Украинският премиер Арсений Яценюк заяви пред конференция на Съвета за сигурност на ООН, че страната му е станал жертва на агресия от страна на Русия, предаде Би Би Си.
„За тази агресия няма никакви причини и предпоставки. Абсолютно недопустимо е през 21 век каквито и да е конфликти да се решават с танкове, артилерия и изпращане на войски." - подчерта Яценюк.
Той коментира, че руската страна е нарушила редица двустранни и многостранни международни споразумения, подписани от Киев и Москва.
„Убедени сме, че никой не поставя под съмнение чл. 2 от устава на ООН, в който се казва, че всички членки на организацията трябва да се въздържат от заплаха или употреба на сила, както по отношение на териториалната цялост, така и на политическата независимост на която и да е страна, а също и от други действия, несъвместими с целите на ООН." - мотивира се Яценюк, цитиран от агенция „Униан".
От своя страна постоянният представител на Русия в световната организация Виталий Чуркин заяви, че Москва не смята да започва война с Украйна и обвини Киев, че разделя страната на две части.
Чуркин подкрепи решение сепаратистките власти в Крим за насрочения за 16 март референдум за статута на полуострова.
Вчера украинският парламент се обърна към ООН с призив в най-кратки срокове да разгледа ситуацията в Крим, предаде агенция „Униан".
В подкрепа на решението гласуваха 250 депутати от Върховната рада.
Заместник-председателят на групата на проевропейски ориентираната партия „Баткивщина" - Борис Тарасюк, зави на заседанието, че апелът на украинските депутати ще даде основание за провеждането на специална сесия на Съвета за сигурност на ООН.
Според данни на сайта Цензор.НЕТ, руската страна е съсредоточила при границата с Украйна близо 100 хиляди военни, около 550 танка, 200 самолета, 140 бойни хеликоптера, 40 кораба и катери, над 2000 бронетранспортьора, както и друга военна техника.
Припомняме, западните страни значително втвърдиха тона си по отношение на Русия, като категорично настояват Москва да престане с опитите за анексиране на Крим.
Вчера Яценюк беше приет в Белия дом от американския президент Барак Обама, който отново отправи недвусмислено послание към руския си колега Владимир Путин, че е застрашен със санкции, ако не се изтегли от Украйна.
Същевременно в интернет плафтормата Avaaz са публикувани 2 граждански петиции, едната от които е до ООН с искане Русия да изведе войските си от Украйна. Другата е адресирана до ПАСЕ с призив Русия да бъде изключена от Съвета на Европа.
batigol
на 14.03.2014 в 10:50:16 #11“…чл. 2 от устава на ООН - всички членки на организацията трябва да се въздържат от заплаха или употреба на сила, както по отношение на териториалната цялост, така и на политическата независимост на която и да е страна, а също и от други действия, несъвместими с целите на ООН….” и "операции" на САЩ (след създаване на ООН: - 1946 Иран - Разгръщане на войска в северните провинции - 1946-1949 Китай - Солидно присъствие на около 100 000на войска воюваща обучаваща и тренираща местни бойци. - 1947-1949 Гърция - Войски на САЩ осъществяват 3 годишна кампания за потушаване на бунтове. - 1948 Италия - Манипулиране на изборите от ЦРУ - 1948-1954 Филипините - "Тайна" война на ЦРУ, операции на командоси (дивесанти) - 1950-1953 Корея - Участие в Корейската война - 1953 Иран - ЦРУ сваля правителството на министър председателя Мохамед Мосадек (Mohammed Mossadegh) - 1954 Виетнам - Намеса на страната на Френските колоноални окупационни сили - 1954 Гватемала - ЦРУ сваля правителството на президента Джакобо Арбенз Гузман (Jacobo Arbenz Guzman) - 1958 Ливан - Дебакира 14 000на войска. - 1958 Панама - Сблъсъци между войските на САЩ в зоната на Панамския канал и местното население. - 1959 Хаити - Намеса на морски пехотинци - 1960 Конго - ЦРУ подпомага свалянето и убийството на премиер министъра Патрис Лумумба. - 1959-1964 Виетнам - Постепенно разполагане на военни съветници и специални части. - 1961 Куба - ЦРУ организира диверсията в Залива на Прасетата - 1962 Куба - Морска блокада и заплаха с употреба на ядрено оръжие. - 1962 Лаос - Преврат организиран от ЦРУ. - 1963 Еквадор - ЦРУ подкрепя военен преврат срещу