знаменаСтратегическата насока на ЕС към Турция остава. Европейската интеграция остава ключов приоритет за страната и след изборите. Това се казва в доклад на Европейския съвет за външна политика, изготвен от български и чужди експерти.

Много евродепутати изразяват позицията, че въпреки атаките от страна на някои групи в Европейския парламент и политици от държави-членки на ЕС, Турция трябва да върви към евроинтеграцията и клишетата трябва да бъдат преодолени.

„Турция и ЕС се нуждаят един от друг и доказателство за това е подписаният на 8 юни проект „Набуко", който ще донесе полза за региона", заяви посланикът на Турция Исмаил Арамаз.

Икономическото сътрудничество с ЕС е от полза и за двете страни, въпреки че гледната точка на Брюксел според Турция не винаги е балансирана. „Според нас, не винаги гледните точки на Брюксел са справедливи, но въпреки това ние все пак искаме да вървим към ЕС", каза още той.

Според него Турция има и ще има голям принос в областта на междукултурния диалог през 21 век, както и в опитите за разрешаване на международни конфликти.

„Например в Афганистан турските военни сили от контингента на НАТО успяват да постигнат диалог с афганистанското общество и по този начин помагат на международната мисия, тъй като западните части по-трудно успяват да влязат в диалог с местните хора", посочи дипломатът.

Във връзка с изказванията на Анкара, че ЕС ще стане по-силен с Турция, представител на британското посолство попита дали южната ни съседка е готова да отдаде част от своя суверенитет в името на по-голямата общност. Посланикът отговори, че изказванията идват в отговор на твърденията, че Турция не е готова да стане част от ЕС.

По думите на Арамаз, в тази насока има нужда от по-голям диалог между двете страни, защото турците преди това не са били информирани и никой не е казвал, че с влизане в ЕС те може да станат по-бедни, като за сметка на това ще споделят общи ценности.

В турското общество няма голяма нагласа за загуба на националния суверенитет в името на ЕС, но провеждането на повече дискусии и информационни кампании ще позволи да се синхронизират обществените нагласи в ЕС и Турция.

На въпрос какво става със стратегическите отношения „Турция - САЩ" той отговори, че в миналото те са били поставени на военна основа, но двете страни са минали през своеобразни „стрес-тестове" след търканията през последните години и сега отново са добри. Турция не иска те отново да се връщат единствено на военно равнище, подчерта посланикът.

„Навлизането в Ирак беше грешка, защото се стигна до големи жертви. САЩ нямаха представа какво правят в Ирак, сега е същата ситуацията в Либия - ние сме въздържани по отношение на навлизане на сухопътни войски там и в Египет", заяви дипломатът.

Той добави, че страната му е помагала и ще помага на САЩ, но трябва да се развиват и икономическите и политическите отношения.

Димитър Бечев, един от авторите на доклада, изтъкна на дискусията, че изминалото десетилетие е било много интересно. По думите му много хора твърдят, че предстоящите избори в неделя нямат значение, но всъщност е точно обратното. Има голяма разлика между 2001 и 2011 година.

"В началото на десетилетието, през 2001 година, Турция беше в криза и управляваше нестабилна коалиция, а сега нещата са се преобърнали - Европейският съюз  преживява икономически и финансови проблеми, което се отразява на финансовата стабилност, а Турция, въпреки кризата отбелязва сериозен икономически ръст. Ключът към това според турските индустриалци, предприемачи и икономисти са Африка, Русия, Сирия, Индонезия, Бразилия. Турция е все по-отворена и гледа към тях", посочи експертът.

Според доклада  за този период е демократичното развитие, въпреки критиките, че демократичния посновното постижениероцес е нарушен, защото управлява вече 8 години една партия с голяма подкрепа от народа и налага своя политика. Има съществена промяна от началото на 90-те години.

Чуват се много гласове, че управлението на Партията на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган е връщане назад, но всъщност има много динамизирана и политизирана атмосфера.

Тезата на много западни анализатори, че Турция мести оста на своята политика всъщност не отговаря на реалността. Както отбелязват и много евродепутати и политически експерти, цитирани в доклада, както и посланикът на дискусията турската външна политика просто преживява голяма промяна като излиза от своето ограничено русло и стъпва на по-широка международна арена. В този смисъл тезата на Чарли Роуз, че тя е най-източната част на Запада и най-западната част на Изтока е много вярна.

Започналият процес на демократизация и по отношение на кюрдския въпрос е и израз на узряване на турското общество.

Турция иска да следва политика на нулеви проблеми със съседите си, изтъкна посланикът на дискусията и посочи, че за преодоляването на някои неща може би се иска време, но трябва да се върви в тази посока.

Относно позицията на Турция за т. н. „арабска пролет" той изтъкна, че искат демократизация на Близкия изток и нямат против да са модел, но няма да го налагат насила. „Ако Близкият изток иска да върви в нашата посока - добре, ако не - не можем да налагаме модели насила", каза Арамаз.

На въпрос на Иван Господинов от Министерството на външните работи дали Турция може да спази задълженията си по конвенцията за бежанците, той посочи, че след първата война в Залива през 1991 година са имали 1 милион души на границата и тогава са решили проблема с притока на бежанци. Сега според последните данни има 3000 души на турско-сирийската граница. „Можехме да окажем по-силен натиск върху Сирия, но нямаме особена подкрепа. Ще се опитваме да решим проблема по най-добър начин", добави той.

За насоките на турската външна политика дипломатът каза още, че Русия е важен приоритет. Той определи като грешка обръщането на гръб на СССР през 60-70-те години, но това е било наложено и от международната обстановка и позиционирането на Турция като стратегически съюзник на САЩ и член на НАТО. „Турция ще има силни отношения с Русия и това е наложено дори от географската позиция на двете страни", подчерта той и припомни, че Русия е вторият най-голям търговски и икономически партньор на Русия.