Парламентът на Швейцария гласува за оттегляне на заявлението за членство в Евросъюза, което е подадено през 1992 година. Решението бе прието късно в сряда от Съвета на кантоните - "малката палата" на швейцарския парламент, което потвърждава приетото през март аналогично решение на "голямата палата" на Националния съвет.

За оттегляне на заявката гласуваха 27 депутати, против бяха 13. В Националния съвет през март решението бе прието със 126 гласа "за", 46 "против" и 18 "въздържал се".

Заявката за прием е подадена през май 1992 година. Същевременно на практика тя не е актуална след проведения през декември т.г. съдбоносен референдум, при който швейцарците с незначителен превес на гласовете - "За" бяха 50,3% се изразиха против присъединяването на страната им към Европейското икономическо пространство, което сега включва всички страни от ЕС и три от четирите страни на Европейската асоциация за свободна търговия.

Припомняме, Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равноправни палати – Национален съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години, и Съвет на кантоните.

Федералният съвет е органът на изпълнителната власт, избиран на всеки 4 години, но ако всеки един от седемте федерални съветници в него има желание, мандатът му може да бъде продължен. Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по принципа на старшинството – длъжност, която реално не дава особена власт над останалите, а е чисто представителна.

През 1963 г. Швейцария става членка на Съвета на Европа. На жените е дадено право на глас едва през 1971 година, а участието на страната в ООН е официално ратифицирано през 2002 година, което я прави единствената държава, присъединила се към организацията чрез референдум. Швейцария не е член на Европейския съюз, но е част от Шенгенското пространство.

Две от първоначалните цели на Европейската икономическа общност са създаване на общ пазар, наречен впоследствие единен пазар, а понастоящем вътрешен пазар и създаване на митнически съюз между страните членки. Единният пазар включва: свободно движение на стоки, капитал, хора и услуги на територията на ЕС, а митническия съюз: създаването на обща митническа тарифа, приложима за стоки на страни, извън Общността (днес Съюза). След като стоките се допуснат на европейския пазар, те не могат да бъдат обект на митнически тарифи, дискриминационни такси или квоти за внос, докато пътуват между държавите членки. Страните, които не членуват в ЕС, като Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария, участват на единния пазар, но не и в митническия съюз. Около половината от търговията в ЕС е хармонизирана със законодателството на ЕС.

Съгласно Директивите на Европейския съюз, стоките произведени в него, трябва да отговарят на изискванията, задължителни за Вътрешния пазар, и да са обозначени с CE маркировка.