президента Хосе Мария Валеско Ибара (Jose Maria Valesco Ibarra) - 1964 Панама - Отново сблъсъци между войските на САЩ в зоната на Панамския канал и местното население. - 1964 Бразилия - ЦРУ участвува във военен преврат който сваля правителството на Жуао Гоулард (Joao Goulart ) и качва на власт ген. Кастело Бранко (Castello Branco) - 1965-1975 Виетнам - Виетнамската война. Участие на повече от 500 000на войска. Около 6 милиона жертви. - 1965 Индонезия - ЦРУ участва в преврат срещу президента Сукарно и поставя на власт ген. Сухарто - 1965 Конго - ЦРУ подпомага военен преврат който сваля президента Жозеф Касавубу (Joseph Kasavubu) и поставя на власт Жосеф Мобуту (Joseph Mobutu) - 1965 Доминиканска република Разполагане на 23 000на войска - 1965-1973 Лаос - Начало на бомбардировки траещи 8 години. - 1966 Гана - ЦРУ подпомага преврат за свалянето на президента Куаме Нкрума (Kwame Nkrumah) - 1966-1967 Гватемала - Масивни антивъстаннически операции - 1966-1975 Камбоджа - ЦРУ подкрепя военния преврат на ген, Лон Нол срещу принц Нородом Сианук. Интензивни 7 годишни бомбардировки на районите в близост до границата с Виетнам. - 1970 Оман (Аман) - Противовъстанически операции съвместно с иранската морска пехота. - 1971-1973 Лаос - Наглуване на американски и южновиетнамски войски - 1973 Чили - ЦРУ учасва в преврата свалил президента Салвадор Алиенде (Salvador Allende) и качил на власт ген. Аугусто Пиночет (Augusto Pinochet ) - 1975 Камбоджа - Морската пехота влиза в сражения с правителствените сили на Камбоджа. - 1976-1992 Ангола - Операции на ЦРУ и военни операции. - 1980 Иран - Специални части кацат в Иранската пустиня. Атаката се осуетява от повреда в хеликоптер(и). - 1981 Либия - Американските ВВС свалят два Либийски военни смолета над Средиземно море. - 1981-1992 Салвадор - ЦРУ и специални части (диверсанти) извършват антивъстаннически операции в продължение на 11 години - 1981-1990 Никарагуа - ЦРУ ръководи операциите на никарагуанските конри. Окупация на пристанищата от американски войски. - 1982-1984 Ливан - Участие на морски пехотинци и обстрел на местни военни части от американския флот. - 1983 Гренада - Военна инвазия в Гренада. - 1983-1989 Хондурас - Мащабна военна програма за подпомагане, целяща конфликт с Никарагуа. - 1984 Иран - Два ирански самолета са свалени над Персийския залив. - 1986 Либия - Американски самолети бомбардират градовете Триполи и Бенгази, преки атаки на президентския дворец на Муамар Кадафи. - 1986 Боливия - Специални части се занимават с антивъстанически операции. - 1987-1988 Иран - Американската флота блокира иранския морски транспорт и сваля ирански пътнически самолет. - 1989 Либия - Американски самолет сваля два либийски самолета над залива Сидра (Gulf of Sidra) - 1989 Филипините - ЦРУ и специални части потушават бунтове. - 1989-1990 Панама - 27 000 войници, флот и авиация са използвани за свалянето на правителството на президента Нориега - 1990 Либерия - Разгръщане на военни отряди. - 1990-1991 Ирак - Войната в залива. Отблъскване на иракските окупационни войски в Кувейт. - 1991-2003 Ирак - Контрол над иракското въздушно пространство с периодични атаки на въздушни и наземни цели. - 1991 Хаити - Военен преврат с участието на ЦРУ сваля от власт президента Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide ) - 1992-1994 - Сомалия Операция на специални части - 1992-1994 - Югославия Основна роля в наложената Афганистан Египет Либия Сирия вече и Украйна
didok
на 14.03.2014 в 09:30:02 #10Абсолютно недопустимо е през 21 век каквито и да е конфликти да се решават с танкове, артилерия и изпращане на войски." - подчерта Яценюк. .............................................. Ами да обърне внимание по този въпрос на САЩ, по отношение на Авганистан, Ирак и др. Те да не би да решават конфликтите с баница ???? направо да им се чуди човек на руснаците - защо още не са влезли с танковете... Бой по украинските канчета !
steel
на 14.03.2014 в 08:41:11 #9A ti , pleshivo kopele, zashto prosish orajie ot usa, a? V 21 vek vsichki konflikti sa reshavani s orajie, kamoli tozi , koito zapochna sas snaiperi
be_free
на 14.03.2014 в 07:57:42 #8Типичният гнусен евреин!
