Световните лидери, които прегърнаха Тръмп, сега се чувстват попарени. Приятелите на Тръмп отвъд океана се учат по трудния начин, че военните паради, ръкостисканията, прегръдките, голф игрищата и всякакви други усилия не гарантират по-никакъв начин, че Тръмп няма да ги изгори по ключови политически въпроси. В своя статия "Политико" се заиграва с фразата friends with benefits и определя отношенията Тръмп - световни лидери, като "приятели, но без облаги".

Тръмп определи японския премиер Шиндзо Абе, който посети Белия дом, като "моя добър приятел". Френският президент Еманюел Макрон е "велик приятел", канадският премиер Джъстин Трюдо е "велик приятел, съсед и съюзник". Всички са се опитвали да комуникират с Тръмп с приятелско изражение и признават, че най-бързият път към сърцето на президента е чрез неговото его.

Но всички, в различна степен, са раздразнени от Тръмп.

Тръмп се подготвя за срещата на 12 юни със Северна Корея, въпреки сериозната загриженост на Абе. Той също така заплашва да въведе тарифи върху японски автомобили и метали. Очевидно не това очакваше Абе, когато стана първият чуждестранен лидер, който се срещна с Тръмп след изборите през ноември, или когато летя с Тръмп на "Еър форс уан" през февруари 2017 г. за малко голфинг.

Макрон посрещна Тръмп с военен парад в Париж миналото лято. Той и Тръмп също размениха прегръдки и ръкостискания по време на посещението в САЩ, Тръмп каза за госта си: "Той е съвършен." Но няколко седмици по-късно Тръмп се оттегли от иранската ядрена сделка въпреки френските искания и не показа никакъв признак, че ще отговори на поканата на Макрон да се присъедини към парижките споразумения, които Тръмп също отхвърли миналата година.

Тръмп заплаши с търговски санкции ЕС и вече зашлеви Канада, което накара Трюдо да определи тарифите на Тръмп за вноса на стомана като "обидни и неприемливи". Това е промяна от първите месеци на президентството, когато Трюдо не критикуваше Тръмп и дори заведе Иванка Тръмп и Джаред Къшнер на представление на Бродуей през март 2017 г.

Всички те плащат политическа цена на родна почва, заради усилията да се съобразяват с президента на САЩ. Един френски депутат избухна след посещението на Макрон, че Франция е "проституирала" и "унижавала" себе си.

И всички те колективно няма какво да отвърнат на това.

"Сигурен съм, че тези лидери смятат, че правят най-доброто за своята страна, и се опитват да играят и влияят най-добре на Тръмп. Може би лидерите преминават през една и съща фаза на обучение, в която преминахме в Съединените щати", коментира Аманда Слот, зам.-помощник държавен секретар при президента Барак Обама.

Световните лидери учат същия урок.

"Хората мислят, че целувайки момчето, получават това, което искат. Но това не е толкова просто", коментира бившият шеф по комуникациите на Белия дом Антъни Скарамучи за "Файненшъл таймс".

"Тръмп е много егоистичен и мисля, че той гледа на ласкателството еднопосочно, него го ласкаят и след това няма истинска реципрочност. Ако си чуждестранен лидер, трябва да осъзнаеш, че опитите да се мазниш на Тръмп нямат никакво значение, еднопосочно е", обяснява бивш служител на Белия дом.

Разбира се, някои световни лидери имат ползи от ласкателството. Саудитска Арабия извади червения килим за Тръмп по време на посещението му през пролетта на 2017 г. и видя безпрецедентна подкрепа от страна на САЩ. Същото се отнася и до израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Разликата е в това, че тези страни предприемат друг подход, докато много американски съюзници разчитат на здравия разум и споделените ценности. "Ако не сте деспот, не разчитайте на сделка", допълва бившият служител.

Китайският президент Си Дзинпин изглежда неутрализира реториката на кампанията на Тръмп срещу своята страна през април 2017 г. в "Мар а Лаго" и последвалото посещение на Тръмп в Пекин.
Но оттогава Тръмп постоянно говори за търговска война с Китай и одобри официална стратегия на САЩ за национална сигурност, чийто твърд език за Китай разгневи Пекин.

Ето и британският премиер Тереза ​​Мей, която искаше да е първият чуждестранен лидер, който ще посети Тръмп след встъпването му в длъжност. Мей и Тръмп се разхождаха хванати за ръце в Белия дом. Оттогава Тръмп пренебрегва призивите на Мей да остане в иранската ядрена сделка и многократно я разгневи с публични коментари за мюсюлманите и тероризма във Великобритания.

Но най-ясният пример за ласкателство, стигнало до никъде, е Макрон. Младият френски президент бързо се опита изгради приятелство с Тръмп с надеждата да задържи САЩ в Парижката сделка за климата, иранската ядрена програма, да поддържа силни американски връзки с ЕС и да получи подкрепа за НАТО. И на пръв поглед изглеждаше, че постига известен напредък.

"Макрон определено получаваше повече телефонни обаждания, отколкото други европейски лидери, изглеждаше за първи път, сякаш нещо все пак се връща. Но тогава стана ясно, че Макрон няма да може да убеди Тръмп", коментира Джулиан Смит, бивш зам.-съветник по националната сигурност на вицепрезидента Джо Байдън. 

"Другите европейци гледат този модел и твърдят, че е неефективен. И все пак те също изглеждат неспособни да измислят алтернатива", допълва Смит.