С какви балистични ракети разполага Иран?

Иран, който ще възобнови ядрените преговори със Съединените щати в петък в Оман, винаги е предупреждавал, че огромната му програма за балистични ракети - една от най-големите в Близкия изток - е червена линия във всякакви преговори, пише "Ройтерс".

Последното изпитание на ракетните възможности на Иран се случи по време на 12-дневната война през юни 2025 г. с Израел, при която Техеран изстреля залпове от балистични ракети по Израел, причинявайки смъртта на десетки хора и разрушавайки десетки сгради и жилищни блокове в центъра и северната част на страната.

Според анализ на Института за изследване на войната (ISW) и Проекта за критични заплахи на AEI, Израел "вероятно е унищожил около 1/3 от иранските ракетни установки" по време на конфликта.

Ирански представители многократно са заявявали, че Техеран се е възстановил от щетите, нанесени по време на войната, и че неговите възможности са по-добри от всякога.

Иран натрупал ракети след лятната война с Израел

Производственият капацитет на фабриките за ракети надхвърля този преди войната

Какво представляват балистичните ракети?

Балистичната ракета е ракетно задвижвано оръжие, което се насочва по време на първоначалното си издигане, но следва траектория на свободно падане под въздействието на гравитацията през по-голямата част от полета си. Тя носи бойни глави - конвенционални взривни вещества или потенциално биологични, химически или ядрени боеприпаси - на различни разстояния, като класификациите варират от такива с малък обсег до междуконтинентални в зависимост от типа ракета.

Западните сили разглеждат арсенала от балистични ракети на Иран както като конвенционална военна заплаха за стабилността в Близкия изток, така и като възможен механизъм за използване на ядрени оръжия, ако Техеран ги разработи. Техеран отрича обаче отрича да има намерение да създава атомни бомби.

Иран намекна за отстъпки по ядрената си програма

Техеран търси изход от кризата

Видове и обсег на иранските ракети

По данни на Службата на директора на националното разузнаване на САЩ Иран разполага с най-големия запас от балистични ракети в Близкия изток. Иранските ракети имат самоналожен обсег от 2000 км, което според официални лица в миналото е достатъчно за защита на страната, тъй като покрива разстоянието до Израел.

Много от ракетните обекти на Иран са разположени в и около столицата Техеран. Има поне пет известни подземни "ракетни града" в различни провинции, включително Керманшах и Семнан, както и близо до региона на Персийския залив.

Според Центъра за стратегически и международни изследвания арсеналът включва множество ракети с голям обсег, които могат да достигнат до Израел. Посочва се, че сред тях са "Седжил" с обсег от 2000 км; "Емад" с обсег от 1700 км; "Гадр" - 2000 км; "Шахаб-3" - 1300 км; "Хорамшахр" - 2000 км; и "Ховейзех" - 1350 км.

Полуофициалният ирански новинарски информационен бюлетин ISNA публикува през април 2025 г. графика, показваща девет ирански ракети, за които ISNA твърди, че могат да достигнат Израел. Сред тях са "Седжил", за която ISNA твърди, че е способна да лети с над 17 000 км/час и има обхват от 2500 км; "Хейбар" с обхват от 2000 км; и "Хадж Касем" с обхват от 1400 км.

Асоциацията за контрол на въоръженията - базиран във Вашингтон мозъчен тръст, твърди, че балистичният арсенал на Иран включва "Шахаб-1" с приблизителен обхват от 300 км; "Золфагар" със 700 км; "Шахаб-3" с 800-1000 км; "Емад-1" - ракета в процес на разработка с обхват до 2000 км, и модел "Седжил" в процес на разработка с очакван обхват от 1500-2500 км.

Иран отново тества ракети

Второ подобно учение за един месец

Стратегия и разработка на ракетите

Иран твърди, че балистичните му ракети представляват важна възпираща и ответна сила срещу САЩ, Израел и други потенциални регионални цели.

Според доклад от 2023 г. на Бехнам Бен Талеблу - старши сътрудник в базираната в САЩ Фондация за защита на демокрациите, Иран продължава да разработва подземни ракетни депа, оборудвани със системи за транспорт и изстрелване, както и подземни центрове за производство и съхранение на ракети. През 2020 г. Иран за първи път изстреля балистична ракета от земята.

"Години на обратно инженерство на ракети и производство на различни класове ракети научиха Иран и как да разтяга корпусите на ракетите и да ги изгражда с по-леки композитни материали, за да увеличи обхвата им", се посочва в доклада.

През юни 2023 г. Иран представи първата си хиперзвукова балистична ракета собствено производство. Хиперзвуковите ракети могат да летят поне пет пъти по-бързо от скоростта на звука и по сложна траектория, което ги прави трудни за прехващане.

Асоциацията за контрол на въоръженията твърди, че ракетната програма на Иран е до голяма степен базирана на севернокорейски и руски проекти и се е възползвала от китайска помощ.

Иран разполага и с крилати ракети като Х-55 - оръжие, изстрелвано от въздуха и способно да носи ядрени заряди с обхват до 3000 км.

Иран изстреля стотици ракети при мащабно военно учение в Персийския залив

Маневрите са насочени към противодействие на външни заплахи

Регионални атаки

Техеран отговори на участието на САЩ във въздушната война на Израел срещу Иран през юни, като изстреля ракети по американската военновъздушна база "Ал Удейд" в Катар, но даде предварително предупреждение и никой не пострада. Вашингтон обяви прекратяване на огъня часове по-късно.

Иранската Революционна гвардия използва ракети през януари 2024 г., когато заяви, че е атакувал централата на израелското разузнаване в полуавтономния регион Кюрдистан в Ирак и че е открила огън и по бойци на "Ислямска държава" в Сирия.

Освен това Техеран обяви ракетни удари, насочени към две бази на бойна група "Балудж" в съседен Пакистан.

Саудитска Арабия и САЩ изразиха увереност, че Иран стои зад атака с дронове и ракети срещу ценните петролни съоръжения на Саудитска Арабия през 2019 г. Техеран отрече обвинението.

През 2020 г. Ислямската република изстреля ракети по водените от САЩ сили в Ирак, включително военновъздушната база "Ал-Асад", в отговор на удар с американски дрон, при който беше убит генерал-майор Касем Солеймани - висш командир на Корпуса на гвардейците на ислямската революция.