Тридесет години след падането на Берлинската стена днешните източноевропейци се страхуват за бъдещето на демокрацията, скептично настроени са към управлението и основните политически партии и имат недоверие към медиите. Това показва ново проучване, цитирано от британското издание "Гардиън".

Но въпреки това, което авторите на доклада наричат "тревожни равнища" на недоверие в демократичните системи и медиите, мнозина също така вярват, че могат да оказват влияние върху политиката и да подобряват обществото, като по-младите хора - особено жените - са ангажирани в гражданска активност и са оптимисти за постигането на положителни промени.

Според проучването на YouGov, в което са участвали 12 500 души в България, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, и което е публикувано от фондациите на Джордж Сорос "Отворено общество", мнозинства между 51 и 61 процента в шест държави - включително Германия - смятат, че демокрацията е под заплаха.

Повече от половината в България: При комунизма беше по-добре

Повече от половината в България: При комунизма беше по-добре

От сондажа става ясно, че повечето хора в Централна и Източна Европа като цяло приемат демокрацията и пазарната икономика

Три четвърти от анкетираните в България, над половината в Унгария и Румъния, една трета в Полша и една пета от германците също така смятат, че изборите в страната им не са нито свободни, нито честни, докато във всички седем проучени страни, по-малко от една четвърт от анкетираните над 40-годишна възраст смятат, че светът е по-сигурен в сравнение с 1989 г.

Доверието в благонадеждността на информацията, предоставяна както от основните медии, така и от правителствата, е ниско, като ясни мнозинства в почти всички страни заявяват, че не се доверяват на масовите медии да съобщават новините справедливо или честно, или че правителствата публикуват точна и безпристрастна информация.

Мнозинства в почти всички страни са почувствали, че са подложени на атака свободата на словото, върховенството на закона и правото на протест. Повечето унгарци, българи, румънци, словаци и поляци смятат, че биха понесли последствия лично за критика към правителството си, а над 60% във всяка от страните са заявили, че правосъдието е застрашено.

Голям брой хора - мнозинството в България, Румъния и Унгария и големи малцинства в Словакия, Полша Германия и Чехия - също така смятат, че сега е станало трудно за хората да живеят живота, който искат, независимо от техния произход, етническа принадлежност и сексуална ориентация.

Наред обаче с тази "дълбока криза на доверие, с либералните ценности, които ефективно победиха комунизма, и които са под заплаха от нарастващия популизъм и нарастващото недоверие към основните институции", авторите на доклада са установили постоянен "енергичен дух на инакомислие и готовност за противопоставяне на властите".

"Нашите резултати показват, че там, където върхушката е провалила гражданите, гражданското общество се възприема като надежден партньор", допълват авторите, посочвайки неотдавнашните масови протести срещу корупцията в Словакия, Чехия и Румъния, огромните демонстрации в Полша срещу ултраконсервативното правителство на "Право и справедливост" и неочакваната загуба на нелибералната партия "Фидес" на кметските избори в Будапеща през миналия месец.