Ангел Ангелов е един от десетките българи, задържани през 2011 г. в зрелищната акция „Шок" по поръчка на италианските власти. Заповедите им за арест бяха издадени от съда в град Трани по разследване за точене на банкови сметки на три континента.
Ангел е екстрадиран в Италия и месец след престоя си на Апенините успява да се запознае с обвинителния акт срещу него. След проведени разпити се установява, че той е невинен и излиза на свобода.
Неприятностите обаче не свършват дотук, защото италианските власти поемат разходите по екстрадирането му до Италия, но не и тези за връщането му в България. Макар и пътувайки на стоп, той успява да се завърне в родината.
Сега е решен да съди България и Италия, както и да „изчисти" името си и да докаже, че никога не е лежал в италиански затвор, както се твърдеше в съдебна зала и че всъщност става дума за кражба на самоличност.

Как се стигна до ареста ви при мащабната операция Шок през миналата година?
На 6 юни 2011 година рано сутринта бях вкъщи, когато ме изненадаха и разбрах, че съм арестуван по акция Шок. В дена на арестуването не ме информираха за подробности - защо, как, каква е причината за ареста. Впоследствие го разбрах от адвоката ми, след като изтекоха 72-та часа на първоначалното задържане. Бях арестуван по обвинения за източване на банкови карти в Италия и в цяла Европа. Според обвинението става дума за международна група, действала на три континента - Европа, Америка и Африка. това беше всъщност обвинението за всички българи - 83, цитирам по памет, а обвинението беше източване на банкови карти, поставяне на скиминг устройства.

Как се държаха органите на МВР при ареста - спомняме си, че при един от другите задържани имаше и убито куче?
Вкъщи не са упражнявали насилие върху мен, държаха се нормално. Аз бях заедно със семейството си, те ме събудиха и казаха, че ме търсят от полицията. Аз си помислих, че има някакво недоразумение и до последно мислех, че е станало някаква грешка, че ще отида с тях и ще се върна още в рамките на деня. След това разбрах, че имам прокурорско постановление за задържане от 72 часа.
Когато изтекоха бях пуснат под „парична гаранция" от 3000 лева и се прибрах вкъщи за два-три дена. На следващата инстанция ме върнаха обратно в ареста поради съмнения, че има опасност от укриване. Всъщност от прокуратурата бяха убедени, че аз съм човекът, който е извършил тези престъпления, въпреки, че пред съда се опитах да докажа, че не съм напускал България повече от 20 години. В ареста останах около 45 дни, след което бях екстрадиран към Италия.
От нашия съд бях разочарован, защото според обвинението аз съм извършил безброй много престъпления, според съда и да обжалвам и да не обжалвам, колкото и адвокати да си наема няма смисъл от това, тъй като така или иначе, ще ме изпратят в Италия.
Това пък ме наведе на мисълта, че предстояха избори и в България, и в Италия и всичко е на политическа основа. Разочарован бях, че не можах да докажа още тук своята невинност, а трябваше да отида в Италия и там на място да се разреши този казус. Исках да докажа, че не съм бил в италиански затвор, както твърдяха италианските власти.

А били ли сте в затвор в Италия?
Една сутрин - март или април 2010 година, в къщи дойде районният инспектор, който носеше служебна бележка от Външното министерство, с която искаше да уведоми близките на Ангел Ангелов, че той се намира в италиански затвор. Оттук дойде учудването на инспектора, че ме вижда пред него на вратата. След кратък разговор на място разбрах, че въпросното лице съм аз - съответно с лична карта, с шофьорска книжка, със задграничен паспорт.
След няколко дни бях извикан в 7-мо РУП за снемане на отпечатъци, и тъй като не ми казаха защо ме викат, предположих, че е по същия този въпрос.
След ареста ми на 6 юни 2011 година започнах да си изяснявам от части нещата.
Бях разочарован от българския съд, че не ми даде възможност да представя тази преписка на инспектора, че по същото време, за което се твърдеше, че съм бил в затвора аз съм бил вкъщи и не съм напускал пределите на България. В съда отказаха подобна справка да бъде представена под претекст, че времето не е достатъчно.

Как успяхте да докажете невинността си пред италианските съдебни власти?
Там на място трябваше да ми връчат обвинителния акт, както на една от по-първите групи екстрадирани българи, на които им бяха дали всички документи, за да се запознаят в какво точно са обвинени.
На нашата група не ни връчиха абсолютно никакви документи и аз бях в неведение около един месец, докато моите близки и роднини от България не ми наеха адвокат в Италия.
След като ми снеха пръстови отпечатъци и показания, още на следващия ден бях разпитан от съдията по предварителното следствие в град Трани и бях освободен на същия ден. Установено беше, че не съм аз човекът, когото издирват, за което бяха задържани и по-голямата част от българите, а именно, че са ползвали фалшиви лични документи и така са пребивавали в Италия.

