Всички световни медии реагираха и отразиха встъпването в длъжност на новия руски президент Дмитрий Медведев.
Отразяването на церемонията съпътстваше и с коментари относно личността на президента и бъдещата му политика.
Медведев обеща да продължи всичко от политиката на Путин, но даде да се разбере, че като президент ще се спре и на външната политика, пише електронното издание на Voice of America.
Според руските политолози Путин ще остане влиятелна фигура, която ще се изявява по-скоро като съпрезидент, отколкото като министър-председател, допълва изданието.
„Медведев е новият руски президент". Така е озаглавен материалът на Аljazeera по повод встъпването в длъжност на Дмитрий Медведев като президент на Русия.
Във встъпителната си реч той каза, че „подобряването на гражданската и икономическа свобода" ще бъде ключов въпрос по време на управлението му, пише електронното издание на арабската медия.
Малко след встъпването си в длъжност новият руски президент официално предложи Владимир Путин за министър-председател, продължава катарското издание.
Очаква се, пише Ал Джазира, той да има значителна власт като съветник на Медведев.
По време на церемонията Медведев придоби контрол над арсенала от ядрени оръжия на Русия, пише още изданието.
Според кореспондента на Аljazeera в Москва Медведев има „твърде ясни идеи за това, което иска и ще се опита да постигне за Русия.
Може би най-силната част от изказването му беше, че той наблегна на човешките права и свободата.
Това малко контрастира с нещата, които видяхме при управлението на Владимир Путин", допълва кореспондентът.
В свой материал „Комсомолска правда" е събрала мнението на известни политолози за това какво ще направи Медведев през първите 100 дена от управлението си.
Глеб Павловский:
Мисля, че най-важното нещо, което ще направи Медведев през първите три месеца от управлението си е да закрепи позиции. Ще се опита да осъществи различната си и стратегически важна програма, която обяви, но държавният апарат и чиновниците ще се опитат да объркат президента и да го потопят в дребни проблеми.
Това няма да е умишлено. Просто системата е така построена.
Апаратът се страхуваше от Путин въпреки, че той не беше чак толкова безчувствен. Но апаратът ще се опита да провали новия президент.
Дмитрий Орлов:
Медведев е спокоен и рационален политик. Затова не мисля, че трябва да очакваме някакви крайни решения от него през първите му 100 дни на управление. Това не означава, че неговата политика ще бъде неясна и непоследователна.
На първо и най-важно място мисля, че Медведев ще постави икономическите въпроси, пред които е изправена страната. Това са нивото на инфлацията и кризата в банковия сектор.
Николай Злобин:
Мисля, че президентът Медведев трябва да се заеме с няколко приоритета във външната политика. В последните месеци както Кремъл, така и руската преса определиха Медведев като прозападен либерал. Западът прие това като PR.
Всеки иска да знае каква посока ще поеме Москва сега. Как ще се реши проблемът с международната сигурност? Каква е позицията на Медведев относно отношенията със САЩ и ЕС? Има множество въпроси, на които лидерът на една от 10 най-силни икономики в света трябва да обърне внимание.
Има и такива въпроси, които не търпят отлагане: например Грузия. Все пак, малко вероятно е неговата политика по този въпрос да се различава много от тази на Путин.
Александър Рар (германски политолог):
ЕС чака затопляне на отношенията. Във висшите политически кръгове в Германия и Франция вече казват, че новият руски президент е начало на либерализацията.
Медведев е различна личност от Путин, макар и да е бил член на неговия екип. Ако Путин е свикнал да използва „твърда власт" в диалозите, Медведев се очаква да използва „мека власт" с партньорите си.
Путин може би е избрал по-млад политик от екипа си, за да направи убедителни промени на курса му във външната политика. Западът се надява Медведев да започне мандата си именно с това. Не би било желателно за Русия да загуби ЕС като партньор.
Юлиан-3
на 07.05.2008 в 21:38:07 #19искате ама няма!.....има демокрация

Юлиан-3
на 07.05.2008 в 20:15:08 #18ти пък.....религиине(и идеологиите,които са си религии) се базират на елементарни постановки....всичко което прилича на философия е т.нар."мистика", при идеологиите--"научност", като целта е от една страна да се създаде ореол на възвишеност у простолюдието и да се осигури работа на "посредниците"--кастата на жреците, архиреи,партийни секретари......не може да се води диалог с "философ", който ВЯРВА
отдалече
на 07.05.2008 в 20:06:19 #17Аз съм агностик, но религиите са ми интересни от философска гледна точка.
