. Наруши чувствителна червена линия.

С нарушението на договора, без да обяви че го денонсира, Русия като че ли подтикваше САЩ към такава стъпка, за да бъде представено пред международната общност, че САЩ разрушава договора, а не руската страна. Търпението на САЩ се изчерпа и последва обявяване на намерението им да излязат от договора за РСМД. Същевременно американският президент остави отворена възможността за предоговаряне условията на договора, с включване и на други държави притежаващи балистични и крилати ракети с малък и среден обсег с наземно базиране. Посещението на съветника на американския президент по националната сигурност Джон Болтън в Москва преди една седмица (22.10) даде ясно послание към Русия, че нарушенията на договора няма да бъдат толерирани. Москва за пореден път отхвърли всякакви обвинения за разработка на ракети в нарушение на договора и предупреди, че ще предприеме ответни мерки, ако САЩ го денонсират.

Няколкомесечната процедура за излизане на САЩ от договора предоставя последна възможност същият да бъде спасен и продължен, но остава проблемът с останалите държави, които притежават този клас балистични ракети и предимно Китай, Северна Корея, Иран, Саудитска Арабия, Израел Индия и Пакистан.

САЩ разкриха, че Русия започна изпитания на наземно базирана крилата ракета, в нарушение на договора за РСМД, още през 2011 г., без публично да обявяват този факт. Още през 2014 г., при администрацията на президента Обама, САЩ изразиха основателни подозрения и посочиха доказателства, че Русия разработва и тества нова крилата ракета с наземно базиране, която със своя обсег над 500 км (по някои информации над 2500 км) нарушава договора. Американската администрация в продължение на три години се опита по дипломатически път, без публично разкриване, да убеди Русия да се върне към спазването на договора, но без успех. Русия категорично отричаше и продължава да отрича обвиненията, като твърди, че въпросната ракета 9М 729 е с обсег до 500 км, без да представи убедителни доказателства. На свой ред, руската страна отправи обвинения към САЩ за нарушения на договора за РСМД. Те са свързани главно с разполагането на елементи за Противоракетна отбрана /ПРО/ в Европа, предполагайки че от пусковите им установки за вертикално изстрелване МК- 41 могат да бъдат използвани и за пускове на крилати ракети с наземно базиране със среден обсег. Русия не прие твърденията на САЩ, че пусковите установки на противобалистичните ракети нито като хардуер, нито като софтуер са пригодени за такава цел, и че те са само отбранително средство срещу ирански балистични ракети. Като нарушение на договора от страна на САЩ руската страна обяви и техните безпилотни летателни апарати със среден обсег, независимо че същите не са ракети.

Опасенията на САЩ от разработката на нови РСМД от Русия са не само за техните европейски и азиатски съюзници, но и за територията на страната. Например ракети с обхват 2500-5000 км, разположени в най-североизточните райони на Русия, ще държат под прицел не само Аляска, но и значителна част от западното крайбрежие на САЩ.

Генералният секретар на НАТО изрази подкрепа към реакцията на САЩ, проведено бе и заседание на Северноатлантически съвет по последиците от нарушаването на договора от Русия. Наскоро той обяви, че не се предвижда увеличаване на ядрените средства и техните носители в разположение на НАТО.

Изявленията на Русия, че договорът не е нарушен от нейна страна и държи да бъде съхранен, се приемат без доверие от САЩ и други страни от НАТО, въпреки че европейските съюзни държави имат интерес този договор да бъде спазван и в бъдеще, тъй като отстраниха от Европа един клас силно дестабилизиращи оръжия. Руският президент, за да предотврати разполагането отново на американски ракети с малък и среден обсег в европеските държави от НАТО, превантивно ги заплаши с руски ответен удар, при военен конфликт с Русия.

Същевременно, редица видни руски експерти и анализатори по международна сигурност, изразяват опасения за националната сигурност на Русия при денонсиране на договора от САЩ и повторно разполагане на РСМД в европейски държави на НАТО. Те предлагат започване на незабавни преговори за спасяване на договора, включително и нови мерки за верификация на неговото спазване. Дали администрацията на руския президент ще се вслуша в тези съвети, ще покаже близкото бъдеще.

Какви сценарии са възможни при изтегляне на САЩ от договора за РСМД?

Най-оптимистичният и желателен сценарий е САЩ и Русия да постигнат съгласие, при предстоящата среща на 09.11 т.г. в Париж и очакваното посещение на руския президент във Вашингтон, да поканят и останалите страни притежаващи РСМД на международни преговори за изработка на нов договор, който да постигне унищожаване или ограничаване на този клас оръжия до един минимум, който ще бъде без дестабилизиращо действие за регионалната и международната сигурност. Последната възможност е с по-малка вероятност, тъй като не всички държави, вече притежаващи такива средства, ще се съгласят да ги ликвидират напълно.

Вторият сценарий е при разработка и въвеждане на въоръжение в САЩ на РСМД в отговор на руските нарушения, Русия официално също да излезе от договора, като отговори огледално и развърне вече разработени и нови балистични и крилати ракети със среден и малък обсег. При това, дори САЩ да не поставят част от своите в Европа, Русия най-вероятно ще разположи част от ракетите си в своята европейската територия (Западния и Южния военни окръзи), а друга - в азиатската част на страната (Централния и Източния военни окръзи). При този сценарий НАТО ще се изправи пред дилемата дали да усили съюзната система за ПРО или да разположи частично подобни ракети на територията на отделни страни-членки.

Трети и най-негативен сценарий е да не се постигне никакво съгласие между САЩ и Русия и договорът да бъде напълно компрометиран. В такъв случай следва надпревара във въоръжаването с РМСД и НАТО като отбранителен съюз да бъде принуден да разположи на територията на съюзни държави нови усъвършенствани ракети от този клас, както и да усили противоракетната си отбрана. В такава надпревара ще се включат и нови страни, които са заплашени от съседни държави с такъв ракетен потенциал и особено притежаващи ядрени оръжия. Възможно е да пропаднат и усилията за неразпространение на ядрените оръжия и още страни да се сдобият с ядрен потенциал. Ескалация от такъв тип неминуемо ще снижи прага на евентуална конфронтация от регионален или по-голям мащаб, която в екстремалния си вариант може да бъде и с използване на ядрено оръжие.

В заключение се налага изводът, че ключът за спасяването на договора за РСМД е в Русия. Ако тя се върне към стриктното спазване на неговите клаузи и унищожи разработените и развърнати ракетни комплекси, САЩ очевидно ще останат в договора. Остава, обаче проблемът с другите държави, които имат на въоръжение такъв клас ракети, както и държави които се стремят да ги придобият.

Кардиналното решение е международен договор за забрана на всички балистични и крилати ракети с малък и среден обсег, тъй като тяхното разпространение ще повиши дестабилизиращото им влияние за регионалната и международната сигурност.