Десислава Петрова, част от Инициативния комитет на протестиращите, начело на който са Андрей Слабаков и Кристиян Коев, пред News.bg

Какво постигнаха досега кръглите маси, организирани от вас?
Това, което мога да кажа със сигурност е, че има някаква градация. Самите ние като протестиращи лека полека започваме да отиваме в една правилна посока с някакви конкретни искания. Защото, ако до преди една седмица се говореше за много неща във всички сектори, в момента има едно ясно и точно формулирано обединение на всички организатори, така да ги кажем, и организации и движения, че приоритет номер 1 трябва да бъде промяна в Избирателния кодекс, защото това е от най-голяма важност.
Не могат да се проведат избори и отново 4 години да търпим нещата да се случват, както през последните 23 години.

Има ли време това да се случи? На парламента му остават няколко дни, а Изборния кодекс вече мина на второ четене?
Това е въпрос на политическа воля. Аз смятам, че в такава ситуация политиците ще направят много голяма грешка, ако не се вслушат в исканията на хората. На нас ни е ясно, че има неписан договор между всички партии граждани да не бъдат допускани до властта. Много е удобно да бъдеш част от партия, защото по този начин си по-лесно контролиран. Това ни е ясно.
Ние искаме точно това да се избегне, да се даде шанс на тези хора, които искат да участват, ако искаме да видим нови хора в парламента, работещи, трябва да им дадем равен шанс. В момента независимите кандидати нямат равен шанс с партиите. Аз досега не съм видяла независим кандидат да е стигнал до парламента.

Много партии се родиха от граждански движения. ГЕРБ също бяха първо гражданско сдружение. Партията на Меглена Кунева също стартира като гражданско движение. Защо според вас хората не виждат в тях алтернативата и своите представители?
Не виждат, защото е пратено много ясно послание от политиците, управлявали в последните 23 години - независимо дали са ляво, дясно или център, всички те са допускали едни и съши грешки и виждаме едни и същи лица, които дърпат конците. Това е. Ако говорим за монополи, партиите са монополизирали властта и не дават шанс на никой друг.

Всъщност се чуват много разнопосочни мнения относно различните инициативни комитети. Има спорове кой е легитимен, кой не е. Чуха се мнения, че вашият инициативен комитет не е легитимен.
Аз си мисля, че една кръгла маса, на която предната събота присъстваха близо 500 човека от 154 сдружения и десетки граждани, по някакъв начин е тяло, което е легитимно. Не можеш да не чуеш гласа на 154 сдружения от цялата страна от 18 града. Ще продължим да затвърждаваме контакта, който имаме с организациите от различни градове. Идеята е малко и ние да се научим да работим, да узреем, защото това е една ситуация, в която всички попадаме за първи път.
1997 година беше коренно различно. Да не ми дават за пример '97, по-скоро, ако трябва да кажем, че сме близо до някаква ситуация, това е '89. През 1997 имаше партия, която ясно да се противопостави на ситуацията. В момента има групички от много хора по цялата страна, било то сдружения, било то инициативни комитети, които се опитват да се седнат на една маса и да формулират искания, но не като партия. В никакъв случай. Това, от което се бяга и което се опитваме да се наложи е да се бяга точно от тази линия.

А какво е мнението ви за обществения съвет, който трябваше да се сформира при президента и който се провали?
Измежду имената на участниците в този обществен съвет видях 4-5 човека, които аз като активен участник в гражданското общество в последните 10 години, могат да им гласувам абсолютен кредит на доверие. Но останалите, които са много повече от тези 5, са членове на така да кажем синдикални, браншови и прочие организации, които са част от властта. Те си имат Тристранка и те са участвали в тази Тринстранка и не са свършили нищо за народа и за групите, които представляват. Започнахме да се шегуваме с този обществен съвет, че е новата Тристранка, която нарекохме Многостранка.
Трябва по някакъв начин да се преосмислят и правилата, и редът, по който се приемат членовете на този обществен живот. Той трябва да бъде в много по-широк състав. От тук нататък всеки един ход на президента, на служебното правителство, на НС да бъде много внимателен и да не бързат. Знаем, че ситуацията е извънредна, но не бива да се бърза и трябва да се мисли разумно кое е добро за страната, а не кое е добро за лични цели.

Извиват ли ръце на властта някои от гражданите с част от исканията си, част от които очевидно няма как да се случат в настоящата ситуация?
Искам да кажа, че това, че от площада се чуват всякакви гласове е факт. Това, което се опитваме ние чрез тези кръгли маси, е да вкараме малко разум, малко повече реализъм. Защото е факт, че има умишлено вкарани искания сред тълпата, които са точно с цел провокация и извиване на ръце. Ние искаме разумни, ясни, точни и конкретни неща, които трябва да се случат от тук нататък.
Начертали сме основата, в момента работим върху детайлите и се опитваме да приобщим, колкото се може повече хора. Имахме среща с представителите на академичната общност, близо 15 представители на БАН, с които си подадохме ръце, защото ние търсим да направим мост. Искаме и академичната общност да се включи в дебатите. Тези хора са изключително ценни, това е мозъкът на България и те по никакъв начин до ден днешен не са потърсени за компетентно мнение. Опитваме се да привличаме хора, да не изключваме никого и да мислим заедно градивно. Мисля, че трябва да бъде обърнато внимание на това, което се случва на тези срещи.

Конституционният ред предвижда служебно правителство. Какви са очакванията ви към служебния кабинет?
Основните искания са свързани основно с изборния процес. Приоритет номер едно на това служебно правителство, освен неотложните икономически въпроси, е да се занимае и с политическите теми във връзка с изборите. Това служебно правителство трябва да гарантира едни наистина честни избори.
Има предложения за промяна изцяло на начина, по който работи ЦИК, това да стане една наистина независима институция, да се напълни с нови хора. В момента ЦИК е една институция, към която също няма доверие. Има искания тя да се отдели от властта по някакъв начин и да бъде независима, доколкото това е възможно в България.