По традиция служителите на разузнаването предпочитат да не споделят резултатите от работата си със света, но предстоящото нахлуване на Русия в Украйна промени правилата. Представители на западните разузнавателни служби са взели необичайното решение да публикуват класифицирани данни.

През февруари служителите на разузнаванията по света са си лягали рано-рано, тъй като са знаели, че ако Русия нахлуе в Украйна, тя ще го направи рано сутринта.

Но когато тези прогнози се сбъднаха на 24 февруари, случващото се все още изглеждаше нереалистично, спомня си един от тях: "Беше ми трудно да повярвам, че това наистина се случва, докато не се събудих рано сутринта и не включих радиото."

Въпреки че месеци по-рано службите предупреждават.

"В този ден хората преминаха от "Защо сеете паника?" към "Защо не се паникьосвате достатъчно?", казва един от западните разузнавачи.

Друг офицер допълва, че това, че са се оказали прави, не им носи утеха. Но службите знаят, че поне са се опитали да спрат войната.

В навечерието на войната и в рамките на няколко седмици след нейното избухване американските и британските разузнавателни служби публикуват някои от най-чувствителните си данни. В продължение на десетилетия разузнавателните служби принципно се стремят да споделят информацията си по възможно най-малко канали. Това вече е различно и означава не само радикална промяна в начина, по който работи западното разузнаване, но и показва необходимостта да се справят с тежкото наследство от инвазията в Ирак.

Първите предупредителни знаци се появиха преди една година, когато сателитни снимки показаха концентрация на руски войски близо до украинската граница. По онова време анализаторите не можеха да разберат истинските намерения на Москва. Но в средата на 2021 г. всичко това се променя.

"През лятото видяхме, че висшето ръководство планира пълномащабно военно нахлуване в друга държава", заяви пред BBC служител на западното разузнаване.

Събирането и анализът на разузнавателна информация се извършват съвместно от САЩ и Великобритания - според участниците това е "семейна" операция. Нямаше конкретен момент, в който намеренията на Русия да станат ясни, по-скоро картината ставаше все по-ясна с течение на времето. Путин очевидно беше убеден, че за да върне Украйна в своята сфера на влияние, трябва да действа бързо и със сила. "Струваше му се, че прозорецът на възможностите се затваря", казва източник, пряко ангажиран с операцията.

До есента Вашингтон решава да направи нещо по отношение на получената разузнавателна информация.

Знаковото посещение на директора на ЦРУ Уилям Бърнс в Москва в началото на ноември предупреди Кремъл, че американците са наясно с военните планове на Русия. Пътуването не беше тайно. Според един от източниците именно от директора на ЦРУ някои руски служители са чули за първи път, че страната им може да нападне Украйна.

Следващата стъпка на разузнаванията беше да решат да разкрият част от класифицираната информация. "Възникна въпросът: какъв е смисълът да знаеш всичко това, ако не го използваш по никакъв начин", признава пред BBC източник от западното разузнаване.

Експертите, специализирани в разсекретяването на данни, са работили денонощно, за да оценят рисковете и да решат какво може да бъде публикувано.

Предимството беше възможността да се използват търговски сателитни изображения като доказателство. В началото на декември вестник "Вашингтон пост" информира читателите си за руските планове за нахлуване в Украйна въз основа на наличната информация.

Въпреки че информацията идва от GCHQ и тайната разузнавателна служба MI6, тя е посрещната с недоверие. Основният проблем - никой не можеше да повярва, че такава война е възможна в Европа през XXI век.

Хората започнаха да осъзнават сериозността на ситуацията едва в края на годината, когато Съвместният комитет за разузнаване заключи въз основа на всички налични данни, че инвазията е много вероятна.

Вниманието, с което се проверяваше цялата информация, беше резултат от урока, който разузнавателната общност беше научила преди почти две десетилетия - информацията за оръжия за масово унищожение беше използвана, за да се оправдае нахлуването в Ирак. През 2003 г., на фона на обвиненията в политизиране, репутацията на американските и британските шпиони пострада сериозно - особено след като данните се оказаха неверни.

