С изчезването на Договора за ядрени реките със среден обсег - ИНФ на САЩ и Русия, Европа навлиза в потенциално опасен период. Сега тя трябва да се опита да приложи някаква спирачка в новата надпревара за ядрени оръжия и да спечели време за преговори, пише бившият министър на външните работи на Германия Зигмар Габриел в своя статия, публикувана в Project Syndicate.

Един от стълбовете за контрол на ядрените оръжия стана история на 2 февруари с изтичането на 60-дневния срок, който Съединените щати дадоха на Русия, за да спаси Договора от 1987 г. Русия безгрижно остави крайния срок да мине. Но и Европейският съюз, подбуден от Германия. Понастоящем Европа навлиза в потенциално опасен период и трябва да играе много по-активна роля в дебата за ядрените оръжия.

Договорът ИНФ забранява разполагането на ядрени ракети със среден обсег в Европа. Неговата почти сигурна смърт помрачава перспективите за разширяване на американско-руския нов договор за намаляване на стратегическите ядрени оръжия, който изтича през 2021 г. И без договорна ядрена рамка между Русия и САЩ, международният Договор за неразпространение на ядрено оръжие не може оцелее.

Неразпространението зависи от готовността на двете ядрени свръхсили да се подложат на контрол и проверка на оръжията. Ако САЩ и Русия вместо това се намесят в изграждането на ядрени оръжия, по-малките сили ще последват примера им, защото смятат, че това ги прави неуязвими. Северна Корея и Иран са само първите примери за това.

Удължаването на Договора за ИНФ с цел предотвратяване на нова надпревара за ядрени оръжия в Европа си заслужава борбата. Тъй като това е първото и истинско споразумение за разоръжаване, то даде на континента нечувана сигурност от ядрена конфронтация. Но вместо срещи на високо равнище и дипломация за спасяване на договора, всичко, което видяхме, бяха усилията за спиране.

Шансовете за спасяване на Договора ИНФ вече са незначителни. И САЩ, и Русия искат да се освободят от всички ограничения за ядрените оръжия - не за да се изправят един срещу друг, а защото сега разглеждат Китай като свой истински ядрен противник. Тъй като в края на 80-те години на миналия век Китай не беше в международния радар за разговори за разоръжаване, той не е част от нито един договор за намаляване на оръжия и разоръжаване. Днес обаче около 80% от китайския ядрен арсенал е в тези граници, които Договорът за ИНФ забранява на САЩ и Русия. Въпреки публичната война на думи за реални или предполагаеми нарушения на договорите, САЩ и Русия имат основна цел: въоръжаване срещу Китай.

Германия и Европа са от второстепенно значение за двете ядрени суперсили. От гледна точка на САЩ и Русия, новото натрупване на ядрени оръжия в Европа би представлявало само странични щети. Но за Европа това може да доведе до внезапно прекратяване на мечтите за обща европейска политика в областта на външните работи и сигурността. Ако НАТО започне сериозни обсъждания за подновяване на разполагането на ядрени ракети със среден обсег в Европа, членовете от Източна Европа са скептични, че западните европейци (особено германците и французите) биха желали да умрат за тяхната свобода, почти сигурно ще последват САЩ. Междувременно Германия и други части на Западна Европа вероятно ще изпитат огромни политически вълнения.

Изправена пред този сценарий, Европа сега трябва да се опита да приложи някаква спирачка за настоящото развитие и да спечели време за преговори, без да дразни американския президент Доналд Тръмп и да го провокира да напусне съюза. Разискването трябва да започне в рамките на ЕС, който формално не е партньор за преговори по въпроса за ядрените оръжия и понастоящем стои встрани. Тъй като Тръмп очевидно не желае да информира членовете на НАТО, да не говорим за ЕС, за следващите си стъпки, Европа трябва да се утвърди.

Като първа стъпка, тя трябва да поеме по-голяма отговорност за военната сигурност на Източна Европа, като разполага с повече европейски и по-германски конвенционални войски в тези страни. Това трябва да бъде придружено от началото на разговорите между Европа и Русия за конвенционалните и ядрените оръжия. Първата стъпка е контролът на оръжията, инструмент, предназначен за трудни времена. Мерките за изграждане на доверие, като взаимна проверка на военните способности и развитие, могат да помогнат за възстановяване на доверието, което е предпоставка за последващо намаляване на оръжията и разоръжаване.

Одит на руската система за крилати ракети SSC-8 (9M729), за която САЩ твърдят, че нарушава договора, разбира се, е основен приоритет. Въпреки че САЩ и Русия признаха инспекциите по споразумението едва до 2001 г., съживяването на специалната комисия за проверка на договора ще предложи път напред.

Неотдавна Русия направи словесно предложение за отваряне на ядрените си арсенали за проверка - при условие, че САЩ правят същото. Но американското споразумение изглежда малко вероятно, защото администрацията на Тръмп изглежда по-скоро фокусирана върху противодействието на ядрените способности на Китай, отколкото на Русия и Европа. Тук Европа, и по-специално Германия в НАТО, трябва да заемат ясна позиция спрямо САЩ. Дори и условното приемане от САЩ на проверка от страна на Русия би представлявало напредък.

Желанието на Русия да се включи в контрола на ядрените оръжия с Европа междувременно ще зависи не само от готовността на Франция и Обединеното кралство да позволят инспекции на собствените си арсенали. Франция и други страни, които искат европейската политика за сигурност и отбрана да стане по-независима от САЩ, трябва да бъдат подготвени да предприемат такива мерки. Целта трябва да бъде завръщането към надеждна европейска архитектура на сигурността, нещо, което престана да съществува, когато Русия нахлу в Крим и насърчава сепаратисти в Източна Украйна.

Приключването на този конфликт вероятно е ключова предпоставка за повторно участие в преговори с Русия. Това ще изисква мироопазваща мисия на Организацията на обединените нации, която, ако е необходимо, ще запази примирието между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти и ще наблюдава отстраняването на тежко въоръжение от Източна Украйна. Германия е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2019 г. Нейната главна задача трябва да бъде да извади от калта разговори за мисия на ООН в Източна Украйна и да ги принуди да приключат успешно.

Това ще разчисти пътя за изграждане на нова европейска архитектура на сигурността и ще даде възможност на Европа да играе по-централна роля в овладяването на новата надпревара за ядрени оръжия.

Усещане за надпревара във въоръжаването

Усещане за надпревара във въоръжаването

Световните медии виждат разпадането на глобалната система за сигурност