Ново проучване на Европейската комисия (ЕК) показва, че има обща стагнация или влошаване по отношение на рисковете за плурализма на медиите във всички страни в Европейския съюз.
Проучването е извършено от Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите (CMPF) от името на Европейската комисия и обхваща всички 27 страни членки на ЕС плюс Великобритания, Албания и Турция. CMPF е изследователски център, създаден през 2011 г. в Европейския университетски институт във Флоренция и е съфинансиран от ЕК, припомня The Brussels Times.
От 2013 г. Центърът разработва и прилага мониторинг на медийния плурализъм, за да оцени рисковете за медийния плурализъм в страните членки на ЕС и страните кандидатки.
"Това проучване е предупреждение и сигнал за събуждане. Трябва да защитим по-добре журналистите и да увеличим прозрачността и справедливостта в онлайн света, особено в контекста на политическата кампания ", коментира Вера Йоурова, заместник-председател на ЕК, която отговаря за ценностите и прозрачността, като допълва: "Комисията не може да спечели сама тази борба: разчитам на страните членки да помогнат да обърнат тази тенденция."
Докладът на CMPF оценява страните според нивото на риск в четири области: базова защита, множественост на пазара, политическа независимост и социално включване. Оценяваните рискови оценки за различни показатели и под-индикатори са групирани като ниски (0-33%), средни (34-66%) и високи (67-100%). Общо оценката се базира на 20 показателя и 200 променливи.
Дизайнът на проучването се основава на въпросник, съставен от национални екипи на страните, състоящи се от експерти по плурализъм на медиите и свобода на медиите. Данните са били събрани с помощта на онлайн платформа. За особено чувствителни и сложни променливи мониторингът на медийния плурализъм използва система за външен партньорски преглед. Страните се оценяват във всяка област поотделно и не се класират според консолидирана карта с резултати.
Областта на базовата защита обхваща редица фактори, които трябва да са налице в плуралистично и демократично общество, включително съществуването и ефективността на регулаторните механизми, за да се гарантира свободата на изразяване и правото да се търси, получава и разпространява информация.
Средната оценка в тази област е 33%, близка до средната степен на риск. В 11 страни (Албания, България, Хърватия, Кипър, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния, Словения и Испания) се констатира среден риск.
В областта на множествеността на пазара проучването оценява рисковете за плурализма на медиите, като прозрачност на собствеността, влияние на бизнеса върху редакторското съдържание и устойчивостта на медийната продукция.
Средната оценка за тази област е 64%, което е значително по-високо от предишното проучване през 2017 г. (53%), което сигнализира за нарастващите икономически заплахи за медийния плурализъм.
13 страни са с висок риск: Албания, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Финландия, Унгария, Латвия, Малта, Румъния, Словакия, Словения и Турция. Най-високите рискове за множествеността на пазара идват от концентрацията на собственост както в новинарските медии, така и на пазарите на дигиталните посредници.
Политическата независимост, като потенциал за активно представяне на многообразието на политическия спектър и на идеологическите възгледи в медиите и други подходящи платформи, е едно от ключовите условия за демокрация и демократично гражданство, пише CMPF. Областта се оценява с помощта на показатели за политизиране на разпределението на ресурсите в медиите и политическия контрол на медиите.
Като цяло политическата независимост е изложена на висок риск в 7 страни (България, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Турция). Средно рискът е останал почти същият като през 2017 г., когато е бил 46%.
Сферата на социалното включване разглежда достъпа до медиите от различни социални и културни групи, като малцинства, местни/регионални общности, хора с увреждания и жени. Средно тази изследвана област отбелязва 52% (т. е. среден риск). 5 страни (Албания, България, Кипър, Румъния и Турция) са изложени на висок риск.
Според ЕК резултатите от проучването ще послужат като източник на информация за първия доклад за върховенството на закона, планиран за септември, който ще се занимава конкретно с медийния плурализъм. Те също така ще бъдат включени в Европейския план за действие за демокрация, Медийния и аудио-визуалния план за действие и Закона за цифровите услуги, които ще бъдат представени по-късно тази година.