Бившият председател на Земляческата организация на иракските студенти в България Амер Абдулкарим пред news.bg в навечерието на парламентарните избори в Ирак, насрочени за 7 март

Демократични ли са според Вас тези избори?
Дали ще бъдат демократични, зависи от приложението на Закона за парламентарните избори и от неговите недостатъци, както и от липсата на Закон за политическите партии. Тоест, демократичните сили няма да имат реални шансове за политическо представителство.
Законът е изработен в полза на големите етнически и религиозни партии - шиитски, сунитски, кюрдски, туркменски. Това разпределение на политически съгласувани интереси води до изтласкване на втори план на демократичните сили.
Един от параграфите на Закона, който аз критикувам най-силно, е този, който дава възможност гласовете на партиите, не успели да влязат в Парламента, да се разпределят между големите политически сили.
Например, "Народният съюз" трябва да спечели 30 000 гласа за едно депутатско място. Ако спечели 29 500, кандидат-депутатът няма да може да влезе в Парламента заради 500 гласа. А спечелените от него гласове ще бъдат ограбени от шиитските партии.
Моята критика се основава на факта, че практически давам гласа си на противника. Но иракският политически процес е пример за бъдещето на региона, тъй като в нито една съседна държава не протича такъв и аз вярвам в него, с положителните и отрицателните му страни.

Как ще се извърши разпределението на местата в иракския парлмант?
Иракският Парламент ще се състои от 325 депутати от 18 провинции (в страната няма преброяване на населението, а се изчисляват купоните за храна). Системата е мажоритарна с многомандатни окръзи.
Затова разпределението ще бъде според населеността на провинциите и наличието на етноси. 310 от депутатите ще се избират пряко от провинциите - 68 от Багдад, 31 от Ниневия, 24 от Басра и т. н.
Другите 15 ще бъдат дадени на националните малцинства, включително 5 на християните. Ще се спази принципа жените - депутатки да бъдат не по-малко от 25%. Ако при мажоритарния избор това не се случи, ще бъдат допълнени от тези 15.
Според мене, от една страна, това разпределение е положително, но от друга, задълбочава пропорционалното разпределение на гласовете между шиити, сунити, кюрди, туркмени и т. н.
Затова нашият "Народен съюз", начело с Иракската комунистическа партия, представляван от нейния Първи Секретар - Хамид Маджид Муса, отправи апел за приемане на мажоритарна система с едномандатни райони. По този начин ще се види реалната сила на всяка партия, народност, или религиозна общност в Ирак. 

Как виждате бъдещето на Ирак - като унитарна държава, като федерация, или пред разпад?
Според Конституцията, приета с референдум, след окупацията на Ирак през 2003г. нашата страна е република с федерална структура. Това е признание на самостоятелния статус на Кюрдската автономна област (КАО), съществуващ още от 1991г. Тя беше създадена с помощта на САЩ и ние не можем да игнорираме този факт, при положение, че кюрдите имат собствено правителство, Парламент и политически представителства в чужбина.
Затова апетитът на някои сили - най-вече шиитски, за федерация се засилва. Те разчитат на подкрепата на Иран.
Шиитските представители се изказват за създаване на "южно-средна" шиитска федерация с 9 провинции. Чуват се и гласове за самоуправление на всяка шиитска провинция, включително и Басра.
Сунитите, от своя страна, се обявяват за централизъм в Ирак и разчитат на подкрепата на арабската нация. Това е така, защото районите в които те живеят, не са богати на петрол.