В Скопие от четири месеца насам анализират предложението на София за договор за добросъседство. Офертата, към която има сериозни резерви, едва ли щеше да стане публично достояние, ако не беше случаят "Спаска Митрова".

Кореспондентът на македонската редакция на Дойче Веле Александър Чомовски цитира македонски дипломат, пожелал анонимност, според когото официална София има свои възгледи и съображения, свързани с приемането на Македония в ЕС, както и с това пътят й натам да минава през София.

Македонските власти имат резерви към графика, но преди всичко към определени разпоредби в проекта за българо-македонски договор за добросъседство - грижата за малцинствата или настояването на София "да не се малтретират гражданите с българско самосъзнание в Македония". България възразява също така срещу "говора на омразата и очевидните антибългарски настроения в част от македонските медии".

България копира гръцката тактика?

Българските представители са недоволни и от популярната в Македония историческа интерпретация, според която България е била съюзник на фашистите и окупатор на днешните македонски земи. Бившият македонски посланик в София професор Георги Спасов каза за Дойче Веле следното: "В момент, когато Македония се стреми към членство в ЕС и НАТО, от нея искат да се обвърже по-категорично с международното право и човешките свободи, със защитата на националната и езикова идентичност на гражданите, които се чувстват българи."

Един бивш македонски министър на външните работи коментира за Дойче Веле, че с предложения документ България се опитва да копира временната гръцко-македонска спогодба. Както Гърция използва спора за името като лост, така и България се стреми да поставя условия пред Македония, при чието неизпълнение София ще може да блокира преговорите за еврочленство. Подобно мнение споделя и професор Йован Донев от организацията "Евробалкан": "Проектодоговорът може да се интерпретира по два начина: България желае да гради политика на добросъседство, или пък клони към гръцката политика и смята, че може да оказва натиск за преразглеждане на историческото наследство."

Според историка Донев заедно може да се почитат общите исторически личности и събития, но в същото време трябва да се има предвид деликатността на някои оценки за случилото се през 19 и 20 век. Според Донев тези разминавания може да се преодолеят чрез съвместни комисии за оценка на историческите процеси и личности: "Когато става дума за общите събития от 19 век и освободителните войни през този период, ще се натъкнете на много българо-сръбски, гръцко-македонски, сръбско-български чествания на събитията от тези исторически времена, но нека не забравяме, че това са комлексни въпроси, които трябва да се оставят на учените и на двустранните исторически комисии", казва Донев.

Многозначителен е фактът, че държавната визита на българския президент Първанов в Македония се подготвя вече трети месец, въпреки че македонският му колега Иванов още в Банско я обяви за средата на януари. Двамата тогава дадоха идеята за срещата на политици, учени и журналисти, посветена на борбата срещу кампаниите на омраза, екстремистките изказвания, клевети и обиди в отделни медии в двете страни.

"Очакваме подкрепа от България"

Ето как вижда бъдещето на двустранните договорености македонският външен министър Антонио Милошоски: "Очакваме тези договори да донесат полза за двете страни и да не създават допълнителни напрежения нито тук, нито в Република България."

Според Милошоски всяка добронамерна инициатива заслужава сериозно внимание и от нея може да се извлече полза. Той подчертава, че е "много важно как се отнасяме един към друг в конкретни ситуации". Според македонския външен министър приоритет на Република Македония и Република България е недовършеният Коридор № 8. "Това е най-сериозното предизвикателство и за двете страни", смята ръководителят на македонската дипломация.

Милошоски казва, че европейската интеграция на Македония е полезна не само за страната, но и за съседите й и за целия регион. "Очаквам да бъдем подкрепени и от Република България, тъй като всяка една от държавите-членки на ЕС има ангажимента да поддържа благонадеждността на самия съюз и да допринася за неговата политика", каза той в отогвор на въпроса дали България би използвала македонската евроинтеграция, за да оказва натиск върху Скопие - например чрез настоящия проектодоговор.