Bobby_gBG
на 14.03.2014 в 07:53:31 #7Тоз нещастник пък какво се жалва, сами си го докараха това...
ANTI_USA
на 14.03.2014 в 07:33:09 #6Братушките имат договорки за дислоциране на макс 20 ли беше или 25 хил. служещи в законно наетата база в Крим. + Кораби и канута. Направили братушките учение с общ брой участващи под 18 хиляди и ОКУПАЦИЯ!!! чичко ви Путин да не е толкова проз кат вас ве, калмуци
psp_11
на 14.03.2014 в 07:30:41 #5През април 1992 година 18-годишният Арсений заедно със сина на тогавашния губернатор на Черновицка област Валентин Гнатышин участва в създаването в Черновци на юридическата фирма «ЮрЭк Лтд»[4], съвместявайки следването с предприемачество. След дипломирането си повече от година възглавява своята юридическа фирма, успешно занимавайки се с приватизация на промишлени и аграрни предприятия.
Славиянски братя
на 14.03.2014 в 07:15:54 #4Каква жертва си бе еврейн,никой не те закачал.Идваш,махаш редовният президен на страната дори незнаеш руско-украйски език.МРЪСЕН ДОЛЕН ЕВРЕЙН.
psp_11
на 14.03.2014 в 07:06:52 #325 января 1954 года Президиум ЦК одиннадцатым пунктом повестки дня рассмотрел вопрос об административном переподчинении Крыма. Дело решили за 15 минут, а соответствующие Указы Президиумов Верховных Советов постановили обнародовать к празднику. Той зимой праздновалось 300-летие воссоединения (так тогда назвали присоединение) Украины с Россией. В 1654 году Казацкая Рада во главе с гетманом Богданом Хмельницким подписала союз левобережной (по отношению к Днепру) Украины с русским царем Алексеем Михайловичем. Правобережная Украина осталась под протекторатом Польши. Юбилей отмечался пышно. Передачу Крыма из одной союзной республики в другую обставили как символ нерушимой дружбы российского и украинского народа. Нужно сказать, что в 1954 году переход Крыма из-под одной юрисдикции в другую никакого общественного резонанса не вызвал. Такие решения принимались и раньше, к ним привыкли. К примеру, в двадцатые годы Абхазия считалась самостоятельной республикой в составе Союза, а затем ее в качестве автономии подчинили Тбилиси. До 1940 года город Вильно и Виленская область принадлежали Белоруссии, а потом город переименовали в Вильнюс, и он стал столицей советской Литвы. Карельскую автономную республику в 1940 году возвели в ранг Карело-Финской союзной республики, а по истечении полутора десятилетий возвратили в прежнее качество. Это все крупные преобразования, передачи же районов и других территорий от области к области, от республики к республике происходили постоянно и никого, кроме местных руководителей, не интересовали. Подчинение Крыма Киеву в 1954 году произошло так же незаметно: поменяли дорожные указатели, переименовали Мисхор в Мiсхор, город Ялту в мiсто Ялту. Кого это волнует? Черное море осталось таким же ласковым, а крымские чебуреки – такими же сочными. Кстати, чебуреки не русское и не украинское изобретение, а татарское, как и сам Крым – татарский. Крымская проблема возникла много позже, когда, не задумываясь о последствиях, в 1991 году совершилось то, что отцу и в кошмарном сне не могло присниться: Президент Российской Федерации Борис Ельцин, ослепленный ненавистью к Президенту СССР Михаилу Горбачеву ради устранения своего недруга из Кремля инициировал распад Союза, не раздумывая пожертвовал страной. Вот тогда-то и заговорили о территориальных потерях, в первую очередь о Крыме, там и Севастополь, и Ялта, и винные подвалы Массандры. Все это теперь заграница. Тут же вспомнили о светлейшем князе Потемкине-Таврическом, это он присоединил Крым к Российской империи, и отдать его украинцам – почти государственное преступление. Не стану возражать, но вот только во всем почему-то винят отца. Мне Крым тоже очень жалко, но ведь уплыл от России не только Крым, но и Одесса, и Очаков, и Измаил, и Кинбурнская коса – и эти места когда-то Потемкин с Суворовым отвоевали у турок. Но, снявши голову, по волосам не плачут. Раньше следовало думать, а нынешние причитания сродни анекдоту: «Дед когда-то передвинул комод из одной комнаты