Във връзка със събитията в Египет, Тунис и другите арабски страни, петима араби - възпитаници на български ВУЗ-ове, споделиха мнението си за ставащото там. Техните гледни точки са различни и отразяват различията в техния произход, социално-икономически статус, политическа принадлежност и идеи.

Атеф Хсара е сирийски журналист, постоянно живеещ в България. Кореспондент е на популярния вестник „Ас Саура", излизащ в Дамаск и на Сирийската национална Телевизия в София. Женен е за българка, има двама сина.

Адел Аш-Шахауи е египетски журналист, постоянно живеещ в България. Работил е в  български и египетски вестници, в студиото на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски".

Д-р Ходор Факих е практикуващ зъболекар, преподавател в Медицинска Академия, Председател на Асоциацията на ливанците в България. Женен е за българка, с две деца.

Жорж Рияши е икономист и бизнесмен, специалист по международни икономически отношения, главен мениджър на голяма компания. Оглавява международния отдел на Асоциацията на ливанците в България. Женен е за българка, с две деца.

Хайри Хамдан е палестински писател и журналист, по образование инженер. Има издадени книги на български език. Женен е за българка, с три деца.

Случайно ли е съвпадението между размириците в различните арабски страни?
Атеф Хсара: Не е случайно, но и съвпадение не е точната дума. В Арабския свят положението отдавна беше напрегнато. Нужна беше само една искра, която да разпали огъня. И тя беше известното самозапалване в Тунис. И последваха такива в Египет, Алжир, Мавритания, Йемен, Йордания, Судан. В Сирия обаче нямаше такива опити.
Хайри Хамдан: Страхът изчезна. И в Тунис, и в Египет, и другите арабски страни хората разбраха че няма нищо страшно и се вдигнаха на бунтове срещу диктаторите.

Защо точно Египет е в центъра на протестните движения?
Адел Аш-Шахауи: Безработните в страната са предимно млади и образовани висшисти. При 80 000 000 население външният дълг надхвърля 138 млрд. долара. Половината от населението живее с по-малко от 2$ на ден. И въпреки това правителството е подписало договор за продажба на 1,7 млрд м3 газ за Израел на 1/3 от световните цени. Тоест, еврейската държава, заедно със САЩ ограбва арабския египетски народ, а това вече е нетърпимо. Трябва да се отбележи, че в бунта участва и християнското население на Египет. Над 10 000 000 копти, арменци и т. н. вече подкрепят вълненията в страната.
Хайри Хамдан: Трябва да е ясно, че „ако Египет кихне, целият Арабски свят вдига температура". И затова промените бяха наложителни. Тук трябва да се знае, че промени в египетската конституция са възможни само със съгласието на президента и в случай на негова смърт реформите са блокирани. Това задължително трябва да се промени!

Как да си обясним, че в страни като Сирия и Либия, в които режимите са, меко казано, недемократични, още е сравнително спокойно и засега няма изгледи за големи размирици?
Ходор Факих: Не мисля, че революционната вълна може да прескочи някоя арабска страна, в това число и Либия. Всеки момент очаквам и там да се случи нещо, но засега не знам как ще се развият събитията в подробности. Все пак и ЦРУ не можа да предвиди избухването на вълненията в Тунис и Египет. Най-важното е, че хората вече никъде не се страхуват и са готови на саможертва в борбата с диктатурите. Неслучайно, САЩ засега действат предпазливо, тъй като са им засегнати интересите.

