На Балканите гласът на една суперсила е от голямо значение. Кавалерските думи на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър през юни 1991 г. - "Нямаме куче в тази битка" - помогнаха да започне насилственото разпадане на Югославия. Подобна динамика тече и днес, пише за Foreign Policy Едуард П. Джоузеф, преподавател по управление на конфликти в Училището за напреднали международни изследвания на Джонс Хопкинс. Служил е десетина години на Балканите, включително в американската армия и като заместник-ръководител на мисията на ОССЕ в Косово, получил специално признание от Държавният секретар Хилари Клинтън за проноса му в предотвратяване на криза между Сърбия и Косово.

Икономическият дневен ред на администрацията на Тръмп без визия допринесе за най-рязкото влошаване на отношенията, след като войните в региона приключиха преди две десетилетия. Администрацията се хвали, че президентът Доналд Тръмп е успял да "обърне сценария" на Балканите с фокуса си върху икономиката и презрение за политическа ангажиранос. Сега не по-малко от шест предимно спокойни държави - Сърбия, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина, България и Северна Македония - изпитват опасни нива на междуетническа токсичност и всичко това е под носа на администрацията на Тръмп.

В последния графичен пример висши американски служители този месец неволно насърчиха един съюзник от НАТО, България, да заплаши с военна намеса, Северна Македония. На 6 октомври министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър се срещна с българския си колега Красимир Каракачанов, ярък националист с дълъг опит в критики срещу съседна Северна Македония. Миналия месец, на фона на ескалиращ натиск от неговото правителство, Каракачанов повтори заплахата на София да блокира отдавна отложените преговори на Скопие за членство в Европейския съюз - стълб в трансатлантическата стратегия за стабилизиране на Балканите.

Вместо да натиска Каракачанов за неговите провокации и да търси сдържаност, Министерството на отбраната на САЩ черпи българският министър с уиски и похвали във Вашингтон, тъй като служителите договарят 10-годишна "пътна карта за сътрудничество в отбраната" и продажбата на осем изтребителя F-16. Без намек за безпокойство от диктатите на България, Еспър поздрави Каракачанов, който отвърна с поздрав към Тръмп. Рандевуто във Вашингтон бе последвано от посещение в България на 20 октомври от висш служител на Държавния департамент Р. Кларк Купър, който недвусмислено изрази "благодарността на САЩ към България за ангажимента й към Алианса".

Два дни по-късно Каракачанов шокира региона, като открито заплаши да изпрати български войски в Северна Македония. Каракачанов твърди, че Северна Македония застрашава "териториалната цялост на България", което означава, че София има casus belli. Не само, че администрацията на Тръмп не успя да изпрати никакъв смислен сигнал преди този изблик, но САЩ казаха малко след това. На министъра на отбраната на Северна Македония, Радмила Секеринска, се пада съответното едно достойно порицание: "България е член на НАТО и ние сме член на НАТО, и това не е начинът, по който членовете на алианса общуват или трябва да общуват."

Мълчанието на Съединените щати е непростимо. Много изтъкнати българи не харесват тормоза на правителството си над македонците по споровете за идентичност, отбелязвайки, че това ще навреди на самата България. За сметка на това миналата седмица София блокира влизането на Северна Македония във Frontex, европейската агенция за управление на границите, отслабвайки способността на Скопие да спре нелегалната миграция и да проверява транснационалната престъпност на границата, която споделя с България. София е изолирана в рамките на ЕС, което забранява, но не може да попречи на страните членки да внасят двустранни спорове в рамката за преговори на ЕС. Неоттегленото твърдение на Каракачанов, че българските сили ще бъдат "приветствани" от македонците, само усложни аферата.

Продажбата от САЩ на F-16 на България не е оправдание за мълчанието на Еспър или това на колегите му от Държавния департамент; компетентна администрация може да продаде F-16 на един съюзник от НАТО (България), без да предава друг (Северна Македония). Американските власти лесно биха могли да напомнят на Каракачанов за собствените му думи, изречени миналия месец пред парламентарна комисия, относно напрежението между Гърция и Турция: "Познаването на историята на отношенията на Балканите ... спорните въпроси между съседите трябва да се решават чрез преговори и диалог, а не чрез използване на заплахи и военна сила."