Юлиан-3
на 07.05.2008 в 20:02:24 #16що бе....кво не ти харесва?.....ти да не си верующ?
отдалече
на 07.05.2008 в 20:00:35 #15щлиане, представите ти за религия са доста.......своеобразни.
Юлиан-3
на 07.05.2008 в 19:49:14 #14суровинно проклятие + китайски стоки=щастието на руснака
Г- н
на 07.05.2008 в 19:42:24 #13Продължение: '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''' ...............................При това този монополен сектор не демонстрира висока ефективност. Така монополистите удушават конкурентния сектор на нашата икономика“. Всичко това през годините е казано от Владимир Путин в посланията му към Федералното събрания. Казаното е абсолютната истина, а как е на практика – всички ние знаем. Така, че в заключение остава да се приведе съвсем прясното изказване на същия автор, прозвучало на разширеното заседания на Държавния съвет през февруари: „Това, което вършат централните федерални органи по места,..., с подкрепата на териториалните и местни органи – това е просто ужас“. Остава да се надяваме, че на новия президент през следващите години му предстои първи мандат. Ако и цените на петрола не паднат... Анализът на Евсей Гурвич е публикуван в руския вестник „Газета“ и е част от проекта „Резултатите от управлението на Владимир Путин“. /БГНЕС ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Г- н
на 07.05.2008 в 19:39:48 #12''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''' Двата мандата на Владимир Путин 06.05.2008 Първият и вторият мандат на Владимир Путин се различаваха помежду си така сякаш ние имахме не един и същ президент, а два различни политически режима, смята Евсей Гурвич, ръководител на икономическата експертна група. Бърз растеж демонстрираха много различни страни: добиващи петрол и газ, и внасящи ги, енергично провеждащи реформи и тъпчещи на място, тясно свързани с руската икономика и ориентирани към Европа. В Армения растежът за осемте години се оказа два пъти по-висок от нашия /143%/, в Латвия той достигна 95%, в Украйна – 76%. Не е възможно да се говори за целия период като единно цяло. Първият и вторият мандат се различаваха помежду си, сякаш ние нямахме един и същи президент, а два различни политически режима. През първия мандат бяха направени много полезни неща за нашата икономика. Разумната макроикономическа политика създаде условия за инвестиции, реформата в електроенергетиката показа как може да се усили конкуренцията, дебюрократизацията облекчи започването на нови бизнес, започна въвличането на земята в пазарния оборот, значително бе намалена данъчната тежест в несуровинните сектори – и това далеч не е пълният списък от извършени неща. Сформираха се по-правилни отношения между бизнеса и държавата: ние успяхме да се отървем от ситуацията, създала се през 90-те години, която икономистите наричаха „завземане на държавата“, когато интересите на крупния бизнес често се поставяха над интересите на обществото. Мисля, че през този период реформите вървяха в правилната посока и толкова бързо, колкото реалността позволяваше това. Всичко се промени по време на втория мандат, сякаш икономическата политика бе преобърната нагоре с главата. Властите преминаха от изграждането на пазарна икономика към изграждането на бизнеса /първоначално в преносен, а след това и в пряк смисъл/. Реформирането на естествените монополи на само спря, но и тръгна назад: започнаха да се създават все нови държавни монополи, които дават нови и нови доказателства за своята неефективност. Качеството на държавните институции – съдилища, административна система – започна да се влошава /за което свидетелстват всички международни рейтинги/. Нещо повече, те бяха сериозно компрометирани, защото започнаха активно да се използват като инструмент за преразпределяне на собствеността или в политическата борба. Ако преди интересите на обществото често се жертваха в угода на крупния бизнес, сега те се пренасят в жертва на интересите на бюрокрацията. Не е учудващо, че все повече разцъфва корупцията. Продължително време се запазваше само качествената макроикономическа политика, макар по ирония на съдбата, именно тя се подлагаше на най-голяма критика. Но в предизборния период се влоши и макроикиномическата политика, резултат от това е бума на инфлацията. В такава неблагоприятна среда просто не може да се развива иновационно производство – то и не се развиваше. При сравняването на първия с втория мандат веднага идват на ум известните теории за „ресурсното проклятие“. Изследванията показват, че в страните с неразвити държавни и политически институции допълнителните суровинни богатства водят не до ускоряване, а до забавяне на развитието. Основните усилия се изразходват не за продуктивна дейност, а в борба за природната