Депутатът от БСП Георги Кадиев отговаря на въпроси от форума на news.bg

Г-н Кадиев, много от нашите читатели се интересуват основно от темата за агитацията на майчин език и вашия законопроект.
Например читателят с никнейм Ролинс ви пита какво според Вас означава "на майчин език"? Не сме ли всички български граждани и не е ли нашият "майчин" език българският?
Майчин език е езикът, на който говори майка ви. Моят майчин език е български. На хората, които са от турски произход в България, майчин език е турски. Законопроектът не е за майчин език, законопроектът е за правото да получаваш информация на език, който разбираш. Ако си англичанин, ще получиш информация на английски език, ако си германец - на немски. Очевидно в България става въпрос за турския език най вече. Но да не забравяме, че е имало чужденци, които са се кандидатирали в България било за общински съветници, било за евродепутати. Всеки има право.
Темата е изключително претоварена емоционално. Но в цяла Европа това е разрешено. В Румъния например мислите ли, че някой забранява на унгарското малцинство да се агитира на унгарски. Или президентът на Румъния, който е от немски произход, Йоханес Клаус, той като отиде в Зийбен Бюртен, което е района на немските села в Карпатите, естествено, че ще говори на немски език там. В Испания на баските някой ще им забрани да агитират на баски?

Защо смята, че хора, които имат българско гражданство, и заради това са задължени да знаят български език, трябва да бъдат агитирани на чужд език?
Смятам, че трябва да е техен избор. Ако този, който им говори, реши, че трябва да им говори на друг език, той има пълното право да го направи. Турция разреши преди една година на кюрдите да се агитират на кюрдски език, приеха един така наречен демократичен пакет, в който имаше много права за кюрдите като правото да се преподава кюрдски език в частните училища, правото да се агитира на кюрдски език. Това се случи, след като Турция беше осъдена от Европейският съд за правата на човека. След това Европейският съд написа една резолюция, в която каза „поздравяваме Турция за тези демократични мерки". Това ли трябва да ни се случи на нас?
Аз затова казвам, че е много натоварен с емоции този проблем. Той не е лингвистичен, не е за езика. Ние всъщност си мислим, че наказваме ДПС по този начин, а вместо да ги наказваме им подаряваме кауза. Българският турчин не го интересува нито икономика, нито безработица, нито корупция, нито всички проблеми, които те имат, както и ние, в момента, в който ДПС им каже „ние сме единствените, които ви защитават правата". Вкарваме всички тези хора под чадъра на ДПС. Защо трябва да го правим това нещо?
Аз искам българските турци и българските малцинства да знаят, че има и други политици, които защитават някакви права. Битката с ДПС не е на полето на човешките права. Битката с ДПС е на полето на модела „Кой", на корупцията, на корпоративните интереси и всичко останало, но не и на полето на човешките права.

„Форумецът" inter се притеснява, че е възможно по време на агитация на чужд език да бъдат отправяни призиви, насочени към сигурността и териториалната цялост на България и как ние ще го разберем?
В законопроекта, който предлагам е записано задължително осигуряване на превод на български език. Той е прост. Хората не са го чели и си мислят, че вътре пише кой знае какво. Включително и колеги в парламентарната група ме обвиниха, че вътре пишело, че разрешавам агитация на турски език. В Изборния кодекс се казва, че агитация се води на български език. Аз добавям едно изречение: „при водене на агитация на език, различен от българския, се осигурява превод на български". Тоест, ако има такава агитация, която е срещу държавата, която те няма да правят публично, така или иначе. Те ще си я правят скрито и ние няма да разберем. Но ако има такава, би трябвало преводът на български да го хване.