Пендаровски и Заев: Македонската идентичност не подлежи на преговори

Пендаровски и Заев: Македонската идентичност не подлежи на преговори

Във връзка с продължаващите трудности в преговорите с България

Както и в България, недалновидната дипломация на Тръмп наложи още един опасен конус на мълчание, този път за Сърбия. По време на срещата на върха в Овалния кабинет между Сърбия и Косово на 4 септември президентът приветства ангажиментите на двете страни като "исторически" и "основен пробив". На митингите Тръмп настоява, че заслужава Нобелова награда за мир, като се има предвид, че неговата инициатива е "спиране на масови убийства между Сърбия и Косово".

Всъщност хиперболата на Тръмп и уединеният фокус на неговата администрация върху икономическите въпроси има три вредни последици. Първо, сделката за "икономическо нормализиране" смекчи натиска върху непримиримия Белград. Участвайки в инициативата на Белия дом, автократичният президент на Сърбия Александър Вучич, поредният твърд националист, подсили имиджа си без натиск да направи значителни отстъпки на своя противник.

Специалният пратеник на Тръмп за Сърбия и Косово Ричард Гренел многократно подчертава, че Вашингтон е съсредоточен върху икономическите договорености и ще се обърне към съществения въпрос за взаимното признаване (който Вучич иска да избегне), след като икономическите разпоредби се утвърдят. Предсказуемо, ръководеният от ЕС диалог между Сърбия и Косово, който се съсредоточава върху трънливите политически въпроси, се разклати. Това е особен проблем за изолирано, непризнато Косово, тъй като под натиска на САЩ се отказа и от правото дори да кандидатства за членство в международни организации - което доведе до повече обвинения между Белград и Прищина.

Второ, тъй като администрацията на Тръмп е толкова загубена в имиджа на успеха, Белград, подобно на София, знае, че може да популяризира своята вреден национализъм, без да се страхува от американски упреци. При изчислени провокации сръбският министър на отбраната Александър Вулин многократно е използвал силно обиден епитет за албанския народ в официални съобщения. Тогавашният външен министър Ивица Дачич отправя зловеща заплаха срещу сърби, които помагат в процеса, ръководен от ЕС, за идентифициране на изчезнали лица - недовършения бизнес от масовите убийства през 90-те години, на които се позова Тръмп. Подобно на мафиотски дон, Дачич заплаши зрителите на телевизия: "Какво ще правим със сърби, които показват на албанци къде са погребани телата?"

Докато американските служители остават неми, това предизвика ожесточена реакция в Прищина от страна на правителството и опозицията. Председателят на парламента на Косово, Вьоса Османи, заяви, че тези реплики са доказателство, че "Сърбия все още се води от ... геноцидни умове".

И накрая, тъй като администрацията вече провъзгласи незабавен успех, тя си затвори очите за раздробяването на ангажиментите на Сърбия. В рамките на няколко дни след подписването в Овалния кабинет, сръбските власти върнаха забраната срещу използването на 5G оборудване от "ненадеждни доставчици" - евфемизъм за Huawei. В рамките на две седмици премиерът Ана Бърнабич отвори център за иновации и развитие на Huawei в Белград, като похвали компанията като "един от най-големите и най-добрите ни партньори" в "цифровата трансформация на нашата икономика" в 5G и след това. Междувременно Китай продължава да разширява отношенията си със Сърбия, европейската "котва" на Пекин. Министърът на отбраната Вулин наскоро присъства на учение с жива стрелба на наскоро придобити китайски безпилотни летателни апарати, като отбеляза, че Пекин е прехвърлил свързаните технологии в Сърбия.

Този месец Вучич обеща на руския посланик в Сърбия, че през тази година ще бъде завършен газопровод, на фона на други проекти в енергийната сфера, което противоречи на ангажимента на Белия дом да диверсифицира доставките на енергия далеч от Русия. След като получи унизително изобличение за своето раболепие в Белия дом, Вучич бе принуден да рецитира служебен списък с обещания пред Кремъл, включително, че Сърбия никога няма да се присъединява към НАТО, никога да не променя виждането си за бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г., никога да не наложи санкции срещу Русия и да продължи приятелската, сродна и независима политика спрямо Русия въпреки критиките на ЕС. Вучич току-що стартира правния процес за откриването на мисия на руското министерство на отбраната в Белград, задълбочавайки военните отношения с Москва.