Какво се случи, след като ви освободиха от ареста?
Оказах се в чужда държава, без да знам език, без да знам накъде да тръгна, какво да направя. След освобождаването ми от ареста дойде патрул, който ме откара до районното управление. Едно от другите задържани момчета говореше италиански и беше уговорил да преспя поне там през нощта, за да може на сутринта да потърся начин да се придвижа към България, Уви, казаха ми, че това не може да стане и затова отидох на първото място, където ми хрумна, а именно на жп гарата.
На следващата сутрин трябваше да се явя в 8 часа в същото това управление, за да ми снемат отново пръстови отпечатъци и за да ми бъде направена снимка. След като стана ясно, че те разполагат с такива в базата си данни си казахме „Довиждане" и това беше - оттам нататък с италиански разговорник, който имах в личния си багаж успях да се придвижа от град Таранто до Бари, където знаех, че има ферибот от Италия до Гърция.

Как точно успяхте да се придвижите до там?
Разполагах с джобните си пари от порядъка на 50 евро. С тях си купих храна, билет за влака - 12-13 евро, кафе, вода, цигари, елементарните неща, от които човек има нужда. Така останалите пари се оказаха крайно недостатъчни за придвижването ми от Италия до България.
От другите момчета в ареста, които бяха по-наясно с нещата разбрах, че италианските власти са поели гаранциите, че придвижването ни до Италия ще бъде за тяхна сметка и би трябвало и връщането да се поеме. Целта на италианските власти, доколкото разбрах, е да ни осъдят там и след това да ни върнат да си излежим присъдите в България. При мен обаче, а при много други не беше така и всеки се е прибирал с помощта на близки от родината.

Стигнахме до качването ви на ферибота - какво се случи след това?
Оказа се, че има много добри и човечни българи - шофьори на тирове, които по един или друг начин ми помогнаха. Така, от дума на дума, стигнах до човек, който можеше да ме остави на българо-гръцката граница. Впоследствие се прекачих на друг камион, който пътуваше до София и така за около 20 часа се прибрах вкъщи. На ферибота успях да дремна няколко часа, тъй като предната нощ не бях мигвал от напрежение и от стреса, непознатата обстановка, хората около мен, не можех да комуникирам по никакъв начин.

Познавахте ли някой друг от задържаните българи?
Освен моя брат, всички други ги виждах за първи път. С някои от тях се запознах по време на делата, тъй като там ни водеха на групи. До този момент не бях виждал никой от тях, въпреки, че в обвинителния акт се сочеше организирана престъпна група - мафиотски тип сдружение.

А брат ви какво се случи?
Брат ми остана в Италия и чакаше да бъде насрочена дата за разглеждане на делото му. Това е, което знам на този етап.

Мислили ли сте да се обърнете към съда - все пак вие сте арестуван за нещо, за което впоследствие е доказано, че нямате и вина и накрая ви изоставят на произвола на съдбата?
Да, определено не съм се отказал да търся своите права. Разноските по адвокати обаче не са никак малки. Въпреки това всичко, което е по силите ми ще го направя да докажа своята невинност и ако има начин, ще осъдя и България, и Италия заради този неправомерен арест.

Търсили ли сте подкрепа от някакви институции, организации?
Моите близки се бяха свързали с Български хелзинкски комитет, откъдето бяха обещали да наблюдават развитието на делото и по-специално моят случай. В последствие се бяха отказали, като не дадоха никакво логично обяснение. Предполагам, че е имало някакъв натиск по политически причини, натиск от правителство или някакви други техни съображения. Казаха обаче, че след като приключи всичко мога да се обърна към тях за съдействие да осъдя евентуално България и Италия за този неправомерен арест, защото в моя случай ставаше дума за кражба на самоличност.

Какво беше по-шокиращо за вас - арестът или прибирането до България?
И двете, защото аз не бях осъждан, не бях задържан преди това и в един момент попадам на едно такова място - в българския арест беше голяма мизерия като условия за живот и храната и въобще всичко. В Италия условията бяха много по-добри. Въпреки всичко пак си беше затвор и си беше шок наистина - не само за мен, но и за близките ми. Наистина, наистина беше шокиращо.

Какво ви струваше всичко това от финансова гледна точка?
Ние сме средно статистическо българско семейство. Костваше ни много, тъй като подобно на повечето българи имаме кредити и стоки, взети на изплащане. Предполагам, че на моите роднини и близки им е коствало доста и са направили не малки разходи.
Благодарение на моите работодатели и колеги, от които получихме първоначално финансова помощ, съпругата ми успя да си стъпи на краката и да ми набави всичко необходимо, докато бях в ареста.
Освен това първоначално имах и 200 евро, които ми бяха необходими за издръжката, докато бях в Италия, а с остатъка от тях успях някак си да се прибера до България.

Как се промени животът ви от миналото лято насам?
Според близките ми в мен има коренна промяна - усещат, че съм станал по-разсеян, по-затворен в себе си. Иначе като цяло хората, с които работя, приятелите, роднините не са си променили в отрицателна насока отношението спрямо мен.