С какво Сирия е по-различна от останалите арабски страни, че там призивите за бунтове и демонстрации засега не срещат толкова масова подкрепа, въпреки че страната няма нефт и газ?
Атеф Хсара: Сирийците бяха призовани да се концентрират на определени места за бунт след петъчната молитва, но това не се получи. Въпреки липсата на полезни изкопаеми, вътрешната политика на страната е по-различна и стандартът е по-висок. Протестиращите нямат толкова голяма подкрепа, колкото в Египет. В страната има различни християнски и други малцинства, които нямат претенции към управляващите.
Само кюрдите не са доволни и се опитват да организират опозиционно движение от чужбина. Това прави и чичото на сегашния президент Рифаат Асад от Испания, където се намира в момента. Той обаче няма голямо влияние върху общественото мнение, тъй като е изолиран от сирийската вътрешна политика повече от четвърт век, след като навремето беше командващ Националната Гвардия. Тогава брат му - президентът и лидер на БААС Хафез Асад, го отстрани след подозрения за опит за преврат.
„Мюсюлманските братя" също се опитват да влияят върху ситуацията и отново от чужбина. Те са концентрирани предимно във Великобритания и Франция, което поставя въпроса за границите на демокрацията и европейските ценности в тези страни.
В Сирия няма голяма почва за влиянието на организацията „Мюсюлмански братя", защото самото правителство води твърда и безкомпромисна политика спрямо Израел и по този начин изземва политическото пространство от ислямистите. Не е така обаче в тези страни, които сключиха мирни договори с Израел, преди всичко Египет. Там „Мюсюлманските братя" са се устремили към властта. Както разбрахме, вече имат претенции за участие в преговорите с Хосни Мубарак и правителството.
Мога да посоча и други такива арабски държави. Например Мавритания също сключи мирен договор с Израел и там ислямистката опозиция е много силна и тепърва ще създава проблеми на управляващите, които едва ли ще удържат властта. В Йордания, която води политика на компромиси с еврейската държава, демонстриращите ясно изразиха отрицателното си отношение към министър-председателя, а индиректно и към краля.

Как виждате по-нататъшното развитие на събитията в Арабския свят?
Атеф Хсара: У нас хората искат реформи - повече свобода, по-малко безработица. Специално в Египет населението сигурно ще получи това, което иска. Там хората, докато опитват да емигрират, се давят в Средиземно море. Подаването на оставка от ръководните постове на сина на Хосни Мубарак - Гамал е американски сценарий, целящ бащата да остане на власт до септември, тъй като най-вероятно има поставени задачи за довършване.
Той между другото е болен от рак и трябва да замине за Германия да се лекува, но не го прави, най-вероятно защото не му позволяват тези, които стоят зад него.
Тълпата на площад „Тахрир" не е съгласна с официалната формулировка за „мирен преход", тъй като тогава има опасност да се организира предаването на властта на човек на сегашните управляващи, а те водят произраелска, проамериканска и проанглийска политика, като навремето крал Фарук до 1952г., преди идването на власт на революционните офицери, начело с Гамал Абдел Насър.
В другите арабски страни също е напечено. В Тунис въпреки оставката и бягството на Бен Али, протестите продължават и загиват хора. В Йемен демонстрантите искат свалянето на Али Абдула Салех, който управлява от 1978 г. В Мароко също не са доволни от кралската власт. И в Либия, и в Алжир можем да очакваме големи протести и размирици, с даване на човешки жертви. Тепърва ще видим какво ще се случи в страните от Персийския Залив. Но не навсякъде ще се отиде до край. Всяка страна има свой собствен път на развитие. И най-важното - не вярвам никъде на власт да дойдат ислямистите, макар че ще опитат.
Жорж Хияши: Преди повече от 20 години подобни неща се случваха и в Източна Европа. Има обаче една голяма разлика - нашата основна, общоарабска кауза е палестинският въпрос. От отношението на арабските правителства към него ще зависи тяхната по-нататъшна съдба и евентуално начинът на свалянето им.
Тук трябва да се подчертае, че Израел - правителството на Бениамин Нетаняху, има нужда от силно религиозни съседи, за да оправдае юдеизацията на страната. САЩ и Израел са заинтересовани който и да е на власт в Египет да съхрани договора от Кемп Дейвид. Затова не е ясно кой ще наследи Мубарак. Знае се със сигурност само че той ще падне.
Ходор Факих: Неизбежно е промените да създадат нова геостратегическа обстановка. В нея много важен елемент е, че Турция „вече не играе по свирката" на САЩ и не следва Израел. Тя и Иран ще променят изцяло района на Магреба, Близкия и Средния Изток.