Има ли някаква алтернатива на капиталистическата пазарна икономика?
Според мен не. В Европа в този момент не може да имаме друго освен пазарна икономика, а тя е капиталистическа, тя не е социалистическа пазарна икономика.

high ви пита: „ Знаете ли че акцизът се облага с ДДС и правилно ли е това. Това оскъпява почти двойно цената на стоките, като някои от тях са от първа необходимост... включително горивата?"
Зная. Като заместник-финансов министър това ми беше работата. В случая с горивата във всеки литър дизелово гориво, например в момента имате 685 лева на тон, значи 0,68 стотинки на литър акциз и върху него слагате 20% ДДС. Това са вземанията на държавата от всеки литър. Според мен това е правилно. Държавата трябва да събира пари. Във всички европейски държави основната маса на приходите - около 75% - идват от косвени данъци и само 25% от преки данъци, което облекчава бизнесът, който плаща преките данъци, но натоварва хората, които са потребителите, с косвените данъци - ДДС и акцизи.

Може ли да дадете отговор за това дали договорът, подписан от Румен Овчаров за доставка на газ от Русия до 2030г при наличие на клауза "Take or pay" не генерира дълг на България към Русия, и какви са размерите на този дълг?
Нямам информация.

devil66 е изпратил редица въпроси за Топлофикация-София. Запознат ли сте с финансовите отчети на Топлофикация - София? Защо всички промени, които се правят в Наредбата за топлоснабдяването или в Закона за енергетиката, или дори общите условия, засягат единствено разпределението на топлоенергията между потребителите/като по този начин единствения ефект от тях е напрежение между хората/, но не и оптимизиране количеството продавана топлоенергия? Не смятате ли, че е време "потребителите" да се превърнат в клиенти и да имат правото да поискат да им бъде продавана топлоенергия, колкото преценят, а не колкото Топлофикация реши?
Запознат съм с отчетите по две линии - основно като общински съветник, а и съм бил в борда на директорите на Топлофикация-София през 2009 година. Топлофикация-София към момента има задължения от порядъка на 550 милиона лева към Булграгаз и към доставчици, но задълженията към тях са по-малки. Основният дълг е към Булгаргаз.
В същото време тя има годишни приходи около 550-600 милиона лева. Тоест, тя е във фактически фалит. Дори и всичките си приходи да ги дава за плащане на задължения, пак няма да й стигнат. Поддържа се изкуствено чрез висока цена на електроенергията, която произвежда когенерацията. В същото време там големият проблем е събираемостта. Последните данни, които гледах - около 60% от столичани плащат сметките си, 40% имат повече от 2 забавени фактури. Когато 40% от хората не ти плащат, естествено е, че имаш проблем, което води до недоволството на тези, които плащат.
Когато имат изключени радиатори в един блок потребената енергия се разпределя между по-малко хора и надува техните сметки. Това води до отказване на все повече хора от парно.
Трудно е решението. Когато е мислена Топлофикация-София преди 40 години, е правена с вертикални щрангове и всъщност ти не можеш да се откажеш дори и да искаш. В съвременните блокове е с хоризонтални щрангове и тогава наистина, който иска просто си затваря щранга и не го интересуват неговите съседи. Това е решението, само че е скъпо да смениш всички вертикални с хоризонтални щрангове.


Интервю втора част

Има особен интерес и към темата за гласуването и референдума. Ролинс ви пита: „ Не е ли редно гласуването за парламентарни избори да стане задължително по закон?", а AlFred се интересува как вие лично бихте гласували на трите въпроса от референдума, ако останат със сегашната си редакция?
Аз съм категорично против задължителното гласуване. Това е право, а не задължение и човек сам трябва да реши дали иска да се възползва от това право или не, както имаш правото да създаваш семейство или да работиш, или правото да имаш деца. Задължението не работи.
В Гърция на последните евроизбори са гласували, въпреки че там е задължително, 60%, а 40% не са гласували. Можеш ли да глобиш 40% от населението? Абсурд. Да не говорим, че в Гърция, ако донесете бележка, че в деня на гласуването сте били на 300 километра от избирателната си секция, тогава ви освобождават от глоба. Това означава, че ако въведем подобна практика, ще се напълним с фалшиви бележки. Кой ще ги контролира? Контролът винаги е бил проблем.
Категорично съм за мажоритарния вот, но той според мен не трябва да бъде повече от 1/3, защото фаворизира големите партии. Нали си спомняте 2009 година, когато имахме по един мажоритарен народен представител от МИР, как от 30 МИР-а ГЕРБ имаше 26 депутати и ДПС имаше 5. Хората си мислят, че личности печелят мажоритарни избори, а всъщност мажоритарни избори ги печелят големите партии.
Англия е класически пример. На последните избори либерал-демократите, които спечелиха добър процент, спечелиха много малко народни представители, а в същото време шотландската народна партия, която има концентриран вот в Шотландия с много по-малко гласове от либерал-демократите спечели много повече народни представители, просто защото спечелиха мажоритарни места, концентрирани на едно място.
Същото ще стане и при нас. ДПС ще спечели всичко възможно в турските региони. Голяма партия във възход, каквато е ГЕРБ в момента, ще спечели огромната част от останалите и малки партии като патриоти, Атака няма да имат никакъв шанс.

