Амер Иляс Сюлейман - активист на Багдадската организация на Иракската комунистическа партия, пред news.bg по повод на 75-ата годишнина от основаването на ИКП

С какво свързвате 75-годишния юбилей на Иракската комунистическа партия?
С идеите за социалната справедливост, за борбата с бедността, за демократичното общество. Те привлякоха голяма част от нашия народ към комунистическата идеология. Заради тези идеи много наши другари пожертваха своя живот. Вече 75 години ние сме свързани с промените в нашето общество.

Как стана така, че до 1979г. вашата партия участваше в управлението на страната, заедно с Арабската социалистическа партия БААС, а след това взаимното избиване между баасисти и комунисти доведе страната до гражданска война?
Ние смятаме, че всяко едно общество, особено иракското, трябва да се управлява от коалиция, в съгласие между основните политически сили. Затова нашата позиция беше, че трябва да управляваме в коалиция с партията БААС и имахме програма за коалиционно управление.
Обаче още от 1976г. баасистите започнаха да нарушават коалиционните споразумения и да преследват и притесняват кадрите на нашата партия по месторабота и местоживеене.
През 1979г. в партията БААС беше извършен вътрешен преврат - Саддам Хюсеин свали от власт Ахмед Хасан Ал Бакр. Репресиите се усилиха не само срещу нашата, но и срещу всички останали политически сили.
В самата партия БААС започнаха чистки - над 20 ръководни кадри бяха екзекутирани, защото не приемаха едноличното управление на Саддам.
Гражданската война започна не само като противоборство между нашите две партии, но и като война на целия народ срещу диктатурата.
За да потуши вътрешното напрежение, Саддам започна война срещу Иран, която беше безсмислена както за иракския, така и за иранския народи.
След като войната завърши, той нападна Кувейт по същите причини и понесе тежък удар от коалиционните сили.
После дойде ембаргото, което съсипа страната. Той и семейството му обаче се обогатиха неимоверно, чрез нелегалния износ на нефт. Така беше докато коалиционните сили не го свалиха от власт.

По времето на съществуването на СССР и световната социалистическа система се наблюдаваше един странен факт: управляващите комунистически партии поддържаха много добри отношения едновременно и с вас, и с Арабската социалистическа партия БААС. Как ще коментирате този противоречив епизод от миналото?
Много интересен въпрос? Целият социалистически блок подкрепяше Иракската комунистическа партия. И ние сме благодарни за тази подкрепа и никога няма да я забравим! Но те бяха принудени да поддържат и добри отношения със Саддам по редица геополитически и икономически причини и ние се отнасяхме с разбиране.

Ще можете ли да направите обективен анализ на сегашната ситуация в Ирак и съотношението на политическите сили, имайки предвид, че вашата партия участва в правителствената коалиция?
След свалянето на Саддам Хюсеин от власт всички нелегални опозиционни политически сили, които отхвърлят тероризма и тоталитарния режим, участваха в изборите и се включиха по някакъв начин в управлението на страната.
Демократичният процес у нас продължава да се развива. В нашия парламент присъстват 10 партии и коалиции. Досега проведохме 4 успешни парламентарни избора, независимо от уличния терор и натиска върху избирателите.
С това нашият народ доказа, че иска да живее в мирно, демократично общество. Това е начинът да бъдат победени терористите. И резултатите вече са налице.
От една година насам количеството атентати и човешки жертви са намалели над 50%. Ние поддържаме всички демократични проектозакони и конкретни действия на правителството. Подкрепяме исканията на профсъюзите и обществените организации, защото смятаме, че без тях е невъзможен демократичният политически процес.

Как се отнасяте към окупацията на страната от страна на САЩ и техните съюзници?
Ние от самото начало бяхме против тази война и окупацията. Разчитахме на подкрепата на цялата световна общност, за да можем ние, иракчаните, да свалим Саддам Хюсеин.
Никой обаче тогава не даде възможност на иракската опозиция да вземе съдбините на страната в свои ръце. Тази война беше разчистване на лични сметки между Саддам Хюсеин и Джордж Буш.
Когато армията на САЩ навлезе в Ирак, хората я посрещнаха с безразличие. Никой не се опита да помогне на режима на Саддам да оцелее. Това може да се види от многото заснети документални филми.
Първите две демонстрации срещу нахлуването на армията на САЩ и за предаване на властта на иракската опозиция бяха организирани от нашата партия. Усилията в крайна сметка дадоха резултат - в началото на годината между иракското правителство и администрацията на новия американски президент Барак Обама беше подписан договор за изтегляне на окупационните войски.

А какво ще кажете за отношенията на Ирак със съседните държави?
Ние по принцип се стараем да поддържаме добри отношения със всичките си съседи. Нашето правителство се старае да води диалог с всички добронамерени партньори.
Демократичният процес у нас е още в началото си и затова се нуждаем от подкрепата на страните около нас. Обаче най-големият проблем е, че терористите, които избиват наши и чужди граждани, не са кацнали от Космоса. Те проникват през съседните държави. Затова ние ги призоваваме да установят по-строг контрол по своите граници.

Според вас, реална ли е опасността от дезинтеграция на Ирак?
По принцип у нас има и такива политически сили, които се опитват да ерозират държавата. Налице са и редица опити за нейния раздел. Но иракското общество като цяло е против това да се случи.
Народът гласува за новата Конституция на страната, която изключва подобна възможност. Разбира се, от време на време се отправят подобни заплахи, но те са най-вече опити за натиск върху правителството.
Дори и в Иракски Кюрдистан са против раздела на държавата и се опитват да активизират диалога с централното правителство.