Мобилни, прагматични, аполитични и почти завършени егоисти.
Така най-често социолозите описват децата родени около и след 1989-та година.
Във всеки случай децата на прехода са много по-различни от своите родители.

"Новите млади, новите медии" е сборник на група автори, измежду които доценти в Софийския университет, докторанти, студенти, който си поставя за цел да изследва новите български млади, да анализира и осмисли разрива между поколенията днес.

"Младежите, които интервюирахме са израснали във времето на прехода, когато ценности и каузи се предефинираха, подменяха, осмиваха", казва за книгата единият от нейните съставители проф. Ивайло Дичев.

Дали обаче днешното поколение е толкова различно от онези млади хора, които се криеха, за да слушат любимата си музика и дали свободата на техните деца не става причина за една друга зависимост - тази на технологиите?

По темата news.bg разговаря с един от съставителите на книгата "Новите млади, новите медии" ръководителят на катедра "Радио и телевизия" в Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет доцент Орлин Спасов

От къде се зароди идеята за книгата "Новите млади, новите медии"?
С Ивайло Дичев от доста време работим заедно, макар и да сме в различни факултети - във философския и в журналистическия. От много време си говорим за нашите студенти, какво представляват те, що за "странни птици са" и не са ли всъщност едно енигматично поколение. Така постепенно се зароди идеята да навлезем малко по-надълбоко в тази група от млади хора, с която така или иначе общуваме всекидневно. След това направихме и проект, с който кандидатствахме пред институт "Отворено общество". Получихме тяхната подкрепа и за половин година трябваше да направим това изследване.

В нея участват различни автори...
Да, в екипа се включиха много наши колеги от университета от различни специалности. Участие взеха и много докторанти от различни факултети, както и студенти, които също може да видите като автори в книгата. Това беше и една от идеята. Ние да не сме доминиращи като изследователи спрямо другите, а и да има хора от самото поколение, които изследват сами себе си и които по-лесно биха могли да бъдат допуснати до самите младежки групи. Просто младите говорят по-открито пред млади. Трудно би било да си представим, че ние бихме влезли в културата на емутата например и те ще ни кажат всичко за себе си.

Виртуалните общност, интернет, технологиите са теми, застъпени изключително много във вашето изследване.Това ли е основното, което отличава днешното младо поколение?
Мисля, че това е основният маркер, който разделя това поколение от предишните поколения. Много лесно младото поколение заработи с виртуалните медии и тук не става дума, че то чисто технологично ги ползва по-лесно. То просто започва да живее в тях. Така, че този живот в новите медии, в интернет медиите е една от ключовите характеристики на новото поколение. То постепенно започва да променя практиката си на консумация на съдържание в медиите и започва да се преориентира радикално към използване на интернет.

Как се отразява това на останалите, традиционните медии?
Най-много страда разбира се телевизията. Това беше един от изводите, до които достигнахме. По-голямата част от активните в интернет млади хора почти не ползват телевизия. Това се отнася и за радиото и телевизията, но най-големият губещ е именно телевизията, като страда най-вече нейното време. То се отнема и вече се прекарва в стоене пред компютъра. Що се отнася до вестниците, те са в малко по-привилегирована позиция, защото много от младите четат on line изданията на пресата. Така че вестниците запазват известно присъствие сред младото поколение. Може би най-същественото е, че младите хора не използват традиционните медии, за да се информират, а за да се забавляват.

Цялото многообразие, което предлага интернет като съвкупност от текст, музика, видео предполага ли едно много по-информирано младо поколение от тези преди него?
Без съмнение младите днес са много по-инфомирани. Те просто "плуват" в едно море от информация.

А не мислите ли, че именно този океан от разнородна, понякога недостатъчна информация в интернет, който обгръща младите, не им дава по-скоро една фрагментарност на знанията и представите изобщо?
На пръв поглед е така. Но аз си мисля, че те вече са добили умението да сглобяват от тази фрагментарна информация, да извличат нужното от хаоса в интернет. Разбира се това е информацията, от която младите се нуждаят конкретно. И тук е разликата с предишното поколение, което получаваше информацията, която други искаха то да получи - например партията.

