Руският избирател е свикнал да избира само измежду "разрешените" от властта политици, а желанието за политически промени не е сред приоритетите му. Неговият договор с властта е ясен: "Гласувам за вас, за да ме храните".

Резултатите от представително социологическо изследване на московския център "Карнеги и центъра "Левада" за нагласите на руснаците преди изборите на 18 март, коментира Андрей Колесников. С него разговаря Никита Жолквер от руската редакция на Дойче веле.

Господин Колесников, искат ли руснаците въобще някакви промени?
Да, искат, но по твърде специфичен начин. 42 процента от анкетираните даже се обявяват за радикални промени, но това са предимно бедни хора, на които парите им стигат само колкото да не умрат от глад. Те изразяват желанието да имат повече пари за храна, дрехи и други ежедневни нужди, но за тях изобщо не е важно кой ще им ги даде - Путин, Сталин, или някой друг. 41 процента от анкетираните се обявяват за постепенни промени. В основата си това са хора с нормални доходи и добро образование, които живеят основно в големите градове. Те настояват за неголеми, но рационални промени - най-вече в областта на икономическата политика. Но има и очаквания за по-големи политически свободи.

Колко важни са политическите реформи за тези избиратели?
Тези искания не заемат челно място в списъка на желаните от тях промени. Тези хора все пак им придават малко по-голямо значение, отколкото повечето руски избиратели, които изобщо не възприемат политическите реформи като нещо важно. Сред голяма част от московчани, наистина има достатъчно сериозно разбиране за това, че е нужна съдебна реформа, че е важно изборите да се провеждат по прозрачен начин. Впрочем, мнозинството от избирателите смятат именно изборите за основен инструмент, чрез който би трябвало да се извършват промените в обществото. Някои други инструменти като например гражданската инициатива или партийната активност не им се струват достатъчно ефективни за целта. Като цяло може да се каже, че желанието за промени е твърде неопределено.

В какво по-точно се изразява то?
Много от участниците в допитването не са в състояние да обяснят какво точно желаят, дори и когато им се поставят насочващи въпроси. Те изразят общото желание животът им да стане по-добър, но не знаят как да го постигнат. От една страна искат повече свобода, а от друга - повече намеса на държавата, но на държава, която да е по-ефективна.

Нима надеждите на хората са насочени предимно към държавата?
Руското общество в много голяма степен е ориентирано към държавата. Една от целите на сегашния политически режим е била да направи този народ зависим, да накара хората да очакват помощ от държавата. Двете са страни са сключили нещо като социален договор, който гласи: ние, гражданите, ще гласуваме за вас, а вие ще ни храните. Сега обаче храната намаля и затова започнаха да хранят хората в Крим с приказки за руското величие и политическа пропаганда.

А кого руснаците възприемат като реформатор? Никого. Или Путин. Това е по-скоро отражение на липсата на алтернативи, а още по-точно - на липсата на разбиране, че алтернативите са възможни. Тук бихме могли, разбира се, да споменем името на Навални, но той е политически нелегален, а руският избирател е консервативен - той не обръща особено внимание на "неразрешените" политици, какъвто е Навални. Ако той беше "разрешен", т.е. беше допуснат до участие в изборите, за него биха гласували много хора. Защото те желаят вече да видят и нови лица.

Но като цяло хората очакват, че промяната към по-добро ще им бъде осигурена от управляващия елит, така ли?
Да, защото този елит държи властта, инструментите за оказване на влияние и парите. Тоест, реално действащ е само един-единствен играч - властта. Впрочем, това е било така и по времето на Руската империя и на Съветския съюз, а и в днешна Русия: промените винаги са били инициирани от властта, а след това процесът или е тръгвал в нежелана за властта посока, или самата власт се е отказвала от реформите.

А от сегашната власт в Русия можем ли да очакваме реформи?
Тя, разбира се, не готова да реже клона, на който седи. Този клон се нарича "политическа система". Нито Путин, нито неговият елит са готови да демонтират тази авторитарна система. Затова мисля, че всички либерални надежди за политически реформи по върховете на властта са илюзорни. Друг въпрос е, че Путин иска да увеличи ефективността на тази система и в тази връзка той разчита на хора, които ние наричаме технократи, т.е. на хора без свои виждания, които от негова гледна точка са ефективни администратори. Те са му нужни, но не дай си боже да тръгнат да клатят политическите основи на тази система...

Но да се върнем към изследването: какви други изводи се налагат от него?
Най-неочаквано се оказа, че групата на 18 до 24-годишните избиратели е най-консервативната от всички, по-консервативна дори от тази на пенсионерите. Което обаче не означава, че тези млади хора са консервативни по природа или че са убедени привърженици на Путин. Не - по-скоро те са във възраст, в която човек формира възгледите и убежденията си. Тези млади руснаци са родени и израснали в сегашните условия и не познават други. По-различни са резултатите сред хората между 25 и 39 години. Това са хора, които работят, разсъждават и носят отговорност за семействата си. За тази цел им е нужна благоприятна среда за развитие. Именно в тази връзка се пораждат и очаквания за промени. Що се отнася до най-високо образованите млади хора, те напускат страната. А онези, които все пак остават, обикновено се присъединяват към групата на хората с радикално опозиционни възгледи. Но го има и обратното: доброто образование дава шанс за намиране на добра работа в някоя руска държавна компания, което превръща тези хора в конформисти.