Оттогава призракът на Ирак съпътства всяко обсъждане на разкриването на разузнавателна информация - Украйна даде на служителите на разузнаването възможност да загърбят това наследство. Въведени са нови процедури, за да се гарантира, че получената информация се анализира стриктно и че може да бъде разсекретена.

Съюзническите държави също са информирани за предстоящата инвазия. Но мнозина от тях остават скептични. Според един от служителите на разузнаването недоверието често е трудно да бъде преодоляно, тъй като източникът на информацията трябва да остане в тайна.

Отделно на това наличен е и страхът на разузнаването, че при публикуване на данните източникът може да бъде разкрит и придобиването на информация може да бъде спряно. Затова и по време на Втората световна война Великобритания толкова внимателно пази "Блетчли парк" в тайна.

След Ирак е имало и други случаи, в които разузнавателна информация е била оповестявана публично - например за използването на химически оръжия в Сирия - но никога в такъв мащаб, както преди войната в Украйна.

Освен това някои европейски страни смятаха, че Русия умишлено се опитва да заблуди Запада, като увеличава военния си потенциал. Предупреждението към англо-американското разузнаване след Ирак също усложни процеса. Още след избухването на войната ръководителят на военното разузнаване на Франция е уволнен с думите "за недостатъчно информиране на ръководството" и "липса на задълбочени познания по темата".

Сред разсекретените данни е информация от Обединеното кралство за плановете на Русия да внедри конкретни лица в марионетното правителство в Киев, както и информация от Вашингтон за плановете на Кремъл да създаде претекст за война.

Очакванията на американското и британското разузнаване бяха, че публикуването на тези материали ще лиши Москва от възможността да използва оправдание за нахлуването в Украйна.

Един от служителите на разузнаването си спомня, че никога не е виждал подобно нещо: строго секретни материали, които един ден стоят на бюрото му, на следващия се появяват в пресата и медиите.

Уви, безпрецедентното разкриване на класифицирана информация не помогна за спиране на инвазията, въпреки че до известна степен наруши плановете на Москва.

Разузнаванията обаче помогнаха на Запада да разбере по-бързо какво се случва, да разбере кой е агресорът в тази ситуация и да обедини усилията си за сдържане на Русия, твърдят служители на разузнаването.

Разкриването на разузнавателна информация продължи и след инвазията - вече в публични изявления и брифинги. Преди седмица ръководителят на правителствения комуникационен център заяви, че Путин все още не разполага с пълна информация за реалната ситуация във войната с Украйна, и предупреди за възможни провокации с използване на химическо оръжие. Разузнавателната общност е наясно, че е възникнала нова ситуация, в която разследванията на базата на открити източници могат да проверят или допълнително да потвърдят изявленията на длъжностните лица, а воденето на информационна война - включително чрез разузнаване - играе жизненоважна роля.

От една страна, заключенията на разузнаването бяха почти безспорни: налице е пълномащабно нахлуване от няколко посоки едновременно с цел сваляне и смяна на правителството на Зеленски.

Анализаторите също така правилно отбелязаха, че Москва не е преценила как ще бъде приета в Украйна. "Те действително вярваха, че ще излязат и ще бъдат посрещнати със знамена", отбелязва служител на западното разузнаване.

Друга прогноза на разузнаването - че руската военна победа е въпрос на седмици - обаче не се сбъдна: войната не протече по начина, по който много експерти смятаха; руската армия се оказа много по-слаба, отколкото се предполагаше, докато украинските сили надминаха всички очаквания.

Това е още едно напомняне, че разузнаването не е всемогъщо, особено когато става дума за предвиждане на сложността на военните действия, морала и реакциите на воюващите страни.

И въпреки всички свои успехи през тези месеци, западното разузнаване признава - данните му не могат да отговорят на въпроса какво ще се случи след това.