Като стана въпрос за политика, как ще коментирате факта, че много политици създадоха свои блогове. Това ли е начинът да достигнат до младите и да заговорят на техния език?
Илюзия, е че по подобен начин много бързо ще се постигне резултат. Струва ми, че по-скоро става въпрос за мода сред политиците да си правят подобни страници в интернет. Още повече мисля, че те самите не пишат в тях, а това го правят служители от техните щабове. Това произвежда известен фалш. А в интернет фалшът много повече си личи отколкото в традиционните медии. Не мисля, че младите ще се оставят така лесно да бъдат спечелени чрез трикове на простото присъствие в мрежата. Много по-важно е наистина да се намери диалога с младите и чрез мрежата "да се напипат" проблемите, които ги вълнуват. Мисля, че по-голямата част от политиците не успяват да напипат пулса на това поколение. То им отвръща или с безразличие или чрез ориентирането на политическото в съвсем други посоки.

А от какво се интересуват младите днес?
На първо място те се интересуват от много неща. Младите днес са много по-прагматични. Те търсят информация за това, което им върши конкретна работа за решаването на някакъв проблем. Тоест техният собствен персонален интерес диктува и потреблението на информация, което е много по-утилитарно, много по-прагматично. Именно заради това младите обръщат гръб на информацията въобще. За тях традиционните медии са скучни, защото те излъчват едно неадрисирано послание към всички и не очакват никакъв отговор от всички, защото такъв не може и да бъде получен. Неслучайно се използва и тази дума "сърфирам", защото те прескачат от сайт на сайт, от информация на информация, търсейки най-полезното за себе си в даден момент. Така че google е метафората на потребяване на информация от младите в интернет

А как възприемат младите новините в интернет?
Това, което показа нашето изследване е, че младите вече не четат дълги текстове. Те не могат да бъдат заинтригувани от анализи, те искат сами да направят анализи. За тях е достатъчно да получат информацията в много кратка форма. За това те често четат само заглавията или много кратки новини.  Ориентират се към агенциите, които предлагат такъв тип "чисти новини" без излишни коментари. Искат сами да създадат коментарната картина, без отгоре да им бъде налаган един чужд за тях дневен ред. Тоест младите не искат до тях да достигне филтрирана от редактори и коментатори информация.

Фрагментарността в интернет пренася ли се и сред самите му потребители? Обединява или разединява интернет пространството?
Много зависи от гледната точка. Разбира се обединява, но обединява хора, които се чувстват близки и извън интернет. Тогава интернет засилва тази близост. Но интернет умее и да разделя дълбоко, защото не всички имат достъп до мрежата. Именно защото не всички имат достъп до тази мрежа, малко или много се чувстват отхвърлени. Ето защо въпросът дали имаш или нямаш достъп до интернет се явява и въпрос, свързан със социалното ти положение в обществото. Така интернет допринася за един нов вид технологична стратификация в обществото, отхвърляйки определени групи и привилегировайки други. Така, че едновременно обединява и разделя

 Младите ли са най-активните потребители на мрежата?
Ако говорим пак за интернет ще видим, че горната граница на потребление се разширява доста от гледна точка на възрастта. Вече най-младите не са доминиращите потребители на мрежата. Тези, които най-много ползват интернет са на средна възраст 29-30 години. Има обаче една интересна тенденция - колкото по-възрастен става един човек, толкова повече той се връща към традиционните медии. Те започват да му изглеждат по-важни и някак си по-смислени. Това мисля, че ще случи и с днешните най-активни потребители.

 Какви възрастни очаквате да станат от днешните млади?  Фрагментарността на знанията им няма ли да им попречи да се изградят като пълноценни личности?
Тази фрагментарност по един парадоксален начин насърчава тясната специализация. Много от младите, които ние изследвахме, всъщност се проявят като тесни специалисти в своята област. Например IT специалистите. Те са истински магьосници и виртуози в своята сфера. Неслучайно толкова много български момчета и момичета печелят олимпиади по информатика. Неслучайно България имаше и славата на "страната на компютърните вируси". Да, всички тези хора имат фрагментарни знания в другите области, но аз мисля, че тези две неща - фрагментарността и тясната специализация ще вървят ръка за ръка.