Доктор Димитър Пейчинов се дипломира през 2012г. като магистър-лекар в Медицински Университет-Пловдив. През 2013 г. Започва специализация по хирургия под ръководството на Акад. Дамян Дамянов в Клиниката по хирургия на УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ"-София и паралелно с това работи като лекар-ординатор в Спешното отделение на същата болница. През 2018 г. Придобива специалност по Хирургия и същата година става шеф-екип. 2019 г. Завършва магистратура по "Обществено здраве и здравен мениджмънт" в МУ-София. От октомври 2025 е Началник на Отделението по Хирургия в УМБАЛ "Света Екатерина".

Пред News.bg той разказва повече за причините за появата на хернии, за лечението и превенцията.

Д-р Пейчинов, кажете повече за херниите? Какви видове хернии има?

Хернията представлява излизане на тъкани, цели органи или части от тях през съществуващи или придобити отвори или отслабени участъци на обграждащите ги стени. Около 5% от населението страда от херния на коремната стена, като най-чести са ингвиналните (слабинните) хернии, които съставляват около 70% от всички случаи.

При ингвиналната херния част от коремен орган преминава през отслабен участък на коремната стена и се появява като издутина в слабинната (ингвиналната) област.

Хиаталната херния възниква, когато горната част на стомаха се плъзне през отвор в диафрагмата. Повишеното налягане в коремната кухина може да доведе до избутване на част от стомаха през този отвор.

Пъпната херния възниква, когато част от коремен орган премине през отслабен участък в областта на пъпа и се прояви като издутина. Среща се по-често при новородени и при жени с многоплодна бременност.

По-редки са феморалните хернии. При тях част от коремен орган навлиза във феморалния канал и се появява като издутина в горната част на бедрото.

Най-рядко срещаният вид е обтураторната херния. Тя представлява херния на тазовото дъно и обикновено не се проявява с външна изпъкналост. Наблюдава се по-често при жени със значителна загуба на тегло и след многоплодна бременност.

Други видове хернии са шпигеловата херния, следоперативна (инцизионна) херния и диафрагмалната херния. Диастазата на правите коремни мускули е също дефект на коремната стена, която не представлява истинска херния.

Какви са причините за появата на хернии най-общо?

В повечето случаи хернията не възниква поради една конкретна причина. Изключение правят следоперативните (инцизионни) хернии, които се развиват в областта на хирургичен разрез след коремна операция. В останалите случаи появата на херния най-често е резултат от съчетанието на предразполагащи фактори, като вродена слабост на съединителната тъкан или коремната стена, и отключващи фактори, които повишават налягането в коремната кухина.

Един от основните рискови фактори е повишеното вътрекоремно налягане. Всяко състояние, което продължително натоварва коремната стена, може да благоприятства излизането на тъкани или органи през естествено слабо място или дефект в нея. Сред най-честите причини са вдигането на тежести, неправилното физическо натоварване, интензивните силови тренировки, както и хроничната кашлица или трудно уриниране.

Съществено значение имат и фактори като затлъстяването, тъй като наднорменото тегло увеличава вътрекоремното налягане. Бременността също повишава риска поради разтягането на коремната мускулатура и повишеното вътрекоремно налягане. С напредването на възрастта еластичността и здравината на тъканите постепенно намаляват, което също създава предпоставки за развитие на херния.

Важно е да се отбележи, че причините и рисковите фактори се различават при отделните видове херния. Всеки тип има своите особености и механизми на възникване, поради което оценката на конкретния случай трябва да бъде индивидуална.

Споменахте затлъстяването като рисков фактор. Това означава ли, че хората с наднормено тегло са по-застрашени от появата на хернии? Какво може да ни кажете по този повод?

Да, хората със затлъстяване са изложени на значително по-висок риск от развитието на някои видове херния. Наднорменото тегло създава постоянно механично натоварване върху коремната стена, което с течение на времето може да доведе до отслабване на нейната здравина. Натрупването на висцерална (вътрекоремна) мастна тъкан повишава вътрекоремното налягане и допълнително увеличава натоварването върху мускулите и съединителната тъкан. При хората със затлъстяване коремната мускулатура често е разтегната и с намалена еластичност, което създава благоприятни условия за развитие на херния.

