Александър Ненков, народен представител в три поредни парламента, сега кандидат на ГЕРБ в 23-ти МИР София, пред News.bg.

С каква нагласа тръгва ГЕРБ за извънредните парламентарни избори?
ГЕРБ тръгва с категоричната нагласа да спечели изборите. С много работа, конкретна ангажираност и обещания да оправдае очакванията на хората. Тук е най-големият сблъсък. Отговорните политици, каквито смятаме, че сме ние, не хвърляме празни обещания, търсим реалистични политики, които да доведат до просперитет на държавата. Най-големият проблем, който не е само в България, а и в Европа, е сблъсъкът с популизма и хора, които са готови да обещават неща, които звучат много добре за ушите, но на практика са трудни за изпълнение. Голямата задача за едни политици, каквито смеем да твърдим, че сме ние, е да не се изкушаваме в това в краткосрочен план да извлечем дивидент и след това хората да ни намразят, а историята да ни захвърли в миналото.

Защо е изпълнима вашата предизборна платформа?
В последните седмици има различни обещания от различните партии. Какво виждаме ние в нашата програма. Тези 1500 лв. средна работна заплата и тези 650 лв. минимална работна заплата са достижими при определени параметри.

Ние не казваме - идваме и започваме да даваме тези пари или пенсии, без преди това да сме си свършили работата. На базата на нашия опит през последните две години, на базата на това, че сме подпомогнали държавата да има по-големи приходи и ръст в икономиката, казваме, че ако запазим тези темпове, наистина ще има основание да достигнем тези нива от 1500 лв. средна работна заплата.

Съгласни сме, че хората имат нужда от по-високи доходи. ГЕРБ винаги е имал едно верую. Това е да харчим толкова, колкото изкарваме. Разбира се в краткосрочен план, би било хубаво, но не е реалистично. За нас е важно е да запазим нашите ценности, да запазим облика на партията. ГЕРБ е била винаги дясна партия, насочена към индивида, към това всеки един човек да работи максимално, да не се оплаква толкова, а да работи и реализира в едно демократично общество.

Казахте реалистични цели, които могат да бъдат подплатени като намерения. Как обаче ще върнете усещането за справедливост у хората, което липсва?
Това, разбира се, трябва да бъде приоритет не само на следващото, но и на следващите правителства. Тук усилията трябва да бъдат огромни. Дълбоко се съмнявам, че едно правителство или един парламент могат да се справят. Чувството за справедливост до голяма степен зависи от работата на съдебната система. Колкото и хубави неща да направиш, колкото и магистрали, дори максимума от себе си да дадеш за развитието на държавата, в крайна сметка чувството за справедливост е основният акцент на това човек да се чувства удовлетворен, че живее в демократично общество.

Безспорно тук е и голямата задача пред самата съдебна система. От една страна държавата и политиците трябва да са по-отдалечени от съдебната система. Те трябва да зададат рамката, но в крайна сметка основната реформа, трябва да дойде от самата съдебна система. Аз вярвам в това.

Има много кадърни магистрати, прокурори, следователи. Трябва да се намерят тези фигури, които да дадат тласък към усещането, хората да чувстват, че живеят в една по-справедлива среда. Няма съвършена или правораздавателна, или съдебна система.
В по-цивилизованите държави поне едно е ясно: в момента, в който тази съдебна система се насочи срещу теб, няма значение какъв си - политик ли си, бизнесмен ли си, олигарх ли си, системата няма как да те пусне, ако наистина си съгрешил.

Заговори се много за широка коалиция БСП - ГЕРБ. Възможна ли е такава, вие как гледате на тези твърдения?
Това е част от по-евтиното политическо говорене, чиято цел е извличане на някакъв дивидент. Най-тъжното е, че идва от формации, с които бихме могли да направим мнозинство в следващото Народно събрание.

Няма как ГЕРБ да направи правителство с БСП. Може би, при някакви изключителни събития в бъдеще, евентуално. Тук проблемът е, че при такава коалиция самото общество най-малкото трябва да я възприеме и одобри. В противен случай би била механичен сбор на две формации, които няма да изкарат много дълго, тъй като нямат обща визия за управлението на държавата. Едните казват, ние идваме и започваме да даваме пари веднага. Другите казват - не. Ние трябва да ги изработим и чак тогава ще можем да ги отпуснем за пенсии и заплати.