Голямата изненада от сключването на сделки с администрацията - включването на Израел - може да приближи израелците до албанците и сърбите - но не и сърбите и албанците по-близо един до друг. Зает със собствените си измъчени отношения, Израел няма амбиция или способност да насърчава помирението между страните.

В обобщение, хваленето на Тръмп за "голям пробив" е довело до срив на отношенията между Сърбия и Косово. Няма признаци, че дипломацията на администрацията е направила нещо, за да спре нарастващите многостранни отношения на Сърбия с Китай или дългогодишната й зависимост от Русия. Всъщност Москва и Белград се радват на резултатите от изборите в Черна гора в края на август, които подтикнаха проруските, просръбските и антинатовските сили към зашеметяваща победа на изборите.

Администрацията за пореден път е хваната боса от акцента си върху "търговската дипломация" за сметка на вниманието към диверсията от Москва и Белград. Длъжностните лица до голяма степен игнорираха доклад на Държавния департамент през юни, позовавайки се на опасенията на анализаторите и черногорското правителство от "координирана кампания от дезинформация, пропаганда и провокации, някои от които идват от трети страни, които се стремят да разпалят етнонационалистическите разделения и да провокират конфликт чрез протестите. "

С хибридна кампания за дезинформация, която някои анализатори сравняват с намесата на Русия в изборите в САЩ през 2016 г., сръбските и руските актьори силно повлияха на предизборната реторика и изостриха поляризацията на черногорския електорат. Докато сръбските ботове заразиха социалните медии с фалшиви новини, руските медии популяризираха кръстоносния поход на Сръбската православна църква срещу новия закон на черногорското правителство за религиозна собственост. Когато сръбските православни свещеници отказаха да спазват ограниченията на COVID-19 в Черна гора, Москва яростно застана до свещениците, позовавайки се на антихристиянска дискриминация. По време на продължилата месеци кампания, администрацията на Тръмп беше самодоволна, като не успя да спре намесата на Сърбия и Русия.

След изборите триумфиращите сръбски националисти в Черна гора се насочиха към бошняци (босненски мюсюлмани), докато се появиха графити в чест на геноцида в Сребреница. В самата съседна Босна междуетническите отношения продължават своята низходяща траектория. Осъзнавайки незаинтересоваността на САЩ, лидерът на босненските сърби Милорад Додик, клиент както на Москва, така и на Белград, ескалира заплахата си, че ще създаде отделяне на сръбско образувание. Додик не е получил предупреждение за провокативното си твърдение, че признаването на Косово ще изисква признаване и на Република Сръбска.

Тъй като балканските държави са изправени пред криза на обезлюдяване, тъй като техните граждани продължават да бягат в търсене на по-добри възможности, сега не е моментът за късогледство в икономиката, като същевременно игнорират политическото напрежение, което заплашва да възобнови конфликта. Междуетническите раздори са камбаната на смъртта за икономически реформи, чуждестранни инвестиции и създаване на работни места. Както заключи в скорошно изследване на базираният в Германия мозъчен тръст Bertelsmann Stiftung, "В крайна сметка икономиката може да даде само част от отговора как да напредне регионалната интеграция, нормализирането на отношенията и присъединяването към ЕС на страните от Западните Балкани". Дори разпоредбата за "мини-шенген" в икономическото споразумение на Тръмп - която има за цел да намали бариерите за ускоряване на движението на хора, стоки, услуги и капитали - носи усложнения. По-малките страни с големи търговски дефицити като Косово се притесняват, че това ще заздрави господството на значително по-голямата икономика на Сърбия.

ЕС току-що набра 9 милиарда евро за развитие, модернизиране и свързване на икономиките в Югоизточна Европа. Работата на Вашингтон не е да надминава ЕС с лъскави, некоординирани проекти, които в крайна сметка могат да пропилеят парите на данъкоплатците.

Решаващата американска роля е да осигури последователен глас на авторитет, принцип и спешност, като гарантира, че нито Брюксел, нито балканските столици като София и Белград се отклоняват от трудната задача за разрешаване на политическите спорове в региона.

Тръмп обяви "голям пробив" в нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово

Тръмп обяви "голям пробив" в нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово

Все още обаче има много различия между Сърбия и Косово