Коментар от читател: „Да си "Различният" в БСП означава и винаги да си изолиран от мнозинството, когато се избират лидери - видя се и на конгреса, когато беше избран лидерът на БСП. Не Ви ли притеснява това? Смятате ли, че някой ден "Различното" ще надделее в БСП и ще ви при(по)знаят за лидер ? А ако не - не трупате ли популярност сега, за да имате база за Ваша нова партия след време ?"
Нямам намерение да напускам БСП. Ако БСП ме изгони, ще мисля какво ще правя. Моята мисия е да направя БСП различна, да я направя модерна, трезва, практична, некорумпирана. В цялото си поведение съм се опитвал това нещо да направя. Разбира се това ми води много проблеми и изолация, ревност, омраза дори в определени моменти. Но това няма значение. Важното е нещо да се променя.
Аз твърдя, че този последен акт, през който минахме - гласуването за изключването ми от БСП - ние всъщност дадохме много ясен сигнал на ръководството на БСП и той беше: „Не ни разделяйте, не ни отлюспвайте. Приобщавайте ни, защото така БСП става силна".
Гледайте ДПС. Те през цялото време приобщават нови хора, нови територии, нови общини. Все повече българи вкарват. Така се прави. Не е въпросът да се отлюспваме - днес аз, утре Драго Стойнев, в други ден Мая Манолова, след това Кристиан Вигенин, след това Ангел Найденов и накрая ще остане един Едвин Сугарев в парламентарната група.

Колко избори трябва да загуби БСП, за да си признае, че вината е в нея, а не във външни фактори? Кой кабинет управлява по-добре този на Орешарски или Борисов 2?
Трудно ми е да ги сравнявам. Все още е рано. Съдейки от това, което ГЕРБ правят с цената на електроенергията са слаб кабинет. В същото време аз не крия, че не съм от феновете на кабинета Орешарски и на Орешарски. Фактът, че 2007 година го напуснах заради нещата, които ставаха във финансово министерство, все още има дълбоко влияние в мен. Целият този модел „Кой", който се създаде по времето на Орешарски си е наша вина, няма какво да се крием от това нещо.
Колко загуби ще трябват на БСП, за да разбере, че проблемът е в нас самите? На мен ми трябват повече загуби. Аз вече съм го разбрал. Когато вземаш мерки навреме, хората ти се отблагодаряват. Когато става въпрос в групата за този законопроект за агитация на чужд език ми казаха: „Защо не го оставиш след местните избори, тогава няма да има проблем". Казах: „Защото хората трябва да знаят какво мислим преди избори и да знаят, че същото нещо мислим и правим след избори".
Един от основните проблеми на всяка политическа партия е, че има различно поведение в различни моменти, тоест, че сме конюнктурни. В опозиция едно, в управление друго, преди избори едно, след избори-друго. На хората им е дошло до гуша. Те не искат такива неща. Искат като гласуват за някого, да знаят каква е неговата позиция и той да си я пази, може да е грешна, може да не й е времето сега, но той си я има и си я пази и отстоява.