Върховният съд на САЩ ще разгледа обхвата на закон от 1996 г., който позволява на американски граждани да търсят обезщетение за имущество, конфискувано от кубинското комунистическо правителство, пише "Ройтерс".
Утре, 23 февруари, съдиите ще изслушат аргументи по две дела, свързани с федералния закон, наречен "Законът Хелмс-Бъртън", като едното е свързано с американския петролен гигант ExxonMobil , а другото - с круизните линии Carnival, Royal Caribbean, Norwegian Cruise Line и MSC Cruises, които са съдени от Havana Docks Corporation, американска фирма.
Една от разпоредбите на закона, наречена Дял III, позволява да се водят съдебни дела в американските съдилища срещу организации, които позлват имущество, конфискувано от кубинското правителство след революцията, довела Фидел Кастро на власт през 1959 г.
Въпреки че двете дела се фокусират върху различни правни въпроси, те повдигат въпроса колко мощно средство за защита е замислил Конгресът да бъде Раздел III. И в двата случая Върховният съд има възможността да премахне пречките, пред които са изправени ищците при завеждане на дела по Закона Хелмс-Бъртън.
Съдиите никога преди не са тълкували Раздел III, който Конгресът е упълномощил президента на САЩ да суспендира, ако се счете за "необходимо за националните интереси на Съединените щати".
Раздел III дълго време беше в пасивно състояние поради президентските решения за суспендирането му. Но президентът Доналд Тръмп, който зае твърда позиция спрямо Куба, отмени това суспендиране по време на първия си мандат, след което последва завеждането на около 40 дела през 2019 и 2020 г.
Администрацията на Тръмп обяви Куба за "необичайна и изключителна заплаха" за националната сигурност на САЩ, като прекъсна потока на венецуелски петрол към държавата и заплаши да наложи тарифи на всяка страна, която ѝ доставя гориво.
След революцията новото комунистическо правителство на Куба национализира американска собственост, която сега струва милиарди долари, включително фабрики, захарни заводи, нефтопреработвателни заводи и електроцентрали.
Законът Хелмс-Бъртън формализира търговското ембарго на САЩ срещу Куба, което беше в сила по президентска заповед от администрацията на президента Джон Кенеди през 60-те години на миналия век.
Раздел III създаде правно средство за защита за американски граждани, чиято собственост е била конфискувана. Такива ищци могат да търсят увеличени обезщетения във федералните съдилища от организации, които съзнателно използват собствеността, включително кубински държавни организации и мултинационални компании.
Президентите Бил Клинтън, Джордж У. Буш и Барак Обама суспендираха Раздел III, като се стремяха се да избегнат дипломатически конфликти със съюзници като Канада и Испания, чиито компании са инвестирали в Куба, преди Тръмп да отмени суспендирането през 2019 г. Държавният департамент заяви по това време, че ходът на Тръмп ще "засили натиска върху кубинското правителство" и ще "накаже онези, които се възползват от законната собственост на американците".
В едно от делата във Върховния съд, Exxon търси обезщетение от над 1 милиард долара от CIMEX, кубинска държавна фирма, за нефтени и газови активи, конфискувани през 1960 г. В другото дело, малка компания, която е построила докове в пристанището на Хавана преди революцията, търси обезщетение от четирите круизни линии, чиито кораби са използвали терминала.
Exxon, която е завела делото си във Вашингтон през 2019 г., е поискала от съдиите да отменят решение на по-долната инстанция от 2024 г., с което се установява, че кубинските държавни предприятия, пред които са предявени искове по Закона Хелмс-Бъртън, могат да се ползват с имунитета на чуждестранен суверен. Тази правна доктрина като цяло предпазва чуждестранните правителства и техните агенти от съдебни дела в американски съдилища.
Решението на по-долната инстанция "налага още една от дългата редица пречки пред възстановяването на средства за жертвите на незаконните конфискации на правителството на Кастро", заявиха адвокатите на Exxon в съдебно заявление от 2024 г.
В съдебни документи CIMEX твърди, че решението от 2024 г. трябва да бъде потвърдено, защото то "както уважава, така и защитава решението на Конгреса в тази чувствителна област".
Другият случай, който се ще се разгледа утре, 23 февруари, не предполага суверенен имунитет, тъй като ответниците - круизни компании, са частни компании, а не държавни предприятия. Въпросът в този случай е дали ищецът по Закона Хелмс-Бъртън трябва да докаже, че би имал настоящ имуществен интерес върху въпросните активи, ако те не бяха национализирани.
Havana Docks Corporation, американска фирма, която е построила докове в пристанището на Хавана преди революцията, съди круизните линии във федералния съд във Флорида през 2019 г., след като Фидел Кастро отне законното право на компанията върху доковете малко, след като дойде на власт.
Четирите круизни оператора използваха доковете от 2016 до 2019 г., след като Обама облекчи ограниченията за пътуване до Куба. В съвместно съдебно заявление компаниите заявиха, че е против здравия разум те да "трябва да платят стотици милиони долари за това, че са следвали примера на изпълнителната власт за повторно отваряне на пътуванията до Куба".
USD
CHF
EUR
GBP
