Историкът доц. д-р Искра Баева пред news.bg

Според вас изтичането на информация от американската дипломатическа кореспонденция демонстрация на демокрация ли е или обслужва нечии интереси. Ако да - чии?
Никога не съм била привърженичка на теорията за заговора, така че и този път ще отговоря на въпроса отрицателно. Дори и някой да е имал някакви скрити намерения при подаването на документите от Държавния департамент, резултатът e, че е поставена под въпрос скритата дипломация, която се приближава опасно да средствата на разузнаването. А това винаги е било цел на Асандж и неговите колеги - критика (малко анархистична) на скритата американска политика към другите държави.

Достоверни ли са документите според вас?
Това е несъмнено. Никой не го оспорва, дори Държавният департамент. А личи и от оформянетo и стила на документите.

До колко дипломатите по света не са били запознати с тази информация и тя изненада ли ги?
Дипломатите и политиците по света не могат да бъдат изненадани, защото са контактували с американските си колеги и са наблюдавали техните действия. При това става дума за реално проведени срещи и разговори. Изненадани са само от това, че срещите им стават обществено достояние.

Кое разкритие според вас е най-шокиращо?
Всичко изглежда очаквано. Изненадващо е единствено може би това, че става дума за много дребни клюкарски случки - такива неща почти не се срещат в дипломатическите документи от миналото, които съм чела и чета.

Възможно ли е обикновените граждани по света да променят отношението си към управляващите ги?
Възможно е, но не принципно. Както и в България, повечето граждани по света се отнасят критично към политиците си, така че тези документи едва ли ще ги изненадат. По-скоро ще задълбочат критичността на гражданите към политиците и политиката като цяло.

Нормално ли е да се толерира даването публичност на подобни дипломатически документи?
Не е прието подобно нещо, тъй като идеята на дипломацията е ръководството на съответната държава да получи най-пълна информация. От друга страна обаче, не е лошо дипломатите да знаят, че трябва да бъдат отговорни за действията и думите си, а не да се чувстват анонимни и безконтролни. Искам да припомня, че принципът за открита дипломация е формулиран и провъзгласен още през далечните 1917 и 1918 г. Не е реализиран, но това не значи, че не може или не трябва са бъде реализиран.