Най-често при тази група пациенти се срещат вентралните и пъпните хернии, тъй като появата им е тясно свързана с повишеното вътрекоремно налягане и отслабването на коремната стена. По-висока е и честотата на диафрагмалната (хиатална) херния при хора с повишен индекс на телесна маса.

Интересен факт е, че някои големи епидемиологични проучвания показват по-ниска честота на ингвиналната херния при хора със затлъстяване в сравнение с тези с нормално телесно тегло. Това наблюдение обаче не означава, че затлъстяването има защитен ефект. Смята се, че роля играят особеностите на разпределението на мастната тъкан, възможното по-трудно диагностициране при хора с висок индекс на телесна маса, както и други анатомични и биомеханични фактори, които все още не са напълно изяснени. 

Тогава има ли нещо по-особено при лечението на хернии при хората с наднормено тегло и затлъстяване?

Да. При пациентите с наднормено тегло операциите са по-сложни, възстановяването протича по-бавно, а рискът от инфекция и рецидив е по-висок. Затова често препоръчваме редукция на теглото на такива пациенти преди да пристъпим към планова операция за херния.

Явно темата за херниите в по-обстойна и трябва да се коментира вид по вид, но има ли някакви общи правила за профилактика и превенция?

Разбира се. Независимо от вида на хернията, основната цел е да се намали натоварването върху коремната стена и да се поддържа добър тонус на мускулатурата. От съществено значение са поддържането на нормално телесно тегло, отказът от тютюнопушене, избягването на прекомерно физическо натоварване и правилното вдигане на тежести.

Хранителният режим също има важна роля. Препоръчително е да се консумират достатъчно плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, богати на фибри, както и достатъчно течности. Това подпомага нормалната функция на червата и намалява риска от хроничен запек и напъване по време на дефекация - фактори, които повишават вътрекоремното налягане.

Контролът върху телесното тегло е особено важен, тъй като наднормените килограми увеличават постоянното натоварване върху коремната стена и създават предпоставки за развитие на херния. Отказът от тютюнопушене също е препоръчителен, защото намалява риска от хронична кашлица и подпомага доброто състояние на съединителната тъкан. Важно е също физическата активност да бъде съобразена с индивидуалните възможности, като се избягват резките и неправилно изпълнявани натоварвания.

Защо? Каква е връзката на пушенето с херниите?

Тютюнопушенето повишава риска от развитие на херния по няколко механизма. На първо място, цигареният дим често води до хронична кашлица, а повтарящите се пристъпи на кашлица увеличават вътрекоремното налягане и създават допълнително натоварване върху коремната стена.

Освен това тютюнопушенето оказва неблагоприятно влияние върху съединителната тъкан. Никотинът и останалите токсични вещества в цигарения дим нарушават кръвоснабдяването на тъканите и потискат синтеза на колаген - основният структурен белтък, който осигурява здравината на съединителната тъкан. В резултат на това коремната стена постепенно губи част от своята здравина и еластичност, което улеснява развитието на херния.

При пушачите се наблюдават и нарушения в метаболизма на съединителната тъкан, което допълнително отслабва нейните механични свойства. В комбинация с хроничната кашлица това създава благоприятни условия за възникване на херния.

Тютюнопушенето увеличава и риска от следоперативни усложнения. То забавя зарастването на оперативните рани, влошава кръвоснабдяването на тъканите и повишава риска от инфекция, както и от повторна поява на херния след хирургично лечение. Поради тази причина пациентите, на които предстои планова операция за херния, се съветват да преустановят тютюнопушенето поне 4-6 седмици преди интервенцията и да се въздържат от него и в ранния следоперативен период. Това значително подобрява зарастването на тъканите и намалява риска от усложнения и рецидив.