"Моите опасения е, че следващият бюджет на ЕС ще бъде създаден в контекста на войната в Украйна. Основателни са опасенията и по отношение на земеделие и по отношение на някои от политиките, че може да има намаляване на средствата за кохезионна политика, социалните фондове и част от вътрешните политики".

Това заяви в интервю за News.bg eвродепутатът Станислав Стоянов, ръководител на делегацията на "Възраждане" в Европейския парламент (ЕП) и зам.-председател на парламентарната група на "Европа на суверенните нации".

Стоянов изтъкна, че при бюджета на ЕС за следващите 7 години, трябва да се отчетат нуждите на всички държави-членки. "Трябва много внимателно да се подходи, тъй като не можем да си позволим 7 години на неправилно икономическо развитие и плануване, ако се направи грешно планиране. Бюджетът на ЕС е подаден грешно в контекста на войната в Украйна. Работата по бюджета продължава и тя не е приключила", уточни евродепутатът.

Той смята, че България има инструментите да се пребори за позициите си, защото все още правото на вето в ЕС съществува. "България има нужда от ясни правила, силен бюджет по отношение на фондовете, които подпомагат страната - земеделието, кохезионните политики, селските райони. Проблемът е начинът, по който България разходва средствата", акцентира евродепутатът.

По думите му има притеснителни тенденции и позиции на настоящия ранен етап в бюджета на ЕС.

"Аз като евродепутат винаги съм се стремял да защитавам българския национален интерес, с ясни правила и финансиране за българската икономика", коментира Стоянов.

Той подчерта, че това, което ще направи "Възраждане" в ЕП е да работи за един по-смислен бюджет, по-добър, ясен и да бъде запазена двустълбовата структура в земеделието. Европа като цяло има нужда от по-ясни правила, а това е риск от усложняване. В бюджета на ЕС има и реформи, не само финансови изменения, които сочат към усложняване, а това са обективни притеснения, които се изразяват постоянно в съответните ресорни комисии в ЕП", предупреди Станислав Стоянов.

Според него всичко личи, че ЕС се превръща във федерална държава. ЕС много умело има тенденцията да въвежда мерки, които са привидно временни, а след това стават постоянни, посочи Стоянов, като напомни, че по време на ковид кризата ЕС започнал да взема колективни дългове като уж временна мярка. До този момент дълговете се вземаха на ниво национална държава, а тази мярка стана постоянна, въпреки че ковид кризата отмина, отбеляза евродепутатът.

Той добави, че по отношение на миграцията ЕС умело използва финансовите стимули, за да поощрява европейските си партньори, които ни помагат да овладяваме незаконната нелегална миграция. ЕС поощрява да предвижда и занапред държавите, които са надеждни партньори в областта на нелегалната миграция, каза Стоянов.

Той е на мнение, че България не е способна да компенсира големи загуби в бюджета, при положение, че няколко години страната ни се намира в голям бюджетен дефицит. "Трябва ни много разумна финансова политика и от управляващите, но за съжаление се получава още от същото", критикува Стоянов, като даде пример за 10-годишното споразумение с Украйна, подкрепено от правителството на Румен Радев, въпреки обещанията, че щяло да бъде отменено.

Станислав Стоянов изтъкна, че Брюксел и Страсбург не гледат добре на големия бюджетен дефицит, подготвен от кабинета на Румен Радев в Бюджет 2026. "Това не е новина за Брюксел, защото още преди да влезе в еврозоната, беше ясно, че България е на ръба на бюджетния дефицит, по отношение на инфлацията, по отношение на дефицита", допълни евродепутатът.

Той отбеляза, че има добри държави и примери в ЕС, които успяват да овладеят бюджетите си. Един добър пример в това отношение е Дания, която не само, че няма дефицити, но е и много богата държава. "България е един от лошите примери с бюджетни си дефицит, Гърция също остава с огромен дефицит. България опасно се е запътила към гръцкия сценарий, ако не се вземат необходимите мерки в краткосрочен план", предупреди Стоянов.