Малко забелязано на фона на противоречията, които президентът Тръмп предизвика на неотдавнашната среща на върха в НАТО, САЩ ще подкрепят членството на Северна Македония в НАТО. Въпреки че по-малко от един от 100 американци биха могли да намерят Северна Македония на карта, САЩ ще предоставят целия си арсенал от наземни, въздушни, военноморски и дори ядрени способности за защита на Северна Македония.

В замяна Северна Македония не може да предостави много. Тя има само 12 000 военнослужещи във въоръжените си сили, използващи старо оборудване и притежаващи малка военна способност, пише Марк Канциан, член на борда на Breaking Defense и бивш високопоставен служител на OMB (службата за управление и бюджет към президента на САЩ) и експерт по отбрана в CSIS (Център за стратегически и международни изследвания, Вашингтон).

Време е да спрем разширяването на НАТО. По-голямо НАТО въвлича САЩ в неясни регионални спорове, ангажира го да защитава страни и ненужно антагонизира руснаците. Чрез включването на слаби държави с кратка демократична история, разширяването също подкопава обществената подкрепа за НАТО, един от най-успешните военни съюзи в света.

Разширяването на НАТО започна в края на Студената война, докарвайки бившите комунистически държави от Източна Европа в Западния съюз. Това имаше много смисъл за страни като Полша, бивша Чехословакия, Унгария и Румъния. Но процесът продължаваше, като включваше прогресивно по-слаби страни и по-близо до Русия. НАТО започва да прилича на ООН, където широкомащабното членство е желателно и всеки може да се присъедини след изпълнение на някои минимални изисквания. Ето как прибалтийските страни Естония, Латвия и Литва и балканските страни като Черна гора, Албания и Хърватия успяха да се присъединят.

В добрите чувства на разширяване е изгубена целта на съюза: военна сигурност. Например, разширяването на гаранцията за сигурност на НАТО до балтийските страни по-късно създаде голямо ново военно предизвикателство за предотвратяване на руско нахлуване. За да се отговори на това предизвикателство, са необходими значително разширяване на разполагания в Източна Европа и милиарди долари допълнителни разходи. И все пак, разширяването продължава. На срещата на върха в Брюксел през 2018 г. алиансът покани Република Северна Македония да започне преговори за присъединяване към НАТО. На 22 ноември сенатът на САЩ гласува без почти никакви дебати, за одобрение на присъединяването.

Северна Македония не е лоша страна. Тя се трансформира от комунистическа икономика и политика и допринася с войски в НАТО, но включването й в НАТО създава няколко проблема.

Първо, източната експанзия ядосва Русия. Когато Студената война приключи, Русия вярваше, че й е обещано, НАТО да не се разширява на изток. Дали САЩ са дали такова обещание, все още горещо се обсъжда. Ясното е, че Русия вярва, че НАТО дава това обещание. Сега Русия вижда враждебен НАТО, който все повече свива периферията й. С изключение на Беларус, НАТО с клиентската държава Украйна е на фронтовата линия на Вермахта от 1942 г. Това, че НАТО някой ден може да започне атака срещу Русия ни се струва нелепо. НАТО трудно се договаря за каквото и да било. Ако САЩ кажат, че времето е отчасти слънчево, французите ще кажат, че е отчасти облачно, само за да покажат, че са независима сила.

Русия обаче гледа военния капацитет, а не намеренията и вижда екзистенциална заплаха.

Разширяването също разпалва антинатовските настроения, като подхранва скептицизъм към неговите ползи. Един от най-силните аргументи за съюза е, че е по-добре да имаш много богати, могъщи съюзници, когато си изправен пред заплахи. Добавянето на слаби нации подкопава този аргумент. По този начин президентът Тръмп редовно критикува НАТО като "лоша сделка" за САЩ, докато френският президент Еманюел Макрон определя, че НАТО е в "мозъчна смърт".

И накрая, разширяването включва страни с кратки и плитки демократични традиции. Северна Македония, подобно на новоприсъединените в НАТО страни - Хърватия, Черна гора и Албания, прави големи крачки в подобряването на управлението, за което всички те заслужават похвала, но им липсват здравите институции, които оправдават военните тежести за обществеността в НАТО.

Някой ден, това прекомерно разширяване ще доведе до криза. Може би кризата ще възникне от вътрешен спор в НАТО; може би от спор на местна почва, който включва например дългогодишно напрежение между Сърбия и нейните съседи от НАТО Хърватия или Северна Македония; или може би етническо малцинство, като руснаците в балтийските страни.

Ако бъдат въвлечени в объркани конфликти, в които имат малко интереси, страните могат открито да поставят под въпрос целия проект НАТО и да застрашат ключов елемент от европейската и всъщност глобалната ни стабилност.

НАТО трябва да тегли чертата сега. След Северна Македония има близо 20 други партньори, които също може да искат да се присъединят към НАТО. И кой може да ги обвинява. С присъединяването си към НАТО те печелят сигурност и статут на много ниска цена. Спирането на разширяването не означава изоставяне на държавите партньори, които работят с НАТО. Те могат да останат партньори, участващи във военно обучение и дипломатическа координация, но без ангажимента за сигурност, който струва скъпо на САЩ и е дразнещ за Русия.

Новата стратегия на Макрон е "разрушение", но Европа трябва да я приеме и оформи

Новата стратегия на Макрон е "разрушение", но Европа трябва да я приеме и оформи

Много бързо Европа трябва да осъзнае, че промяната на НАТО и ЕС е за нейно добро