Директорът на Института „Кавказ" в Ереван, доктор на политическите науки Александър Искандарян, пред news.bg

Как оценявате отминалите президентски избори в Република Беларус и смятате ли, че старият - нов президент съблюдаваше всички демократични процедури?
Провеждането на изборния процес оценявам като много добро. На представителите на опозицията бяха осигурени всички условия да пропагандират своите идеи. Самият процес на гласуване премина съвсем открито. На нас, наблюдателите, бяха осигурени добри условия за работа. Обаче процесът на преброяване на гласовете беше организиран по-лошо. Не всичко беше подредено. Смятането премина в безпорядьк. Висок беше процентът на предсрочно гласувалите - 23%. Като цяло, за постсъветска страна всичко премина нелошо.

Имаше ли, според Вас, шанс за опозицията да вземе властта в страната и да промени посоката на нейното геополитическо развитие към ЕС?
Не! И дори не ставаше дума за това! Опозицията нямаше никаква възможност да дойде на власт! Нито един политик дори не се доближаваше до рейтинга на Лукашенко! Повечето хора научиха за другите кандидат президенти през септември, когато започна предизборната кампания. Даже мнозинството опозиционни кандидати си признаха, че не са имали възможност да победят.

Вие сте роден в Москва, от дълги години живеете в Ереван, а сега наблюдавате президентските избори в Минск. В тези три столици управляват политици, които, според оценките от страна на Запада, не спазват напълно демократичните норми: президентите и министър-председателите изкарват повече от един мандат, опозицията я бият, а ръководителите и понякога лежат и в затвора. От друга страна, управляващите се ползват с доверието на огромната част от обществото, успяват да обезпечат удовлетворяването на основните социално-икономически потребности на населението и да отстоят независимостта и националния суверенитет на държавите си. Аз лично смятам, че за тези три страни и подобните им от бившия СССР най-подходящият вариант е демокрация от този тип, с авторитарен оттенък, която успява да съхрани силовия баланс между противостоящите социални групи. А как смятате Вие?
Аз професионално нямам право да говоря кое е добре или зле. Обаче идеята, че демокрацията може да се построи за 10-20 години, е по принцип порочна. Страните са различни, политическите култури също. Например, политическата система на Италия се отличава от тази на САЩ и Германия. Във Великобритания например няма Конституция и не разделят дьржавния глава от църковния. Там доскоро в парламента се пазеха наследствени места. Така че преписването на чужда Конституция няма да промени и уеднакви страните.
Все пак, нещо съществено отличава Армения и Беларус от Русия. Русия е изключително поликултурна и това се отнася и за политическата й култура. Всъщност, и политическите режими в нея са различни, например в Санкт-Петербург и в Чечня. Тези гигантски пространства и огромно разнообразие правят Русия различна. Това се отнася до всички страни - и в Западна Европа държавите се отличават по история и култура. В случая става дума за принципна закономерност.

Възможни ли са според Вас политически промени в посочените три страни, при положение че в Беларус е налице консолидация на обществото против външните врагове (реални или имагинерни), в Русия се води етно-религиозна война в Северен Кавказ с перспектива да се прехвърли в Поволжието, а Армения постоянно живее с опасността от нова война за Нагорни Карабах?
Първо, в Армения никой не живее с тази заплаха. Тя реално не съществува. Това се доказва от анализа на военния баланс на двете страни. Аз се отнасям с уважение към ръководството на Република Азербайджан и не допускам, че в него има луди хора. Те не могат да спечелят тази война. Следователно, никога няма да я започнат. Сблъсъците на границата и войната са различни неща.
Управлението в тези страни може да се промени при определени условия. Например, рязкото падане на цените на енергоносителите може съществено да измени ситуацията в Русия. Съответно, влошаването на отношенията с нея, тоест повишаването на цените на газа и загубата на руския пазар може бързо да предизвика социално-икономическа криза в Беларус, която да повлияе на устойчивостта на политическия режим. Това не е много вероятно, но е възможно.

Как виждате перспективата за интеграция между ЕС и ОНД в нова политико-икономическа формация, която да може да устои пред предизвикателствата на сблъсъка на цивилизациите и демографския взрив в Третия Свят?
ЕС върви по пътя на интеграцията. В определен смисъл тя се развива успешно, а в друг си остава много разнородно образувание. Какво ще се случи по-нататък, ще видим. Но не трябва да забравяме, че вече е налице този уникален пример.
Що се отнася до ОНД, това не може да бъде стабилно образувание. Един от членовете на ОНД е по-голям от всички останали, взети заедно и обединението върви около него, за разлика от ЕС, където няма ясно откроен лидер.
Страните от ОНД принадлежат към различни цивилизации. Например, Таджикистан е по-близо до Афганистан, отколкото до Беларус, а Армения е по-близо до България, отколкото до Туркмения. Между такива страни е възможно единствено прагматично сътрудничество, от типа на това между САЩ и Саудитска Арабия, които принадлежат към коренно различни цивилизации, но това не им пречи да си взаимодействат по редица въпроси. ОНД може да бъде единствено хлабав механизъм за двустранно сътрудничество.