Стотици хиляди работници се включиха в четвъртък в масови стачки в цяла Франция, след като синдикатите призоваха към протест срещу планираните бюджетни съкращения, съобщи Би Би Си.
Организаторите на демонстрациите съобщиха, че по улиците са излезли около един милион души, докато Министерството на вътрешните работи оцени броя на участниците на 500 000, като в страната бяха мобилизирани 80 000 полицаи.
В Лион и Нант бяха регистрирани сблъсъци, а в Париж възникнаха конфликти между протестиращи и полиция. Силите на реда, облечени в броня и с щитове, използваха сълзотворен газ, за да разпръснат тълпата в центъра на столицата, след като някои демонстранти нанесли щети на известен брой магазини и сгради.
Стачките се провеждат само седмица след назначаването на Себастиан Лекорню - близък съюзник на президента Еманюел Макрон -за премиер, след падането на правителството на Франсоа Байру.
Общественият транспорт във Франция беше сериозно засегнат. Множество линии на метрото в Париж бяха спрени, а протестиращи блокираха основни пътища и улици в големите градове. Студенти се събраха пред училища и университети в столицата и извън нея, блокирайки входовете и скандирайки лозунги. Около една трета от учителите се включиха в стачните действия.
Аптекари също се присъединиха към стачката в голям мащаб, като се очаква 98% от аптеките да останат затворени. Към късния следобед повече от 140 души са били задържани в цяла Франция, съобщи Министерството на вътрешните работи.
Синдикатите настояват за повече инвестиции в публични услуги, увеличаване на данъците за богатите и премахване на съкращенията, планирани от краткотрайното правителство на Байру.
Стачките идват след като около 200 000 души, участваха в протести, организирани от гражданското движение "Да блокираме всичко" (Bloquons Tout) миналата седмица и предизвикаха смущения в цяла Франция.
Непопулярният бюджет на Байру - целящ да намали високия публичен дълг на Франция чрез съкращения на стойност 44 милиарда евро - доведе до загуба на вот на доверие в Националното събрание, като партии от целия политически спектър се обединиха, за да го свалят.
Новият премиер Себастиан Лекорню все още не е сформирал министерски съвет. Той не е отхвърлил напълно съкращенията и води преговори с опозиционни партии с цел постигане на бюджетен компромис.
В същото време, Франция е изправена пред нарастващ публичен дълг, равен на почти 50 000 евро на всеки гражданин.
"Разбира се, бихме искали повече стабилност в управлението, но независимо дали е Лекорню или някой друг, искаме работниците да бъдат наистина взети предвид", заяви синдикалистът Александър Дюбуа пред Би Би Си. "И трябва да се отдалечим от логиката на краткосрочен икономически растеж."
NaskoZashtoto
на 19.09.2025 в 08:01:57 #2Както и да го погледнеш или “краткотраен растеж” или стагнация. Или дори дефлация. Колкото до това кой колко данъци плаща и кой получава най-голям дял от обществените блага, добре е да се съобрази, че само трудът ги създава, че работещите плащат данъци върху дохода си, данъци и такси за притежаваните имущества, и всички (в Европа) плащат данък добавена стойност и акциз но производителите и търговците го прехвърлят на крайния купувач тоест само населението го плаща ефективно. И понеже неговия дял в цената на всичко расте при всяка продажба, дари ставката да не е много висока, той най-силно ограбва хората. В САЩ няма ДДС на федерално ниво, но има такси на местно ниво (щат, окръг, община) за разни стоки, които се включват в цената и по същество са със същия или подобен на ДДС ефект. Заради тези такси например в Ню Йорк е по-скъпо отколкото средно за щата и въобще за САЩ.
ТT
на 19.09.2025 в 01:13:28 #1Социалистически крадливи и завистливи свинчета. Тези са почти всички от долните 50 процента от данъкоплатците, които плащат 2,3% от данъците, и със сигурност изцяло от долните 75% от населението, които плащат общо 10,8% от данъците - ако използваме американските данни (не знам френските). Но всъщност не плащат практически нищо, защото долните 80% от населението получават повече обществени услуги, отколкото плащат. Както се казва в една известна мисъл, "Демокрацията е два вълка и едно агне гласуват какво да закусят." (само дето вълците са 4)