Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира директно твърдението на президента на Съединените щати Доналд Тръмп, че Русия ще приеме мироопазващи войски в Украйна, но се позова на по-ранно отхвърляне на идеята от руския външен министър Сергей Лавров, предава "Ройтерс".
"По този въпрос има позиция, изразена от руския външен министър Лавров. Нямам какво да добавя към това и какво да коментирам", каза Песков.
След преговорите със САЩ в Рияд Лавров нарече присъствието на европейски миротворци в Украйна "неприемливо".
"Затова, ние обяснихме днес, появата на войски на въоръжените сили от същите страни от НАТО, но под чужд флаг - под знамето на ЕС или национални знамена - не променя нищо в това отношение. Това, разбира се, е неприемливо за нас", каза Лавров.
Тръмп заяви в понеделник, че руският президент Владимир Путин е готов да приеме европейски мироопазващи сили в Украйна в потенциален пробив, който може да помогне за прекратяване на войната на Русия срещу Киев.
"Той ще приеме това. Зададох му този въпрос", каза Тръмп за Путин, когато го попитаха директно за разполагането на европейски войски. "Вижте, ако сключим тази сделка, той не търси повече война... Аз специално му зададох този въпрос. Той няма проблем с това."
В миналото Кремъл многократно е заявявал, че разполагането на чужди мироопазващи сили в Украйна би представлявало ескалация.
USD
CHF
EUR
GBP
ВълкСчадъР
на 25.02.2025 в 16:32:07 #1Ще намери ли руският газ отново пътя към Европа? В последните дни очакванията за успешна намеса на САЩ в Украйна и прекратяване на войната (независимо от начина) свали напрежението от газовите пазари. Цената на природния газ в Европа се задържа ниска и в късния следобед в понеделник на нидерландската платформа TTF контрактите се търгуват за малко над 46 евро за мегаватчас. Спрямо края на търговията в петък (21 февруари) това е понижение с около 2%. Пазарите обаче изглеждат обнадеждени, че ситуацията в енергийната сфера на Европа се подобрява, за разлика от настроенията в началото на февруари. На 10 февруари цената на петрола записа двугодишен пик от 58 евро за мегаватчас. Търговците на природен газ обърнаха внимание на намаляващите резерви газ заради студеното време и загубата на транзита през Украйна, както и необходимостта да се намери повече газ през лятото, за да бъде достигната целта да се напълнят газохранилищата до 90% от капацитета си. Но Европейската комисия реагира бързо и даде сигнал, че това изискване ще бъде смекчено, което доведе до успокояване. Очакванията са и че спиране на войната в Украйна ще върне газовите потоци от Русия към Европа. Според Bloomberg обаче дори и да има мирно споразумение, това едва ли ще се случи в същия обем, както преди войната. Държавите от общността намериха алтернативи, сключиха договори за доставка и ще опитат да не се обвързват толкова силно с един доставчик. До 2022 г. ЕС разчиташе на Русия за 40% от вноса си на природен газ и след началото на войната разбра колко е уязвим от тази зависимост - през април Москва първо спря доставките на по-малките пазари, на които договорите за доставка изтичаха скоро - България, Полша, Латвия и Финландия, а след това намали наполовина доставките за най-значимите си клиенти Италия, Нидерландия и Германия. Целта беше да накара Европа да се откаже от подкрепата за Украйна. Германски анализатори коментират пред The Washington Post, че чрез газа Русия имаше в ръцете си много мощен инструмент за натиск, но тази карта може да бъде използвана само веднъж. Русия се възползва от момента, спечели доста от високите цени заради кризата, която предизвика в края на 2021 година и продължи да натиска и през 2022 година. Но Европа устоя и след това "Газпром" - единствената компания, която има право да изнася тръбен газ, остана почти без клиенти. През 2023 г. газовият гигант регистрира първа финансова загуба от почти четвърт век (в размер на почти 7 млрд. долара). Германия беше най-големият пазар за "Газпром" (почти 50 млрд. куб. метра годишно). Той беше изцяло загубен след взрива на "Северен поток" в края на септември 2022 г.