рента, в резултат на което се усилва корупцията и спада качеството на управление. Много важен, макар и недооценен резултат е вкоренилото се дълбоко недоверие към всички институции /държавни, политически, финансови/, освен президента. Въпреки пълното отсъствие на обективни основания, населението убедено очаква нова криза – я дефолт, я деноминация. Стана дума затова даже на последната пресконференция на президента. Това би било забавно, ако не бе опасно: та нали икономиката до голяма степен се изгражда на базата на доверие /иначе коли и къщи не биха се продавали за оцветени книжки/. Много финансови кризи възникват на базата на „самосбъдващо се очакване“: ако вложителите очакват банкрут на банката, те изтеглят своите влогове – и банката банкрутира. Като резултат ние останахме със суровинна, монополизирана и одържавена икономика, дефектни държавни институции, с дефицит на доверие на населението спрямо икономиката и държавата. И ако на някой подобни оценки се строят неоправдано сурови, нека се обърнем към мнението на много компетентен източник: „... у нас бавно се променят основните принципи на работата на икономиката. Тези проблеми се състоят в прекалената намеса на държавата в тези сфери, където тя не трябва да бъде, и в отсъствието й там, където е необходима. Днес участието на държавата в собствеността, предприемачеството и потреблението отчасти е излишно. И напротив държавата остава пасивна при създаването на единно икономическо пространство в страната, в задължителното изпълнение на законите, при защитата правото на собственост“; “Същността на държавното регулиране в икономиката не е в увеличаването на административните лостове, не е в експанзията на държавата в отделни отрасли /ние това вече сме го минавали и е било неефективно/ и не е в подкрепата на избрани предприятия и участници на пазара, а в защитата на частната инициатива и всички форми на собствеността“; „Системата защитава своите права да получава т.нар. статусна рента, казано направо – подкупи. Този начин на съществуване на властта представлява заплаха за обществото, за държавата“; „Държавните предприятия още присъстват в почти всички сектори на икономиката. За пример, от почти 10 хиляди унитарни предприятия само единици работят наистина ефективно. Неефективният държавен сектор освен допълнителни разходи и проблеми нищо друго не може да даде на нашата икономика“; „Регулираните от държавата тарифи върху продукцията и услугите на инфраструктурните монополи се повишават с темпове, изпреварващи растежа на цените в свободния сектор на руската икономика... При това тоз
Юлиан-3
на 07.05.2008 в 19:37:47 #11точно това е целта на религиите и идеологиите-да насаждат ВЯРА......вяра, че ще дойде ден когато "от всекиго според способностите, всекиму според потребностите";че "демокрацията" и "американската мечта" са върха на сладоледа.....а ВЯРАТА по принцип е сляпа и води до там, че хората живеят във виртуална реалност-целта е ДА КРОТУВАТ...макар, че трябва да призная не ми се мисли какво би станало ако падне това перде.....всъщност прецеденти има-двете кървави европейски революции-Френската и Руската, които върнаха страните години назад.....
отдалече
на 07.05.2008 в 19:25:08 #10Е, това , че благата винаги са дефицитни няма как да не са го разбрали.
Юлиан-3
на 07.05.2008 в 19:22:37 #9ами просто да следваш канона на коя да е идеология е много удобно......всички се борят за всеобщото щастие.....ама така е....ако хората знаеха истината-че благата винаги са дефицитни и всички ги искат щеше да настане перманентна война....
отдалече
на 07.05.2008 в 19:14:22 #8Ти пък искаш много от тях. За тях е важно, че световният империализъм е еврейско изобретение. Лошото е , че и световният комунизъм е еврейско изобретение, ама за това нашите русофили не са помислили.
Юлиан-3
на 07.05.2008 в 19:10:10 #7ми добре е да се запознаят с историята на руското еврейство като ТАКОВА......щото има много интересни неща особено в предреволюционния и рев.период......да четат как евреи са трепали евреи щото били ционисти
отдалече
на 07.05.2008 в 19:06:46 #6А не така юлиане, не си разбрал играта. Нашите русофили са по задължение са антисемити, тъй като в техните очи Америка олицетворява еврейската мощ. Сега е някак си неудобно.
Юлиан-3
на 07.05.2008 в 19:02:16 #5е добре де.....кво като е с еврейски произход......човекът е руски империалист, а не ционист
отдалече
на 07.05.2008 в 18:59:25 #4отдалече
на 07.05.2008 в 18:54:37 #3Нашите русофили, нали са малко изопстанали, още не са чували, че Медведев е шапошников по майка т.е.евреин.
Seewolf
на 07.05.2008 в 18:37:23 #2Ама ти не знаеш ли, че потеклото му е еврейско?
Болен от Чума
на 07.05.2008 в 18:25:23 #1Само дано незапочне и той да лиже гъза на чифутите