Отдавам това твърдение на опорна точка, която не е реалистична. Начинът на мислене на тези две формации е диаметрално противоположен. Ние винаги сме били по-скоро насочени към това да обясним на хората, че държавата не е някаква химерна крава, която дава. Ето, казва Корнелия Нинова, ако някой има нужда от апартамент, ние ще му дадем, ако някой се чувства беден - ще му дадем пари.

Десните партии, каквато е ГЕРБ, смятаме, че трябва да насочим вниманието към индивида, да бъде по-активен, по-образован. Той да намери начин да живее по-добре, да се намери работа, да прави бизнес, а държавата да не му пречи. Не случайно в предизборната си програма сме акцентирали върху това да се намалят някои от административните тежести и за бизнеса, и за обикновения човек.

Образованието е наистина акцент, за да може да се даде развитие на човешкия индивид. Да престанем с това, което е останало от времето на комунизма, че държавата е дойна крава, която за всяко нещо дава пари. Държавата е всеки един човек. Държавата е съвкупност от хора, които са активни, образовани и инициативни, ще върви напред, а не просто да чакаме някой да ни даде пари. Това е невъзможно в 21-век.

Да разбирам, че сте склонни за заздравяване на това, което бе и в предишния парламент - дясно-центристко управление?
Разбира се, по естествен път това е логично да се случи. Затова казах и преди малко. За мен е малко жалко. При положение, че с тези колеги сме имали отношения, работили сме заедно, направили сме не малко хубави неща, предвид и състоянието на държавата преди две години. Не им отива тази опорна точка. БСП и ГЕРБ няма как да направят устойчиво правителство. Основните приоритети, мисленето им за начина на развитие на държавата, са диаметрално противоположни. Дори самите симпатизанти на тези две формации няма да възприемат една такава коалиция.

Влизате в битката за 23-ти МИР София, какво ви казват хората там?
Наистина съм горд да бъда кандидат за народен представител в 23-ти МИР. Това е най-големият избирателен район като брой мандати. Там са концентрирани интелигентни и способни хора. Това са едни от най-хубавите квартали на София.

Хората там се вълнуват, освен от ежедневните проблеми, с които се сблъскват, и от това, което предстои за държавата. Гледат по-глобално на теми като бюджетен дефицит, образование, социална политика. Ние започнахме да правим дискусии с различните съсловия. Ще продължим в рамките на следващия месец да се виждаме с максимално широк кръг от хора в различни сфери, за да да ги убедим в нашите тези. В това какво трябва да бъде направено, кое е реалното и зад кое действие ГЕРБ ще застане през следващия четиригодишен мандат.

Искрено се надявам, че ще получим тяхното одобрение и на база постигнатото, и на база това, че до този момент сме направили наистина добри неща. Мисля, че това се оценява от хората. Те искат да видят различни приоритети и ние сме готови да им ги дадем.

Кои са основните ви опоненти и какъв сблъсък очаквате?
Предполагам, че националният дебат за развитие на държавата ще бъде прехвърлен на местно ниво. Колегите от другите формации ще защитават техните тези. Най-важният сблъсък ще е затова, оттук нататък държавата на къде ще отиде. Дали ще залитне в популизма и краткосрочните решения, или ще изберем дългосрочния начин за развитие. Било чрез повече работа, образование, повече сигурност, повече усещане за справедливост.

Тук пак се връщаме към начина на мислене на колегите от БСП и това как виждат те решението на тези проблеми. Нашето виждане е коренно различно, насочено към индивида повече труд и повече работа. Ние някак си сме малко по-самокритични. Ние си даваме сметка, че сме постигнали не малко, разбира се, необходимо е още повече, ако искаме да достигнем тези стандарти, към които се стремим. Затова трябва да се обърнем първо към себе си. Да не търсим кой ни е виновен, а как ние да бъдем по-добри. Всеки един от нас, ако даде малко повече от себе си за обществото, било като учител, било като депутат, ако има по-критична маса по-активни хора, със сигурност ще се чувстваме по-щастливи. Факт е, че до този момент, въпреки всичките си успехи, които не са малко за тези 27 години, сме една от най-нещастните нации. А не би трябвало, не би трябвало и трябва да си даваме сметка, че всичко е в нашите ръце.