своей квартиры в другую и забыл о нем. Через много лет непутевый внук спьяну продал первому встречному комнату вместе с комодом, а протрезвев, стал хаять деда: «Вот старый дурак, если бы он не двигал мебель, то мне хотя бы комод остался». Действительно, передачу Крыма Украине инициировал отец, но не как подарок к юбилею, тут просто совпадение дат, он руководствовался чисто прагматическими соображениями. Если посмотреть на карту, то видно: Крым географически и экономически тяготеет к Украине, более того, полностью зависит от нее, даже нет узенького сухопутного коридора, соединяющего полуостров с Россией. В конце войны, в 1944 году, Сталин повесил Крым на шею отцу. Татар выселили в Среднюю Азию, крымские земли обезлюдели, Сталин приказал заселять их соседями-украинцами и отчасти русскими. Ехать ни те, ни другие на новое место не хотели, приходилось уговаривать, а порой и принуждать. Кормить, обустраивать переселенцев пришлось еще не очухавшейся от войны Украинской ССР. Занимался всем этим отец. Как занимался он и восстановлением Севастополя. Я уже упоминал об этом специальном поручении Сталина. Отец отвечал за Севастополь, но даже Николай Проскуряков, начальник строительства и протеже отца, ему формально не подчинялся. Над ним стоял специальный севастопольский главк или трест в Москве. Так что отец любую малость решал через Москву, через Совет Министров РСФСР, а там у каждого – свой норов. Порой приходилось по пустякам апеллировать к Союзному правительству, а то к самому Сталину. Устав от бюрократических проволочек и амбиций, отец предложил Сталину разрубить все узлы, переподчинить Крым Украине. Сталин отказал. Почему? Не знаю. Отец мне никогда не рассказывал. После переезда в Москву в 1949 году отец о Крыме забыл, даже в отпуск туда не ездил. В те годы он вообще не отдыхал, разве что однажды, по приглашению Сталина, гостил у него на даче в Сочи. После смерти Сталина отцу пришлось заняться всей страной, в том числе и Украиной, и Крымом. Наиболее остро вопрос о Крыме возник при обсуждении строительства каскада ГЭС на Днепре. От водохранилища самой нижней из них, Каховской, планировалось прокопать оросительные каналы Южно-Украинский в Донбасс и Северо-Крымский, естественно, в Крым. Строительство ГЭС и каналов ложилось на плечи украинцев. Вот тогда-то новый украинский партийный секретарь Кириченко и заговорил с отцом о Крыме, попросил передать его под управление Киева, иначе работа не сладится. Отец вспомнил о своих давних мытарствах с Москвой и поддержал Кириченко. Правда, Севастополь как военно-морскую базу не тронули, сохранили в подчинении Москвы. Но Севастополь украинцев ни в коей мере не задевал, дела закрытого города их не касались. А тут и юбилей подоспел, решили и делу помочь, и подарок к празднику поднести. 19 февраля 1954 года газеты опубликовали Указ Президиума Верховного Совета СССР «О передаче Крымской области из состава РСФСР в состав УССР», а на очередных сессиях Верховных Советов России и Украины, специально их по такой малости не собирали,
Steffen
на 14.03.2014 в 06:42:32 #2ASYU YAICETO NIKOI NE GO EBAVA, RUSIA SHTE MU SPRE DOSTAVKITE NA GAZ I PETROL V BLIZKITE DNI,A OT AMERIKA NE MU DOSTAVIHA BEZPLATNOTO ORAZHIE ,KOETO OCHAKVAHA NA MAIDANA. PINIZA NA ZAPADA E DA DOVEDE UKRAINA I RUSIA DO GORESHTA VOINA. DALI SHTE USPEIAT E DRUG VAPROS...
ъ-ъ
на 14.03.2014 в 05:47:02 #1украинската рада най-добре да вземат по една гоолема дървена лъжица и да почнат да оттренирват упражнението "духане на супата" задача минимум на руснаците е бандеровци да бъдат преебани и яко наебани. следващите по ред са украинските тъпаци дето са си намислили че могат без раша. украинците бяха много яко прецакани от блъфовете на ЕС че щели да ги вземат в ЕС както и от завоалирани американски приказки в стил дядо маккейн склерозата. за безумните изказвания на малумната патка сара нема да говорим. ТА от одеса до сочи руска брегова линия. буферна зона одеса-констанца. черно море зона на мира и свободната търговия. улкраинските идиоти духат яко супата. елементарно.